Благодарение на Интернет ние научаваме някои истории станали с хора, макар те да са се случили преди десетилетия. Така и аз научих за френски електротехник, който решил през 1993 г. да прекоси на своя Ситроен мароканската пустиня.
Тогава 43-годишния Емил Лирай не обичал да прекарва времето си застопорен на един стол. За това французинът решил да покори африканските пясъци.
Малко след старта автомобилът му се счупил и се превърнал в една безполезна колекция от резервни части.
Най-лошото било, че най-близко населения пункт се намирал на 20 мили и не било лесно да се премине пеша. Емил не се смутил, той съвсем нямал намерение да ходи до там пеша. Вместо това, той използвал частите от счупената си кола и сглобил мотоциклет. Груб и недодялан, но спасил живота му. За да построи новия си „железен кон“ са му били необходими 12 дни.
Емил се добрал до хората. Тук го срещнала мароканската полиция, която го глобила за движение с несъответстващо по техните норми превозно средство по пътищата.

Животните, отгледани от хора, също си вземат домашни любимци.
Една маймуна била научена да „говори“ езика на знаците. Въпросната горила Коко била много щастлива от съжителството си с изследователката доктор „Пени“ Патерсън.
Горилата имала едно огромно желание, повече от всичко тя си мечтаела за свое котенце. Затова през 1984 г.добросърдечната доктор Патерсън й подарила едно.
Коко нарекла своя любимец Ол Бол и се отнасяла към него като към свое бебе. Давала му сладки и го обличала с „малки дрешки“ – шапчици и всякакви парченца плат.
Маймуната често се опитвала да накара котенцето да я чеше и да я гъделичка. и когато малкото се държало добре, Коко обяснявала с езика на знаците, че то е „мекичко, добро коте“.
Скоро след това Ол Бол било прегазено от кола и умряло. Коко била съкрушена. Нищо не можело да я развесели. Накрая доктор Петерсън се принудила да й подари друго котенце.

Владетелят на един град внезапно наредил да хвърлят в затвора един учител. Учениците, които дошли да навестят учителя си били поразени. Той ги посрещнал така радостно, все едно са дошли в дома му.
– Учителю , какво ви дава тук утеха? – възкликнали учениците.
– Тук ме утешават четири изречения, – отговорил учителя. – Първото е: „От злото  никой не може да избяга, то се случва в живота на хората“. Ето и второто: „Какво му остава на човек да прави в беда освен търпеливо да понесе страданието си. Нали във света не  само ти изпитваш нещо подобно“. Третото е: „Бъди благодарен на това, че не те е сполетяло нещо по-лошо, това може винаги да стане“. И накрая ще ви кажа и четвъртото: „Избавлението може да е толкова близко, въпреки, че не знаеш за това“.
В този момент от стражите дошла вест, че учителя е свободен. Оказало се, че владетелят по погрешка е дал заповед за арестуването му.

Комарите са доста придирчиви относно храната. Ние вече знаем, че хищници са женските. Мъжки насекоми са безвредни, не нараняват хората. Те се хранят с цветен нектар. „Хищните“ женски, се оказва, че са чревоугодници по природа.
Дълго време се е смятало, че ухапването и избягването от комар е случайност. Но учените са опровергали този мит.
Наистина, не всички ги хапят комари.
Работата е в миризмата. Оказва се, че тези малки кръвопийци са в състояние да направят разлика между 70 вида миризми и всевъзможни химични съединения.
Експертите са установили, че някои миризми са особено предпочитани от тях. Ако комарите не се интересуват от миризмата излъчвана от даден човек, той попада в групата на недосегаемите.
Учените са успели да създадат интересна статистика. Оказало се, че един на десет е много „вкусен“ и един от десет се оказва щастливец, тъй като край него има достатъчно „вкусни“ за комарите.

Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.