Създателят на фракталната геометрия и на самото понятие „фрактал“ Беноа Манделброт често се подписвал като Benoit B. Mandelbrot, въпреки че по рождение той нямал бащино име.

Съкращението B. математикът разшифровал като Benoit B. Mandelbrot, т.е. превърнал собственото си име в безкраен фрактал.

Китай се явява родината на „киселото зеле“. Смята се, че с накиснато зеле във вино са хранели работниците, които са изграждали Великата китайска страна.

Формата на зелето романеско  прилича на фрактал. Всяка пъпка се състои от серия малки пъпки, които са оформени като  логаритмична спирала. Тази структура се повтаря няколко пъти и спира на по-ниско ниво.

Броя на спиралите в съцветието на романеско се приближава към Числата на Фибоначи.

Киселото зеле е много популярно в немската кухня. Именно с немско си име киселото зеле се е разпространило в Англия и САЩ.

Още по времето на Втората световна война потребителите започнали да се отнасят крайно негативно към всичко немско, което накарало американските търговци да преименуват продукта на „Зелето на свободата“.

Съществува и декоративно зеле. То не се отглежда за храна, а за  украса.

Човешкият мозък е една удивителна загатка. Има хора, които са получили мозъчна травма, а след това откриват, че разбират много езици, свирят на музикален инструмент без да са се учили преди на това, жонглират с цифрите …..

Такъв е случая с Джейсън Педжет. Недовършил средното си  образование, Джейсън работил в мебелния магазин на баща си, а нощем гуляел с приятели. Докато един ден го ударили по главата и 31 годишният млад мъж стана гений по математика и физика.
Лекарите установили, че Джейсън има синдром на савантизъм, при който мозъчна травма може да подари на пострадалия неочакван талант в математиката, изобразителното изкуство или музиката.

43 годишният Педжет е един от малкото хора в света, който може на ръка да рисува фрактали. Това са геометрични фигури с голямо количество самоповтарящи се звена. За създаването на един фрактал на Джейсън са му необходими седмици, а понякога и месеци.

Леонардо да Винчи извел правило, съгласно което квадрата на диаметъра на ствола на дървото е равен на сумата от диаметрите на клоните, намиращи се на една и съща височина.
По-късни изследвания го потвърдили с една единствена разлика. Степента във формулата не винаги е равна на 2, а е в интервала от 1.8 до 2,3.
Тази закономерност се обяснява с това, че дървото е с такава структура, че е налице оптимален механизъм за снабдяване на клоните с хранителни вещества.
През 2010 г. американският физик Кристоф Ела намерил много по-просто механично обяснение на феномена.
Ако дървото се разглежда като фрактал, то правилото на Леонардо намалява вероятността да се счупи клон от вятъра.