Смехът и усмивката са главните атрибути на открития и успешен човек. В процеса на формиране на искрен и неискрен смях лежат различни явления. Неискреният смях може да доведе до значителна вреда за човешкото здраве.
Това изявление са изразили психолозите от Университета в Мичиган. В рамките на две седмици, те са анализирали поведението на водачите на моторни превозни средства на различни градски маршрути и въздействието на техните усмивки и смях, когато са отговаряли на пътници.
Организаторите на това проучване смятат, че неискрен смях,  не съответства на вътрешното настроение на участниците и става основната причина за загубата на сила и настроение. Забавен е фактът, че жените повече страдат от неискрен смях, отколкото мъжете. Защо това е така, учените не знаят.
Авторите на това проучване смятат, че препоръката на ръководството работещите в една фирма да са винаги усмихнати и приветливи, може да има негативен ефект, защото изявата на способностите на тези хора ще бъдат по-ниски поради лошото настроение. По този начин фирмата може да загуби много повече, защото голям брой от мениджърите няма да са продуктивни.

А може и да не е легенда. Така невероятно са се стекли нещата.
Родил се един по-различен от другите. Той решил да спаси хората от злобата и гордостта.
Затова направил от смирението философия, а покорството превърнал в начин на живот. Но не са ли думите му демагогия и притворство? Това не е ли ексцентричност или заболяване на мозъка?
И той кротко приел екзекуцията на кръста. Не се възпротивил, не молил за спасение, не оплаквал съдбата си. Отишъл си, както живял и както проповядвал.
Тогава те му повярвали…..

Един търсач на истината веднъж сънувал, че е в рая. Там видял тълпи от хора. Заинтересувал се, какво става и разбрал, че днес Бог има рожден ден. Човекът благодарил за късмета си. Най-накрая мечтата му да види Бога ще се осъществи.
Той застанал накрая на пътя заедно с другите хора и зачакал. Показала се пищна персона на красив кон. Зад него вървяла многочислена свита и хиляди последователи. Човекът шепнешком попитал съседа си:
– Това Бог ли е?
– О, не, – отговорил му съседа, – това е Кришна.
Едва преминала първата процесия, се задала втора.
– Това Бог ли е? – попитал отново човекът.
– Не това е Мохамед и неговото обкръжение, – бил отговора.
Процесиите минавали една след друга и като че ли били безконечни. Минавали велики пророци, водачи…
– Кога ще дойде Бог? – угрижено попитал човекът.
Тълпата значително оредяла. Вече не звучали фанфари. Човекът на цяло се отчаял. Накрая на улицата освен него никой не останал. И изведнъж се появил скромен на вид човек на бял кон.
Човекът веднага го последвал. Изведнъж го осенила мисъл: „Това е самият Бог. Никой не може да бъде толкова самотен, колкото него в огромната вселена“.
Приближил се до Него и казал:
– Ако то си Бог, защо няма никой край теб?
От тези думи Божиите очи се напълнили със сълзи и Той казал:
– Всички хора се разпръснаха между тези, които минаха преди това, за това няма никой с мен. С мен може да бъде само този, които не следва никой и нищо друго….

– Ах, любов! Мечтая да бъда като теб! – възхищавайки се повтаряла влюбчивостта. – Ти си много по-силна от мен.
– А знаеш ли в какво е моята сила? – попитала любовта.
– Ти си много необходима на хората.
– Не, не за това, моя мила, – въздъхнала любовта и погалила влюбчивостта.
– Аз умея да прощавам и това ме прави толкова необходима.
– Нима можеш да простиш една лъжа?
– Разбира се, защото лъжата  се появява при безизходица, осъзнаване на собствената вина или от нежелание да се причини болка.
– Аз не мисля така. Има си просто хора, които не могат да не лъжат.
– Да но тези хора, нямат нищо общо с мен, защото не могат да обичат.
– А какво можеш още да простиш?
– Мога да простя гнева, защото е краткотраен. Грубостта, защото нейна спътница е огорчението, а то не може да се предвиди и контролира.
– Друго?
– Мога да простя обидата, по-голямата сестра на огорчението, защото те следват една след друга. Мога да простя разочарованието, защото след него идва страданието, а страданието пречиства…
– Ти наистина си невероятна. Можеш да простиш на всички всичко, а аз при първото изпитание гасна, като догаряща кибритена клечка.
– Тук не си права. Никой не може да прощава всичко и на всеки, даже и любовта.
– Но до сега ми говореше съвсем друго!
– Не това, което казах е вярно. Аз мога да прощавам и прощавам безкрайно. Но има на света, нещо което възпира даже любовта. То убива чувствата, разрушава душата, води до мъка и унищожение. Причинява такава болка, че никакво чудо не може да я премахне. Отравя живота на околните и ги прави да се затварят в себе си. То ранява. От него боли повече, от колкото от лъжата, гнява и обидата. Запомни, мила, няма по-страшно нещо от равнодушието. За него няма лекарство….

Предполагам, че всеки е виждал тази картина. Дете, както си играе, пада и си наранява коляното. Започва да плаче, задавя се в сълзи.
Само след секунда, забравяйки за синините и ожулванията си, детето отново се весели, радва се и се смее. Децата не задържат отрицателните  си емоции. Те лесно забравят и продължават да се наслаждават на живота.
Възрастните хора продължават да мислят за всичко лошо, което им се е случило.  Дори то да е станало много отдавна.
Не трябва да живеем с миналото си. Нашият живот е това, което става сега. „Вчера“ вече е умряло, „утре“ не е дошло. Вие имате сега „днес“, за да мислите, да се радвате, да променяте, да живеете…..
Вие няма да се почувствате никога щастлив, ако не се научите да цените настоящия момент.