Ново проучване показва, че противно на съществуващите идеи хора с разстройства от аутичния спектър, като например синдром на Аспергер, нямат проблем с емпатия. По-скоро тяхното затруднение се състои в това, че те твърде много преживяват чуждите емоции и не могат да се справят с тях.

Хората със синдром на Аспергер, форма на аутизъм, често изглеждат безразлични, равнодушни самотници или затворени в себе си. Това, което останалия свят възприема като хладно отношение е всъщност защитна реакция срещу емоциите на другите, излишък от съпричасност.

Тази идея е привлякла много хора с разстройства от аутистичния спектър и техните семейства. Тя съответства на новата представа за природата на аутизма, която се нарича теория на „интензивния сват“.

Основният проблем при разстройства от аутистичния спектър не се състои в социален дефицит, а по-скоро в свръхчувствителност, която включва съответна реакцията, следствие на породен страх.

Някои смятат, че аутистите не са чувствителни, но те чувстват и усещат много повече.  Почти при всички хора с разстройства от аутичния спектър е отчетена някаква форма на свръхчувствителност и силен страх.

Социалните проблеми на хората с тези заболявания са свързани с факта, че те не могат да се справят с този свят, където някой е завъртял копчето за усещанията и чувствата на максимална мощност.

Ако гласът на родителите ви, седящи близо до кревата ви, звучи като концерт на метъл, тогава вероятно ще предпочетете да се скриете в най-далечния ъгъл и ще се люшкате от едната страна на другата, за да избегнете силният и неприятния звук.

Разбира се, това избягване и самоуспокояващо действие при аутистите включва повтарящи се действия, безсмислено повтаряне на чужди думи или движения, невъзможност да се поддържа контакт с очи, а това възпрепятства нормалното социално развитие.

Без опита, който другите деца придобиват по време на обичайните им социални контакти, аутичните деца не се научават да възприемат неявните социални сигнали.

Проучванията показват, че когато хората изпитват прекомерни съпричастни чувства, те се опитват да се отдръпнат. Когато чуждата болката е твърде силна и въздействат върху вас, тя може да ви накара да се оттеглите.

За хора с разстройства от аутичния спектър такива съпричастни чувства могат да бъдат много силни и в резултат на това те се отдръпват, а изглеждат студени и безразлични.

Тези хора всъщност не са безчувствени, те искат да общуват, но за тях това е много сложно. И това е много тъжно, защото те са способни на това, но светът е твърде интензивен за тях, така че те се отстраняват и се изключват.

Данаил попадна в приюта с деца като него, невиждащи, загубили зрението си. Той носеше очила, за да не разберат хората, че е сляп по рождение.

Данаил много обичаше музиката. Той се опитваше да нагласи чутата мелодия на клавишите на мобилни телефон. Това учуди много учителите му.

– Данаил иска да се научи да свири на пияно, – каза Василев на директорката на приюта.

– Дайте го на Даря, може би тя ще измисли нещо по случая, – каза директорката.

Така започна неговото обучение. Учителката му по музика Даря Николова, слагаше пръстите му на клавишите, като му показваше как най-лесно може да извлича тоновете от тях.

По-късно Данаил не само свиреше, но и сам съчиняваше музика, пишеше песни. Той е много критичен към себе си и някои от творбите си унищожаваше веднага щом не му харесваха.

На един конкурс Данаил порази журито и зрителите със свиренето си.

Стана студент в института по социални технологии и рехабилитация.

Всеки ден изминава пътя от дома до института. Пътят не го плашеше. Той не се страхува, че ще се заблуди.
Освен в своя град Данаил се движи така и в околните селища, дори ходеше и на екскурзии и по-надалече.

Често го питаха:

– Как се ориентираш в града?

А той отговаряше:
– Прекрасно разбирам как е изграден един града. Знам, че се състои от квартали, които се разделят на разни участъци. И във всеки квартал има кръстовища със светофар и пешеходна пътека.

Когато Данаил се движи в града, той скрива бастуна си в чантата, но слага задължително очила, които отчасти скриват слепотата му.

Веднъж учителят му се скара:

– Защо не се движиш с бастуна си?

– С този бастун само предизвиквам съжаление, – глухо изропта Данаил. – Не могат ли хората да разберат, че да си сляп, това не е повод да те съжаляват? Инвалидността е непосредствена причина, човек да се усъвършенства и да развива своите умения.

Своите навици Данаил развиваше ежедневно. Неговата главна задача бе, да бъде полезен на хората.

Питаха го:

– Когато завършиш института, с какво ще се занимаваш?

– Ще уча хора, като мен, които не виждат да се ориентират в града, да скачат с парашут и разбира се да се усъвършенстват в музиката.

В околностите на едно село живеела змия. Тя нападала минувачите и ги хапела. Даже от далече всявала ужас със заплашителното си съскане. Хората били объркани и не знаели какво да правят.

В селото дошъл един монах. Селяните го помоли да ходатайства за тях.

Монахът отишъл при змията и учтиво ѝ казал:
– Остави тези хора на спокойствие. Те не са храна за теб и с нищо не те заплашват. Нали ядеш мишки и малки горски животни, защо ги измъчваш? Моля те , послушай ме, оттегли се.

Змията се трогнала и се съгласила.

Една година по-късно монахът пак минал от там и отново видял змията. Тя имала доста жалък вид. Била останала без едно око, от устата ѝ течала кръв, а цялото ѝ тяло било изранено и възпалено.

– Какво се е случило с теб? – попитал монахът.

– Твоите думи наистина ме смириха. Направих както ми каза. Но сега селяните идват и ме налагат с тоягите си. Даже и децата се забавляват, като хвърлят камъни по мен. Но въпреки всичко останах вярна на това, което ми заръча.

– Това е безсмислено, – казал монахът. – Аз не съм те молил да престанеш да съскаш.

Изследователи от САЩ, Германия и Швеция намерили в Северна Гърция най-старото дърво в Европа. Това е босненски бор.

Дендролози чрез преброяване на пръстените в стеблото определили възрастта на бора. Тя е била приблизително 1075 години. Числото не е точно, защото специалистите не могли да стигнат до центъра на дървото. Възможно е възрастта на дървото да е много по-голяма от прочетените пръстени.

Всъщност, технически в Европа могат да се намерят дървета на възраст няколко хиляди години, но те са се възпроизвели.

Намереният босненския бор е уникален с това, че е преживял десетки поколения хора като единствено дърво, единствен екземпляр.

Усмивка, създаваща „аромат“. Външно тя е незабележима, а вътрешно много ярка. Тази усмивка не се изразява с устни, а с очите и цялото лице.

Леко издърпайте нагоре ъгълчетата на устните си, така сякаш ще се усмихнете, но не сте успели да сведете усмивката си до края. Но мислено тя е извършена цялостно.

Дръпнете ъглите на очите и леко повдигнете лицевите мускули, които са директно под очите. Включете вътрешното си чувство на радост, запалете го с очите си.

Сформирайте такова състояние на радост предизвикано по този начин. Направете го стабилно. Научете се да се намирате в него и колкото може по-често го включвайте всеки път, когато сте с хората, особено тези, които харесвате.

След като практикувате известно време, ще усетите как сте станали по-привлекателни и колко много ще се харесвате на хората.

Запалете огъня в себе си и този огън ще запали околните.