Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

За щастие или не, понякога думите насочват ума ни в определена посока.
Това се е случило през 1854 г. Тази година била първата от служението на Чарлз Спърджън в Лондон.
Върлувала холера. Едно след друго семействата канели Спърджън да посети  смъртния одър на любимите им хора и почти всеки ден той бил на погребение.
Отначало той се впуснал с целия си младежки ентусиазъм да посещава болни, да подкрепя роднините на умиращите, …
Изтощен физически и с натежало сърце той започнал да се предава и си мислел, че вече си отива.
Когато се връщал от едно погребение, вниманието му било привлечено от къс хартия сложен на прозореца на един дом. Този лист нямал вид на обява. В центъра му с големи букви било написано:
„Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, за това няма да те сполети никое зло, нито ще приближи язва до шатъра ти“.
Тези думи предизвикали мигновенна реакция. По-късно Спърджън споделял:
– Вярата приема думите като нейни. Почувствах се сигурен и освежен …..Аз продължих посещенията си при умиращите с тих и спокоен дух“.
При всички обстоятелства уповавайте на Бога и Словото Му, но бъдете внимателни какво говорите в сърцето си.

В Станфордския университет, учените са направили един много прост и все пак изключително евтин микроскоп, стойността му не надвишават 1 долар.
Корпусът на това устройство е доста необичайно, изрязано е от обикновената дебела хартия. То може да бъде сглобено само за две-три минути.
Хартиеният микроскоп работи с батерийки-таблетки. В него има вградени светодиоди, прекъсвач,  стъклена или сапфирена сферична леща и парче медна лента провеждаща тока.
Друго предимство на микроскопа от хартия е това, че е лесно преносим. Той тежи по-малко от десет грама и работи не само като микроскоп, но и като проектор.
Батерията ми издържа 50 часа. Микроскопът е устойчив на вибрации и механични повреди, тези му качества го правят пригоден при полеви условия.
Основната причина за създаване на такъв микроскоп била борбата с маларията, която бушува в развиващите се страни, за една година там трябва да се направят милиарди изследвания на кръвта.
Какъв по-подходящ уред може да се намери за такива условия?

Камчатското градско смесено търговско договаряне съобщава:
„През 1961 г. брашното, захарта, зърнените храни и други насипни стоки няма да се дават в джобовете и шапките на купувачите.
В магазините ще се появи амбалажна хартия за опаковане.“
Е, все пак това е 1961 г. Гребеш от чувала и мериш на кантара. Поради липса на чанта или по-подходящ съд, в действие влиза джоба или шапката.
Много по-късно влизат  в употреба килограмовите и половинкилограмовите опаковки.

Денят бе глуповат и пълен с парадокси. Неуспехите ме преследваха като диви кучета, надушили следите ми. Единствената ми утеха за днес останаха книгите и се упътих към библиотеката.

Приятна млада жена, с прибрани на тила коси ми се усмихна и ме попита, какво бих предпочела да почета днес. Изглежда беше скоро назначена, защото преди не бях я виждала.

Тя не ме остави дълго да се колебая и ми предложи нов вид книга. Беше опакована във амбалажна хартия. А самата книга приличаше на пакетче смляна кайма, с квадратна основа и дебелина около 2 сантиметра.

Жената забеляза изненадата ми и каза:

– Преди да започнете да я четете, трябва да я оставите да се размрази.

Прибрах се в къщи и отворих пакета с чудноватата книга. Пакетчето бе придобило сиво-бял цвят. На пипане бе ледено студено. Отавих го в една чинийка на слънце да се размрази и се заех с други неща.

След време с любопитство погледнах в чинийката. Очаквах, че пакета ще се преобрази в стандартен формат с реални листове за отгръщане. Но останах разочарована. То бе заприличало на прясно парче месо, току-що отрязано. Разкъсах „месото“, като по някакъв начин исках да се добера до тайната, но то си остана месо.

Уплаших се, че съм унищожила книгата, като не съм разбрала точно инструкцията.

Отидох в другата библиотека, там библиотекарка беше една възрастна жена. Тя винаги беше отзивчива и помагаше на всички. Заварих я да обработва едно сиво-бяло пакетче, което се беше размразило и се превърнало в парче месо.

В средата на библиотеката стоеше огромна машина.

Библиотекарката взе „месото“ и го сложи в саксия пълна с пръст. Тя ми обясни:

– От него ще поникнат стръкове със семена на върховете. Тези семена се събират и се пускат в голямата машина.

Докато ми говореше обра семената на няколко съседни саксии и ги пусна в машината. Странно е, че не натисна копче, а задвижи странична количка. Имах чувството, че виждам самоделна прахосмукачка на колела. Тя хвана количката за дръжката и я придвижи напред – назад.

Машината забръмча, а семената започнаха да подскачат в купата. Чу се силно стържене, а на малък екран започнаха да се виждат листове с напечатан текст. В един страничен улей започна да се плъзга като змия дълга непрекъсната широка лента. Очаквах, че лентата ще бъде накъсана на листове и оформена като книга, но библиотекарката я нави на руло и я завърза с панделка.

Помислих си: „Ако някой бе откъснал част от „месото“ и бе го изял, дали това знание щеше да прелее в човека“?

Интересно, какво ли щеше да стане ако по този начин получавахме знанията си? Искаше ми се да попитам библиотекарката за още много неща, но тя бе изчезнала….., а аз се събудих на стола.