Жак Картие бил французин, който крал Франсис I помолил да намери път за Азия през Канада.

След завръщането на Картие от Канада, кралят бил толкова доволен от докладите му, че през 1540 г. изпратил изследователя със заселници, да колонизират Новия свят.

Тази експедиция завършила неуспешно.

Въпреки наличието на ирокези водачи, Картие се скарал с индианците.
Сблъсквайки се с недоволните племена и мразовитата зима, Картие решил да се върне обратно.

В Квебек му се отдало да намери това, което смятал за злато и диаманти, затова той се върнал във Франция, оставяйки колонистите в Нюфаундленд.

След като кралят открил, че „златото“ и „диамантите“ са всъщност само кварц и пирит и че колонистите са напуснали колонията, Картие повече не бил изпращан на пътешествие.

Седемнадесет годишният Дебюси бил учител по музика в семейството на Надежда Филаретова фон Мек, покровителка на Чайковски и страстна любителка на музиката.

Дебюси учел децата на милионерката на пиано, акомпанирал на певци, участвал в домашните музикални вечери.

Домакинята обожавала младия французин и дълго беседвала с него за музиката.

Младият музикант се влюбил силно в петнадесет годишната ѝ дъщеря Соня и поискал ръката ѝ от Надежда Филаретова. Разговорете за музиката веднага се прекратили.

Падналия в собствената си клопка учител по музика веднага бил уволнен.

– Уважаеми, господине, – сухо казала фон Мек на Дебюси, – не могат да се сравняват неща, които са толкова различни. Освен музиката, аз много обичам конете. Но това не означава, че съм готова да се сродявам с тях.

Един французин пътешествал из пустинята. Негов водач бил един арабски християнин. Всеки ден арабинът не забравял да се отпусне на колене върху горещия пясък и да призовава Бога.

Една вечер французина попитал арабина:

– От къде знаеш, че има Бог?

Водачът му за малко се замислил и казал:

– От къде си правиш заключение, че миналата нощ, край нашата палатка е преминала камила, а не човек?

– Това може да се разбере по следите, – отговорил удивен французинът.

Тогава, показвайки с ръка залязващото слънце, заливащо с лъчите си целия хоризон, арабинът казал:

– Тези следи не са от човек.

В южния край на Синайския полуостров, в район, където пустинята свършва и се появяват първите наносни натрупвания на малки фрагменти от скали и минерали, се намира изоставен кинотеатър, който може да се разгледа дори чрез Google Earth.
Местното население, със сигурност знае за съществуването на киното. Но за нас отделените на хиляди километри от там, това е било неизвестно, докато естонски фотограф пътешественик Каупо Кикас не представил много необичайна серия от снимки, направени от различен ъгъл на гледане.
Киносалонът е предвиден за няколко стотин места. Негов собственик е французин, вдъхновил се от идеята да представи на местното население изкуството на киното, макар и в такава необичайна форма.
Уви, отклик от месните, спрямо тази идея, нямало и кинотеатърът бил изоставен.