Елена наричаше птиците, които идваха при хранилката „привлекателни“ и „непривлекателни“. Тя обичаше малките пъстри птици и не обичаше големите, които нямаха цветове по тялото.

Но въпреки всичко, Елена еднакво се грижеше за всички. Когато станеше студено, те малки и големи, шарени и едноцветни, имаше къде да намерят храна, от която се нуждаеха.

Всякакви хора идват при Исус, за да получат храна, за да оцелеят. Те често смятат, че са недостойни за това, в други случаи се чувстват силни и благословени.

Всички хора, по всяко време могат да намерят храна и подкрепа при Христос. Той е винаги до нас, за да ни помага и съдейства.

Когато сме в нужда, независимо дали се чувстваме достойни и силни или слаби и непривлекателни, Христос ни предлага любов, която лекува, духовно зрение, който ни води по правилния път и обновява духа ни.

Когато Му се доверим, разбираме колко сме ценни в Божиите очи, независимо от това, как хората ни оценяват или как сами се възприемаме.

Ние сме ценни за този, Който ни е сътворил.

Дойде пролетта и според нашите предци, това става не през март, а през април.

По-точно в деня на пролетното равноденствие започва срещането на пролетта и продължава до 1 април.

Като всеки спящ, който се е събудил, мъничката фея на дома се събужда недоволна. Хората се опитват да я успокоят с каша, мляко и хляб.

Но само храната не е достатъчна, за да умилостивиш малката фея. На нея ѝ е нужно да се забавлява. За това хората организират местни гуляи, разигравания, шегуват се едни с други. Смях и шеги се чуват в къщата през целия ден.

С течение на времето за срещането на пролетта и домашната фея постепенно са забравили, но обичаят да се шегуват помежду си, хората правят и до днес.

Фразата „На 1 април не вярвай на никого“ звучи и сега актуално.

Денят беше горещ и добавяше още по-голямо напрежение в неделния следобед. Страхил не бе на себе си. Колата му навлизаше в едно малко градче, а облаци от пушек излизаха през скъсания маркуч.

Той нямаше никакво време за губене. Пътуваше към големия град, където го очакваше новото му работно място. Щеше да бъде главен готвач в един доста реномиран хотел.

Докато паркира, собственикът на паркинга видя какъв беше проблема на колата и му предложи.

– Мога да ви подменя маркуча, но трябва да почакате около 15 минути.

Докато съпругът ѝ поправяше колата, съпругата му попита Страхил:

– Накъде сте тръгнали?

– Отивам в големия град. Там ще бъда назначен за главен готвач в един хотел.

– Хубаво ли е да си готвач? – попита жената

– Всеки, който обича такава работа, позицията главен готвач е страхотна награда за него.

– Дъщеря ни се отказа да учи в колеж, – сподели с тъга жената. – Поиска да завърши кулинарно училище и да стане готвач.

Изведнъж Страхил усети, че у жената настъпи мир.

„Изглежда се е притеснявала за избора на дъщеря си, – помисли си Страхил. – Сега навярно е разбрала, че дъщеря ѝ е постъпила правилно. Вероятно с опитностите си, които споделих с нея, съм и донесъл мир и спокойствие, относно това, че дъщеря ѝ е пожелала да стане готвачка“.

От тогава Страхил бе много внимателен при срещата си с други хора, защото можеше да даде утеха и мир на някой, който се нуждае от помощ.

Докато на неговата нужда бе отговорено,Страхил успя да помогне на една огорчена майка, за която изборът, на дъщеря ѝ бе грешен.

Много хора са особено внимателни към начина си на хранене. Човек сам разбира, че не е важно само какво ядем, а и как се храним,

Слюнката ни съдържа ензими, които помагат при храносмилането. Ако не сме сдъвкали храната достатъчно, преди да я глътнем, тези ензими не успяват да проникнат в нея и да приготвят тялото ни за усвояване на най-доброто от нея.

Нещо подобно става и при четенето на Божието Слово. Ако го четем редовно и размишляваме върху значението на това слово, то ще ни храни и ще се запечатва в сърцата ни. То ще ни обогатява и ще опознаваме Бога все повече.

Само така ще знаем дали отговаряме на Божия промисъл и дали животът ни свидетелства, че сме християни.

Ако Божието Слово работи в живота ни и ни помага да принасяме повече плодове на вяра, ние ще можем да учим и да насърчаваме и другите, така че и те да приемат това Слово като насъщна храна за душата си.

Влязох в кухнята и забелязах, че не съм изхвърлила боклука. Докато го изхвърлях се замислих: „Колко често задръстваме живота си с боклук – егоистични желания, , обида, необуздан гняв, неправилни действия, вина.

Всичко това наранява нас и хората около нас.

Когато боклукът се натрупа в сърцето ни, той трябва да се изхвърли. Има само един начин, да направим това.

Преди много векове псалмопевецът е чувствал подобен товар в сърцето си и е викнал към Бога: „Сърце чисто сътвори в мен, Боже,  и дух постоянен обновявай вътре в мен“.

Молитвата е средството, което е винаги на наше разположение, за да се отървем от нечистотата, която трупаме в сърцата си. И това се прави с една единствена цел, да не стигнем до по-трагични последствия.

Бог всеки ден ни дава възможност да очистим сърцето си.