Осемнадесети век. Джон Тейлър бе очен хирург по това време. Славеше се като много арогантен и безскрупулен човек.

Градеше си „престижна“ репутация. Дори стана личен очен лекар на самия крал.

Тейлър пътуваше из цяла Англия и устройваше медицински представления.

Твърдеше:

– Изцерил съм зрението на самия Папа.

Обещаваше:

– Вие ще бъдете чудодейни изцелени.

А нощем под прикритието на мрака, бягаше.

Със себе си измъкваше чанти препълнени с парите на измамените селяни. Той често ги ослепяваше, вместо да ги цери.

За него се говореше:

– Мошеник! Той е виновен за унищожението на зрението на композиторите на този век: Бах и Хендел. И двамата умряха, скоро след процедурите, които бяха извършени от него.

Тейлър жадуваше за репутация и признание, но го следваха лъжите му, срама и болката, които бе причинил.

Егоистичните зависимости водят до опустошение.

Докато гордото сърце унищожава нас и другите, смиреното води към живот, изпълнен със смисъл и радост.

Ако егоистично преследваме само лични интереси, никога няма да намерим това, за което копнеем.

Отдадем ли сърцето си на Бога и служим на другите, ние ще Го почитаме и отразяваме Неговата доброта.

Огнян Петров в по-голямата си част от живота имаше проблеми със сърцето. Това ограничаваше някои от движенията му.

Например, той трудно изкачваше стълбите до апартамента си. Чувстваше се слаб и немощен.

Един ден доктора му предложи:

– Да ви направим трансплантация …

Огнян го изгледа изненадано, а лекарят се усмихна насърчително:

– Ще имате ново сърце. Ще станете по-силен.

– Дали ще излезе нещо от това? – попита плахо Огнян.

– Разбира се, – разтвори широко ръце лекарят.

Операцията мина успешно. Възстановяването след нея, бе леко премеждие за Огнян.

И един ден трябваше да изкачи така познатите стълби, които много го измъчваха преди.

– Не мога да се изкача по тези стълби. Чувствам се много слаб.

Съпругата му Йовка, която го придружаваше възкликна:

– Но ти имаш ново сърце! Нима така леко отхвърляш работата на хирурга?

Огнян се засмя и пое уверено нагоре по стълбите.

Същото е и за нас, относно ходенето ни с Христос.

Ние имаме ново сърце.

Не сме същите и можем да правим това, което не сме могли преди.А именно да обичаме, да прощаваме, да живеем по нов начин.

Пробвайте новото си сърце, но не забравяйте, че ще действате не с вашата сила, а с Неговата.

Боби и Рени се разхождаха. Той бе на шест, а тя на три години. Те бяха брат и сестра, които израснаха почти заедно.

Внезапно върху Рени се нахвърли голямо куче.

Боби инстинктивно застана пред нея, предпазвайки я от свирепата атака на огромния звяр.

Резултатът бе двадесет шева на лицето на Боби.

Когато го питаха:

– Защо го направи?

Той се усмихна и отговори:

– Много обичам сестра си. Ако някой трябваше да умре, мислех, че това трябва да съм аз.

Пластичните хирурзи помогнаха лицето на Боби да заздравее по-бързо.

Сестра му бе дълбоко признателна за защитата му.

Тя казваше:

– Брат като него е нещо невероятно. Той е чудесен и мил. Аз много го обичам.

В идеалния случай членовете на семейството ни наблюдават и се грижат за нас.

Истинските братя се намесват, когато сме в беда. Те са до нас, когато се страхуваме.

В действителност дори нашите най-добри братя са несъвършени. Някои от тях ни нараняват.

Имаме един брат, който винаги е на наша страна, Исус.

Христос, като акт на смирена любов, се присъедини към човешкото семейство, споделяйки нашата „плът и кръв“ и ставайки като нас, „напълно човек във всяко отношение“.

Ние наричаме Исус наш Спасител, Приятел и Цар. И всяко от тях е истина.

Но Исус е и наш брат, който е преживял всеки човешки страх и изкушение, всяко отчаяние или тъга.

Той стои винаги до нас.

В операционната бе напрегнато. Извършваше се спешна операция. От нея много зависеше.

Изведнъж изгаснаха всички лампи.

– Сега ли намериха да спрат тока, – възнегодува някой от екипа.

– Ще изтървем пациента …

– Спокойно колеги, – каза хирурга. – Не припадайте преждевременно!

– Болният … ще го изгубим, – изпъшка някой в тъмното.

– Не се притеснявайте, мозъкът му е у нас, той не може да отиде далеко! – добави съвсем спокойно хирургът.

Така става и с нас.

Който държи мозъците ни, чрез реклами, фалшиви новини, лъжливи обещания, … е сигурен, че няма да му избягаме.

Владееш ли мислите и желанията на хората, те са твои и можеш да правиш с тях каквото искаш.

Бог не натрапва любовта Си, нито жертвата на Сина Си, но желае всеки от нас да бъде спасен и свободен от греха.

Облаците отново се скупчваха и мръщеха сивите си лица. Бурята се надигаше и навярно пак щеше да вали изобилно.

Вадим се бе облегнал на прозореца и тъжно съзерцаваше обстановката навън.

– Защо точно на мен? Толкова се стараех да не се тревожа и да избягвам всякакви стресови ситуации, но уви… – изпъшкаше притеснено той.

И как няма да се измъчва и тормози?! Предстоеше му сериозна операция на сърцето. Беше страшно дори само като си го помисли.

Дойде и денят. С безпокойство и тревога тръгна към болницата, но когато стигна там, реши:

– Каквото и да става няма да се предавам. Напук ще се усмихвам и веселя.

Преди да влезе в операционната Вадим реши да се пошегува с хирурга:

– Вие възнамерявате да убиете лошите клетки в сърцето ми? – попита той медика.

– Това е моя план, – отговори напълно сериозно хирурга.

– А можете ли да бръкнете малко по-надолу и да убиете моята алчност, егоизъм, чувството за превъзходство и вината ми за много неща, събития и спрямо някои хора?

Хирурга се засмя:

– Съжалявам това не е в моята компетентност. Не за това ми плаща. Може би за това трябва да се обърнете към някоя църква и да поговорите там с някой свещеник.

– Сам човек не може да се промени нещата, – въздъхна тежко Вадим.

– Може да сте се надявали, че при вас изменения няма да настъпят, говоря за здравето на тялото ви, – уточни хирургът, – но грижите, неприятностите, обидите …… не прощават. – Една малка конвулсия и главоболията започват.

Божията благодат, която носи спасение, се явява навреме за всеки човек. Просто трябва да се събудим и да я приемем.