Това е от отчета на комисия от друга планета за правата на човека на Земята:
Хората на Земята започват да ги лъжат още от детството.
Отначало им дават биберони, а после им разказват приказки.
До края на живота им ги заблуждават с реклама. Дават им фалшива прогнозата за времето. И изопачават новините с цел да ги манипулират..

Много пъти в живота сме искали да бъдем харесвани, почитани. Стремели сме се към съвършенство. Осъзнавайки, че изворите на живота са в сърцето, сме искали да го опазим, да го изчистим. Но можем ли в този свят да не оскверняваме сърцето си, да го опазим чисто?
Ето една мисъл на сирийския писател, която ме накара сериозно да се замисля за отношението ми към хората. Не толкова как да се отнасям към тях, колкото как да ги възприемам.
Попитали Исаак Сирин:
– Как може човек да узнае, че сърцето му е чисто?
– Когато човек смята хората за добри и никой не му се струва нечист или осквернен. Именно тогава сърцето му е чисто.

Хип-хоп, брейк и всички тези направления се развиват все по-бързо и увличат все повече количество хора, но популярността на спортните танци, винаги остава на постоянно високо ниво. За това свидетелствуват множество международни фестивали свързани с тях. Днес ще разкажа за един от най-елегантни и изискани фестивали по спортни танци «Blackpool Dance Festival».
Този фестивал се провежда ежегодно в едноименния английски град. Той се смята за един от първият турнир по рода си. За първи път фестивалът се е провел през 1920 г. Грандиозността на това събитие може да се потвърди от факта, че през 2003 г. в него са участвали 1539 двойки от 54 страни. Не само големият мащаб се смята за особеност на това събитие. Елегантност, стил и традиция – това са може би основните отличителни черти, които отделят това състезание от многочислените подобни турнири.
Сега фестивала се провежда в продължение на 8 дни. Трябва да се отбележи, че много танцьори, неведнъж са казвали, че идват на този турнир не толкова за победата, колкото за възможността да се потопят в незабравимата атмосфера на този традиционен фестивал. В началото на 21 век турнирът в Блекпул се провежда в края на май. В последните години, към любимите категории на състезанието са добавени няколко нови номинации. Една от които е любителският турнир.

Много хора желаят да бъдат харесвани от другите. Когато си харесван ти се чувстваш по-добре. Хората са различни и реагират по различен начин, но все пак има някой общи неща към, които хората не остават равнодушни.
Ето ви няколко правила, които могат да ви помогнат, за да общувате по-пълноценно с хората около вас.
Искрено се интересувайте от това, как се чувстват хората около вас. Така можете за кратко време да добиете много приятели.
Усмихвайте се често. Ако изпитвате радост в общението с другите и те ще се радват да ви видят отново.
Когато се запознавате с някого, запомнете името му, за да не изпаднете в неловко положение при следващата ви среща. Това, че сте запомнили името му е знак, че той не е нещо незначително за вас.
Бъдете добър слушател. Когато човек говори на глас за проблемите си, той понякога неусетно достига до решаването им. Не е нужно да му натрапвате съветите и мислите си по въпроса.
Говорете с човек това, от което се интересува. Така се създава добър диалог.
Внушавайте на събеседника си, че той е нещо значително и го правете искрено. Хората обикновено искат да бъдат оценени по достойнство. Дайте им го и ги подкрепете, ако са изгубили самочувствието си.

Беше горещо и едва се понасяше знойния пек. Сянката на голямата топола беше приютила група младежи. Те весело се закачаха и подръпваха от цигарите на току-що отворена кутия. Старец седеше на пейката пред отсрещната къща и ги наблюдаваше. Изведнъж се надигна и се насочи към групата под дървото.
Спря пред тях, хитро се усмихна и закачливо каза:
– Хубаво правите, момчета!
Младежите го изгледаха презрително. Очакваха, че пак ше ги мъмрят за цигарите, за това само измериха стареца с поглед отдолу нагоре и му обърнаха гръб.
Старецът се направи, че не забелязва реакцията им и назидателно продължи:
– Осигурявате работа на толкова хора. Няма да затворят фабриката за цигари. А ако се разболеете ще падне някой лев за лекарите, аптекарите и санитарите в болницата.
Младежите взеха да се усмихват и да се побутват:
– Какви ги приказва този? Да не е мръднал? – попита един от тях, с ръкави навити до лактите.
Другите се засмяха и леко го побутнаха:
– Остави го….. нали ги знаеш възрастните…, – промърмори друг.
Старецът сякаш изобщо не ги чуваше. Почеса се по главата и продължи:
– А до къде водят цигарите? До гроба. А и за там трябват хора. Нали някой трябва да изкопае гроба. И за тях ще падне някой лев.
Младежите бяха смутени. Последните думи не им се харесаха много и бързо напуснаха сянката. След като се отдалечиха на няколко крачки, двама от групата ядосано хвърлиха цигарите си.
Е, и това е нещо, за другите май трябваше малко повече време за да осмислят нещата.