Това действие доста често ни създава главоболие. Или се промушва част от нишката и конеца се разнищва, или изобщо не може да се вмъкне.
Но за всяка работа си има умение. А, когато човек го научи всичко става лесно и без напрежение.
Пробвайте следния съвет и неговата последователност при изпълнението и вярвам, че няма да се затрудните да вденете дебел конец от прежда в ухото на игла.
1. Вземете лист хартия и отрежете от нея тясна лента.
2. Сгънете хартиената лента, кадо държите в нея нишката.
3. Малкият остър ъгъл образуван от сгънатата лента, в който се намира нишката,  лесно се промушва през ухото на иглата.
Това е всичко. Пробвайте!

Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

За щастие или не, понякога думите насочват ума ни в определена посока.
Това се е случило през 1854 г. Тази година била първата от служението на Чарлз Спърджън в Лондон.
Върлувала холера. Едно след друго семействата канели Спърджън да посети  смъртния одър на любимите им хора и почти всеки ден той бил на погребение.
Отначало той се впуснал с целия си младежки ентусиазъм да посещава болни, да подкрепя роднините на умиращите, …
Изтощен физически и с натежало сърце той започнал да се предава и си мислел, че вече си отива.
Когато се връщал от едно погребение, вниманието му било привлечено от къс хартия сложен на прозореца на един дом. Този лист нямал вид на обява. В центъра му с големи букви било написано:
„Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, за това няма да те сполети никое зло, нито ще приближи язва до шатъра ти“.
Тези думи предизвикали мигновенна реакция. По-късно Спърджън споделял:
– Вярата приема думите като нейни. Почувствах се сигурен и освежен …..Аз продължих посещенията си при умиращите с тих и спокоен дух“.
При всички обстоятелства уповавайте на Бога и Словото Му, но бъдете внимателни какво говорите в сърцето си.

В Станфордския университет, учените са направили един много прост и все пак изключително евтин микроскоп, стойността му не надвишават 1 долар.
Корпусът на това устройство е доста необичайно, изрязано е от обикновената дебела хартия. То може да бъде сглобено само за две-три минути.
Хартиеният микроскоп работи с батерийки-таблетки. В него има вградени светодиоди, прекъсвач,  стъклена или сапфирена сферична леща и парче медна лента провеждаща тока.
Друго предимство на микроскопа от хартия е това, че е лесно преносим. Той тежи по-малко от десет грама и работи не само като микроскоп, но и като проектор.
Батерията ми издържа 50 часа. Микроскопът е устойчив на вибрации и механични повреди, тези му качества го правят пригоден при полеви условия.
Основната причина за създаване на такъв микроскоп била борбата с маларията, която бушува в развиващите се страни, за една година там трябва да се направят милиарди изследвания на кръвта.
Какъв по-подходящ уред може да се намери за такива условия?

Камчатското градско смесено търговско договаряне съобщава:
„През 1961 г. брашното, захарта, зърнените храни и други насипни стоки няма да се дават в джобовете и шапките на купувачите.
В магазините ще се появи амбалажна хартия за опаковане.“
Е, все пак това е 1961 г. Гребеш от чувала и мериш на кантара. Поради липса на чанта или по-подходящ съд, в действие влиза джоба или шапката.
Много по-късно влизат  в употреба килограмовите и половинкилограмовите опаковки.