Всяка майка при развиването на самодисциплина, на първо място трябва да обърне внимание на себе си и на здравето си. Защото, както показва опитът, често болни, уморени и раздразнителни майки не са в състояние да се грижи 100% за семейство си.
Добрите навици могат да помогнат в самодисциплинирането. Те решават много проблеми и съдействат за подобряване здравето на жената.
Например, не бива да се седи пред компютъра през нощта. Нужно е да се правят физически упражнения, дълги ходения, игри на открито с децата, разходки на чист въздух. Това много добре влияе върху тяло и подобрява настроението.
Отглеждането на децата и домакинството отнема много енергия. Това е наистина енергоемко, но не се страхувайте.
Важното е, да имате подкрепа от приятели, роднини и съпруга си. Подръжка можем да търсим не само от хората, но най-вече от Бога. Той никога няма да ни откаже помощ, ако го потърсим искрено, с цялото си сърце и душа.
Четенето, музиката и занимание с нещо, което обичаме, може да ни успокои и вдъхнови. Много е важно да отделяме време за такива неща.
Самодисциплината не е черта на характера, която имаме по рождение, а навик, който придобиваме през целия си живот. И ти, и аз можем да се обучаваме и развиваме този навик.

Димитрина, съпругата на Тодор, беше известна със своята прямота, твърд характер и голяма привързаност към семейството. Като всяка умна жена тактично си затваряше очите за дребните авантюри и отклонения на мъжа си. Приемаше ги като мъжки прищевки за доказване на мъжественост.

Тя знаеше, че в крайна сметка блудния син ще се завърне. Връзките му бяха единични и мимолетни. В нито един от случайте нямаше причина за безпокойство. С насмешка наблюдаваше безкруполните атаки на жените, които търсеха някаква облага от него.

Но сега нещо ѝ подсказваше, че нещата с Росица бяха малко по-различни. Сремежът на малката беше малко по-целенасочен от амбициите на досегашните жени, които го преследваха. До сега Димитрина не бе забелязала реална заплаха за семейството си.

Росица демонстрираше буйни страсти, които не изгаряха, а се възпламеняваха отново. Зад амбициозната самонадеяност на малката, Димитрина усещаше маниера на мъжа си. Той подхранваше и насърчаваше ухажорките си, за да дразни жена си, Понякога той всичко правеше на инат, за да смаже гордостта ѝ

Димитрина вярваше, че пътя на всеки човек е предопределен  и че има видов ден.

Честите отсъствия на Тодор не я впечатляваха. Приемаше, че той иска да я изкара извън релсите. Тя свързваше сегашните му прояви с особеностите на възрастта и издигането му, както в йерархията, така и финасово.

Но в едно беше сигурна, че като се нащурее, пак ще се върне в семейството си.

Антистен шегувайки се попитал Сократ:
– Защо смятайки, че способностите на мъжът и жената са еднакви, не си възпитал Ксантипа, а продължаваш да живееш с жена, която е най-сръдливата на света?
В отговор Сократ казал:
– Хората, които искат да станат добри ездачи, не си вземат спокойни, а буйни коне. Аз желая да общувам с всички хора. И съм си зел такава жена с убеждението, че щом мога да понасям бурния ѝ характер, то лесно ще се справя и с останалите хора.

Росица се чувстваше наранена и Димитър трябваше да признае това. Той трудно се приспособяваше към характера ѝ, който беше непреклонен и категоричен. Нейното „не“ го стягаше като с клещи. Единственото, което го беспокоеше беше, че тя ще престане да го обича и животът им ще стане непоносим. А това предизвикваше в него гняв.

В главата му още кънтяха, като кошмарен сън, думите ѝ:

– Ти направи живота ми непоносим. Къде беше умът ти, когато бедите връхлетяха семейството ни?

Нима се налагаше не само да се откаже от най-висшите си цели, но да бъде притиснат и от бремето на семейната омраза.

– Роси, – погледна я печално Димитър, – не трябва толкова да се засягаш, когато един мъж е толкова разочарован и раздразнен. Ние с теб не можем да искаме различни неща. Не можем да разделяме твоето щастие от моето. Гневя се, защото не разбирам, че тайните действия ни разделят. Мислиш ли, че бих искал да те засегна? Когато те наранявам, аз наранявам себе си. Никога няма да ти се разсърдя, ако си открита с мен.

– Аз исках само да ти попреча да ни докараш до просешка тояга, – съзлите ѝ отново започнаха да се стичат по побледнялото ѝ лице. – Толкова е унизително да се чувстваш така между познати. По-добре да бях умряла.

Тя говореше и плачеше, а това придаваше на думите ѝ огромна сила в очите на любящия мъж. Димитър придърпа стола си към нея. Със силната си ръка нежно допря изящната ѝ глава и я притисна към бузата си. Започна да я милва по косата, без да отронва дума.

Какво можеше да ѝ каже? Не можеше да ѝ обещае, че ще я предпази от надвисналата нищета, защото не виждаше как може да я предотврати.

Искаше да ѝ прости за всичко, въпреки че осъзнаваше колко е трудно това за него, но беше неизбежно, тя имаше по-слаба природа, а той беше отговорен за нея.

Учените от XVIII-XIX век в стремежа си да класифицират всичко и да го включат в определена система създали науката „френология“. Наука, която изучава характера на човека в зависимост от изпъкналостите на главата му.
Човешкия череп има неправилна форма, характерен със своите изпъкналости и вдлъбнатини.
Изхождайки от това, че мозъкът е разположен в черепа, немския лекар Гал решил, че неравностите на черепа се отразяват на развитието на отделни части в мозъка. Той смятал, че ако познава тези закономерности, може да определи характера и способностите на човека.
Хипотезата станала много популярна. Били направени така наречените „мозъчни карти“. Но развитието на неврофизиологията бързо опровергала тази псевдонаучна теория на Гал.
Станало ясно, че формата на черепа изобщо не се отразява на функциите на мозъка. „Мозъчните карти“ били съставени напълно на случаен принцип.
Френологията се опитвала да определи по формата на мозъка политическите и релиозните дарби, а в същото време се игнорирали вкус, осезание, ……