След получаване на редица престижни награди в чужбина, изобретението на израелски ботаниците наричено ​​“босилек дърво“ е на разположение сега в Израел.
Дървото е създадено от Hishtil, най-голямата компания, специализирана в декоративно и приложни селското стопанство.
Компанията има повече от тридесет години опит в развъждането и почти 1000 служители в Израел. В допълнение, тя притежава редица офиси в Европа и Съединените щати. Hishtil е създала глобална мрежа от разсадници, която включва пет плантации в Израел и шест – в смесени предприятия – в ​​Турция, Италия, Южна Африка, България, Франция и Босна, както и в няколко други места.
Босилекът е билково растение, което обикновено се отглеждат директно на земята, но в този случай босилекът расте на малък храст, който може да се сложи в саксия или да  се засади в района, така че да има босилекови листа през цялата година.
Това спестява време, усилия и пари на земеделските производители, които са принудени да се засаждат босилек всеки път, когато реколтата се прибира.
Дървото е създаден от присаждане на корените на босилек към миниатюрно бонсай растения.
Дървото е станал много популярно в Съединените щати и Европа, където е започнало да се изнася през изминалата година.
Преди няколко месеца, компанията Hishtil спечели наградата за най-добро ново декоративно растение от селекцията на Института на растенията в Есен, Германия, където се провеждат най-големите изложения в света по градинарство.
Листа от босилека дърво са особено ароматни и вкусни, те могат да се използват в салати, супи и други ястия, когато готвите. През лятото дърво се покрива с бели цветя, които цъфтят дори и при директна слънчева светлина. Растежът на дървото продължава в продължение на няколко години и дава годишно няколко реколти листа.

Това е много древна китайска традиция. Тя е цяла философия. По този въпрос няма малки неща, тук всичко е важно – от характера на огъня до водата и съда. Даже мислите и разговорите по време на чайната церемония имат значение. Тази традиция се е развивала през вековете.
Първото споменаване за тази вълшебна напитка е още от преди 5000 години. В повечето случаи това са легенди. Сега е трудно да се каже кое е измислено и кое е исторически факт. Но и до днес те се  предават от поколениия на поколения.
Една от легендите гласи, че древнокитайският земеделец Шен Нун изучавал тревите и изследвал въздействието им върху себе си.Веднъж опитал непозната трева, отровил се и паднал на земата под друг неизвестен храст за него. Затваряйки очи, той усетил как капка роса се допряла до устните му, тя се била плъзнала от листата на храста над него. Почувствал облекчение и разбрал , че растението е полезно.
Така китайците започнали да събират чудодейните листа, варили чай от него и го използвали за лекарство.
Такова лекарство можели да използват само богатите. Едва  при династията на Ханг чаят станал най-распространената и достъпна напитка. От тогава започнали да се преработват и отглеждали чаени листа.
Освен това чаят засегнал и културата на нацията. На него посвещавали литературни произведения, писели му песни, изобразявали го в картините си.
Имено през този период се отнася първото пълно описание на чайната церемония и вързаната с нея традиции – „Ча цзин“ («Трактат за чая“) от известния поет през тази епоха Лу Юй.
Начинаещите, които изучават културата на чай, трябва да се запознаят с копие от трактата, защото в него са събирани и описани всички сортове чай и методи за подготовка му, чай културните традиции в различните провинции, разликата между вода от различните източници.
Лу Юй и до сега се почита в Китай като чайно божество. Статуетката му, изобразяваща го, с чаша чай в ръка стой на видно място в стаите, където се пие чай.

Гъсениците на тютюневите молци имат необикновена система за защита от хищници. Когато видят паяк те „издишват“ тези запаси от никотин и разяждащи вещества, които са натрупали от яденето на тютюн.
Пеперудите и гъсениците от вид Manduca sexta са доста разпространени в Северна Америка. Личинките се хранят с листата на растения от семейството на кучешкото грозде, по-специално тютюн, домати и картофи.
Учените използват тези гъсеници за лабораторни изследвания, поради високата скорост на размножаване, големи размери и простата конструкция на нервната система.
Изследователите предполагат, че източникът на техните „химически оръжия “ е любима им храна – тютюневи листа. Те тествали тази хипотеза чрез създаване на две трансгенни култури тютюн едната, от които не произвежда никотин и второ, наблюдавали способност на гъсениците за неговата обработка.
Поставили гъсеници и паяци на един храст. Паяците атакували, тези жертви, които не са могли да съберат в тялото си никотин и не са имали достъп до него.
„Нормалните“ гъсеници издишвали концентрирани пари на никотин и на неговите производни в този момент, когато паяка се докосвал до тях. Това е доказателство, че „химическото оръжие“ на тези животни са никотиновите пари, които издишат.

Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.