Вечерята беше привършила, но те седяха край масата и още бъбреха.

– Татко, – Боби неспокойно се въртеше на стола си, – всички книги от Библията първоначално са написани на различни езици, а после са преведени и на нашия език.

– Така е, – съгласи се бащата. – Римокатолическата църква се е опитала да забрани преводите. Не са искали хората като нас да четат Библията и да спорят със свещениците.

– Добре тогава, – подскочи Боби, – а къде са оригиналите?

– Какви оригинали?

– Оригиналните книги на Библията, написани на еврит и гръцки. Къде ги държат?

– Нямаме истинските оригинали, – поясни бащатата, – имаме само копия.

– Къде са копията тогава?

– На различни места в манастири, музеи, ….

– А не трябва ли да са на едно място?

– Има повече от едно копие на всяка книга и някои от тях са по-добри от други.

– Как може едно копие да е по-добро от другите? Не трябва да са различни, – изрази несъгласието си Боби.

– Различни са поради човешките грешки.

– Тогава кое  копие е вярно? Как да ги различаваме?

– Това става чрез текстово изследване. Сравняват се различни версии и се излиза с най-вероятностния текст.

Боби се ококори.

– Искаш да кажеш, че няма една неоспорима книга, в която са Божиите думи?! Хората спорят  и преценяват сами?

– Да.

– А от къде знаем кои са прави?

Бащата се усмихна, явно Боби го бе притиснал здраво до стената.

– Вярвам, – каза бащата, – че ако работят със смирение пред Бога, Той ще ги напътства.

Майката на Боби не се стърпя и се обади:

– Не спори с баща си! Още си момче, нищо не знаеш.

– Остави го, Диди. Нека пита, – бащата реши да успокои обстановката. – Имаме вяра, че Бог може да направи така, че Словото Му да достигне до нас във формата, която Той иска.

– Защо Бог не е помогнал на писарите да не правят грешки в копията, – още по неспокойно Боби се завъртя на стола, – ако наистина е искал да научим Словото Му?

– Някой неща не са ни дадени да ги разбираме, – каза баща му.

Боби беше набрал инерция и продължи:

– Ако преписвачите са правели грешки, защо да не ги правят и тълкувателите на текстовете?

– Трябва да вярваме, Боби!

– Трябва да вярваме в Божието Слово, а не на професорите по гръцки, – начумерено констатира Боби.

Майка му прибра няколко посивели кичури от челото си и се обърна към Боби:

– Значи ти си прав, а другите грешат?

Това силно жегна момчето, защото забележката бе напълно справедлива. Той знаеше, че не е по-мъдър от останалите.

– Разсъждавам само логически, –  запротестира Боби.

– Ох, тази твоя логика, – кимна майката с глава.

Боби наведе главе и остана насаме със мислите си.

Доктор Гарт Веб е представил нова бионична леща. Според него, тя напълно осигурява стопроцентово зрение.
За имплантиране на тази леща са необходими само 8 минути. За целта се използва специална спринцовка със солен разтвор. За да започне буквално да работи, т.е. да придобие нужната форма в очите, са необходими още 10 секунди.
Самата процедура по поставянето на лещите е безболезнена. Според разработчиците тези лещи не само коригират зрението, но реално го подобряват.
Лещите са направене от биосъвместими полимерни материали, които не предизвикват биофизични промени в очите.
През последните години учените са разглеждали лещите като метод за доставяне на лекарства. Например, нанокапсули съдържащи лекарство и свързан под формата на контактни лещи, могат потенциално да заменят капването в очи. Това е удобен вариант за пациенти, които имат нужда от постоянно капване на лекарството в окото.
Капсулите се разтварят постепенно през целия ден и освобождава лекарството. За разлика от капките, препаратът по тази схема попада точно в очите. Не е тайна, че капките често изтичат от окото по време мигане или със отделяне на сълзи. В резултат на това, ефектът от лечението отслабва.
Създадените контактни лещи са абсолютно прозрачни. Те имат формата на диск, който е 1/10 от обикновенната леща. Но малкият рамер не пречи на системата да работи. Лещите са изработени от нетоксичен полимер Те съдържат десетки нанорезервоара пълни с лекарство.
Мини-лещите надежно се фиксират в очите, така че да се мига с тях не е забранено.

В сравнение с много други видове, всички хора имат невероятно подобни геноми.
Даже и малките разлики в нашите гени ни дават определени характеристики, които ни правят уникални.
Тези различия могат да се появят по обичайния начин, например, цвят на косата, височина и форма на лицето, но понякога у един единствен човек или група хора се появява черта или фактор, който ясно ги отличава от останалата част от човечеството.
Смята се, че О-та кръвната група е универсална, но това не е така. Всъщност, системата е далече по-сложна.
Всички знаем за четирите кръвни групи A, AB, B и O и два резус фактора. До сега са известни 35 групи кръв с милион вариации във всяка система.
Кръв, която не попада в системата АВО се смята за рядка и за нея донор много трудно се намира.
Съществува много радка група, която е наречена „резус нула“. Тя не съдържа антиген в резус система. За хора, които нямат резус в кръвта, че казва, че имат „златна“ кръв. Те могат да спасят чрез кръвта си много други, но да се намери за тях донори е много трудно.

Дългите заешки уши и потръпващите им нослета се губеха в облак от козина. Повечето топчици бяха бели, но имаше и бежови, сиви или черни. Някои бяха с лилав оттенък, а други бяха пъстри.

 – Добро утро, мъничета, – поздрави с гальовен глас Минка и обясни на Донка. – Английските ангорски зайци са най-дребните. Може да изглеждат едри, но това е от козина. Най-големите животни рядко стигат до четири килограма.

Минка се приближи до една от клетките, отвори я и бръкна вътре. Пъхна едната си ръка под корема на заека, другата сложи върху ушите му, вдигна го и го гушна до себе си.

– Това е Габи, – представи тя животното.

Донка изобщо не виждаше очите му. Те бяха скрити под изобилие от козина.

Минка едва седна на един стол до масата и заекът се озова в скута ѝ.

 – Подръж Габи, докато им сложа вода и храна, – предложи Минка на Донка

 – Хапе ли? — попита Донка, леко притеснена.

 – Не. Това е моето терапевтично зайче. Тук една баба е на деветдесет години и страда от тежка форма на деменция. Щом сложа Габи в скута ѝ, се успокоява мигновено.

Като се пребори с притеснението си, Донка бе заинтригувана от топлината и мекотата на козината на животинчето. Нямаше буболечки по него, никакви сплъстени косми, нито неприятна миризма. Започна  боязливо да гали зайчето, но животното явно нямаше нищо против, затова тя стана по-смела. Заекът се поотпусна в скута ѝ.

 – Здравей, – прошепна Донка.

Наистина се чувстваше по-спокойна, докато държеше малкото зайче. Затова остана така, галеше ушите му, решеше с пръсти козината му и следваше извивките на тялото му с плавни, нежни движения. Усети, че диша по-леко, отпуска се все повече и дори обърна заека настрани, за да му види нослето.

То беше съвсем розово и потрепваше.

Уникалният дизайн на яхтата е проект на талантлив руския архитект. Аеродинамичната формата на тялото е по-скоро като връх на айсберг, а островърхия шпил отразявайки се във водата, създава илюзията за гигантска звезда. Чрез впечатляваща идея конструктор предлага един нов поглед към дизайна на луксозни яхти.
Игор Лобанов е руски архитект и автор на зашеметяваща мащабен проект.
Гигантската яхта е дълга 132 метра и има необичайна форма. Корабът, наречен „Star“ предлага необикновен дизайн с корпус във формата на шпил, която ще стърчи на цели 60 метра.
Според конструкторът яхтата ще има осем пълноценни палуби благодарение, на което „Star“ може да се отнесе към категорията на плаващи луксозни хотели.
Лобанов внимателно е обмислил всички нюанси на инфраструктурата. Корабът ще има 36 каюти, няколко бара и помещения за почивка.
Впечатляващият размер на бъдещата яхта ще даде възможност на нея да поберат около 200 души.