Тони бе малко момче, но имаше чудновата дарба.

Той можеше само с ръка да докосне някого и веднага разпознаваше истинския му характер.

Ето тази красива жена, която го погали по главата. Тя изглеждаше привлекателна, но когато Тони докосна ръката ѝ, усети ноктите на лешояд.

Елегантен мъж във фрак, цилиндър и бели ръкавици приближи малкото момче.

Джентълмена свали ръкавицата и протегна ръка към Тони.

Момчето едва не подскочи. Той се ръкостискаше с чудовище.

Това не бе обикновена дарба, но често тя го притесняваше.

Един ден се здрависа с весела и усмихната девойка. Тогава усети ръката на любящо дете. Той бе очарован.

Колкото повече растем в Божествена мъдрост, толкова повече придобиваме способност да побеждаваме света.

Мъдрите хора усещат лицемерието, не бързат да се доверяват и не приемат лъжите за чиста монета.

Мъдростта в живота ни е би могла да бъде по-важна в днешния сват на реклами, фалшиви новини, злото маскирано като добро и т.н.

Често се увличаме по красивата външност и правим компромиси.

Не бива да оценяваме хората по външният им вид. Нека не забравяме, че красивата душа, не винаги е красива.

Често пропускаме предупрежденията в живота си, защото не сме чувствителни към тях.

Тиха аларма звучеше в стаята, но за Слави трябваше нещо по-силно, за да се събуди.

По едно време, той реагира на дразнещия звук, но вместо да стане, натисна бутона за спиране и продължи да спи.

След няколко минути алармата отново се обади, но звукът бе толкова неприятен, че Слави не можеше да го игнорира.

Накрая се събуди, потърка очите си и погледна часовника:

– О, не!- извика Слави. – Закъснял съм със цял час. Какво ще правя сега?

Той стана бързо и започна да събира захвърляните си дрехи из стаята. Дълго търси единия си чорап, но не го намери, за това обу други.

Приготви се за много кратко време и изхвръкна през вратата.

Звучат ли аларми в живота ти точно сега?

Бог задейства алармата, но не на часовника ти.

Тя често пъти се задейства рано, за да ни събуди преди нещата да са се разпаднали.

Понякога хората мислят, че трябва да стигнат до дъното, за да се осъзнаят.

Ами ако Бог се опитва да те събуди точно сега, за да те спаси от предстоящата опасност?

Има ли някакви аларми, които игнорираш, избирайки дрямката вместо събуждането?

Тези аларми са за наше добро, защото Бог ни обича.

Местната християнска общност бе ужасена:

– Представете си, сред нас има много изостанал човек. Той не само чете Библията, но и вярва, че тя просто означава това, което казва.

Марко, скромен младеж, бе смутил всички вярващи.

– Мислехме, че е интелигентен и човек със здрав разум, – каза някой.

– Невероятно, чете Библията всеки ден и необяснимо я възприема буквално, без да извършва никаква теологична гимнастика, за да излезе със символични тълкувания, – възмути се друг.

– Той е пълен идиот, – развика се приятел на Марко, – Познавам го от дълго време, но сега, след като разбрах, че чете Библията си и вярва, че тя просто означава това, което пише в нея, съм напълно изумен. Ето на вчера го питам:“Библията означава ли какво казва?“ И той ми отговаря :“Да“. Невероятно!

Другите му приятели също бяха изненадани да разберат, че Марко е умствено изостанал.

– Някои хора са наистина глупави, – категоризираха го веднага.

Марко не се притесняваше, а заявяваше:

– Вярвам, че Библията казва какво всъщност означава! Аз може да съм изостанал и невежа, но приемам Божието Слово за чиста монета.

Край него хихикаха:

– Той очевидно не знае как да чете Библията. Нима не разбира, че трябва да я превръща в някакъв мистериозен пъзел, който Бог е направил наистина труден за разбиране от хората?

В замяна на това Марко бе щастлив. Той живееше живот изпълнен с вяра, за разлика от неговите теологични приятели.

Млада жена водеше малко момченце за ръка. Магазина бе препълнен, но тя упорито дърпаше рожбата си, която питаше:

– Мога ли да взема това?

А след това упорито настояваше:

– Моля те? Моооооооооооляяя!

Молбата на детето се бе превърнал в крясък.

То знаеше, че ако вдига шум, майка му, за да се отърве от крясъка му, може и да му го купи.

Но тя бе упорита жена и влачеше към изхода крещящото дете.

Дразнещо е, нали? Защо децата го правят?

Защото работи, макар и не винаги, зависи от родителя.

Така и понякога хората се молят за нещо веднъж и смятат, че това трябва да е достатъчно.

Нека вземем за пример от това дете. Не да бъдем хленчещи и досадни, а постоянни, да искаме и да продължаваме да искаме с вяра.

Какво става , когато поискаме и не го получим? Ние се обезсърчаваме.

Когато не го получиш веднага, Божият отговор не е „Не, не можеш да го имаш“, а вместо това е „Не, още не е готово“.

Ами ако ти още не си готов за това? Или какво, ако е „Имам нещо по-добро за теб“?

Би ли променило начина, по който се молиш, ако осъзнаеш, че това не е правилният начин, точното време или правилното нещо за Него да каже „да“ на тази молитва?

Бог не е нашият вълшебен джин в бутилка, който само чака да натъркаме Неговата вълшебна Библия с няколко подбрани християнски звучащи думи. Бог е толкова много повече от това.

Не се сърди на Бог като детето в магазина, но следващия път, когато се молиш, не забравяй, че постоянството е ключът към побеждаващи молитви.

Люси бе вече на 30 години и все още не осъзнаваше как си пасват всички части от живота ѝ.

– Какво е моето предназначение? – питаше се тя.

Севда нейна приятелка ѝ отговори така:

– Независимо дали го осъзнаваш или не, Бог поставя определени неща на пътя ти и ти дава възможности да развиеш различни способности, за да те подготви за твоето предназначение.

– В продължение на 12 години съм била мажоретка, – сподели Люси, – Окуражавах училищния отбор. Не виждам причината, поради която Бог ми даде тези преживявания.

– Всеки трябва да води хора до Исус. Защо не опиташ с това? – предложи ѝ Севда.

Изведнъж Люси осъзна нова връзка.

– Като мажоретка не се притеснявам от големи тълпи и мога да задържа вниманието им. През всички тези години Бог ме беше подготвял за ролята, за която ме е създал, – каза тя, разбрала на къде я води Бог.

Той я бе водил да води хора при Христос.

Всяко преживяване в твоя живот те прави уникален.

Помисли за естествените таланти, които Бог ти е дал, за различните възможности, които си имал и за способностите, които си придобил.

Различните преживявания, които си имал в твоя живот може да изглеждат, че нямат връзка сами по себе си, но заедно те водят към нещо значимо, което можеш да използваш за прослава на Бог.