Вместо да си купувате близалки и да се питате какви консерванти и оцветители съдържа, по-добре си направете такива у дома.

За целта са ви необходими: 4 супени лъжици захар; 1,5 супена лъжица плодов сок или смес от 1 супена лъжица вода и една чаена лъжица лимонов сок; клечки за зъби и формички.

А ето и как се приготвя:

В малка тенджера сипете захарта и излейте сока. Разбърквайте, докато сместа заври. След това намалете огъня и продължете да варите, без да прекъсвате бъркането. Когато сместа добие цвят на карамел, свалете тенджерата от огъня.

Обърнете внимание на цвета, ако е много тъмен сместа ще горчи. Излейте полученото количество във формичките и поставете за всяка форма по една клечка. По желание можете да поръсите с материали за украса на торта.

След като изстине всяка новополучена форма на клечка се увива във фолио. Почти прилича на тази от магазина, но поне знаете, какво съдържа.

Как бихте реагирали, ако батерията на телефона ви се зарежда, след като я закрепите на подметката си?
Този странен сценарий, изведнъж се превърна в реалност благодарение на усилията на учени от Технологичния институт в Джорджия. Техният „източник на енергия“ се основава на кръгла литиева батерия с размерите на монета и тя периодически се зарежда от механична компресия.
За да направят това, авторите се заменили пропускливото за йони полиетиленово фолио, което разделя анода и катода с фолио от PVDF. При натиск на част от зарядите, обусловени от частичната поляризация на молекулите PVDF,  те се оказват върху двете повърхности на полимерното фолио, което привлича известно количество свободни литиеви йони от традициония LiCoO2-катод чрез LiPF6-електролит и след това през мембраната по посока на нанотръбестия TiO2-анод.
Това осигурява необходимата движеща сила, под действието на която се окислява катода, освобождавайки все повече и повече литиеви йони и електрони, които след това намаляват и се включва анода. При всяко налягане процеса на зареждане продължава до тогава, докато системата не достигне химическо равновесие.

На пазара вече има много дини. Специалистите твърдят, че сега дините се отглеждат в „термоси“. Такива дини съдържат много повече нитрати в сравнение с израсналите на слънце.
Дините в „термос“ се отглеждат така. На земята се постила тъмно фолио с дупки, където ще бъде проврян разсада, а самият  той отгоре е покрит с прозрачно фолио. Така дините узряват много по-бързо, но и нитратите, които съдържат са повече. На естествено порасналите количеството на нитрати достига до 60 мг/кг, а в „термосите“ до 200мг/кг. Лекарите смятат, че безопасното количество нитрати за човека  е 325 мг/кг. Така че изкуственото отгледани дини могат сериозно да увредят здравето.
Хубавата, натурална и узряла диня е полезна за всички  възрасти.
Но как да си изберем диня?
По-рано от средата на август не купувайте дини. Дори от най-ранните сортове узряват едва в началото на август.
При почукване с длан, узрялата диня издава глух звук. Зрелите дини започват да се цепят и при не голям натиск. Не купувайте напукана диня.
Ако пред вас се намират голямо количество дини от един и същи сорт, изберете средна по размер. Обикновено големите дини са допълнително захранени, а малките са недозрели.
Ако на динята забележите голямо светло петно, тя е недоузряла, Избирайте тези с голямо светло петно. Зрелите дини могат лесно да бъдат одраскани с нокът.
Не купувайте дини продаващи се край пътя.. Такива лесно абсорбират токсините от въздуха.
Влакната на края на разреза трябва да бъдат бели, ако са жълти, това е свидетелство за голямо количество нитрати.
Динята може да проверите и в домашни условия. За целта отрежете малък резен и го поставете в хладка вода. Ако водата порозовее,  то в динята е добавен оцветител, а това е опасно за здравето.
Можете да се отровите от диня, която има кисел мирис. Зрелите дини не трябва само да са червени, но и сладки.
Не забравяйте, че нитратите в динята се разполагат неравномерно. най-много от тях се намират под кората. На децата дайте най добре да ядат средата.
Поради това не бива да правите сладко от корите на динята, както е могло да се прави преди, защото точно в кората се натрупват най- много вредни вещества, дори  динята да е била добра.

На този ден през 1978г. Томас Едисон е патентовал фонографа си.

Това изобретение било преименувано като „говорещата машина“.
На изложението в Америка винаги се тълпели много хора, за да чуят запис със собствените си уши.
Първият образец е бил направен на фолио и струвал 18 долара.

На него била записана детската песничка „Мери си има агънце“.

Идеята не е нова. Битовите отпадъци са толкова безполезни, че на практика за повечето от нас за нищо не стават. Но знаете ли, че от тях може да се направи нещо ново, необичайно, даже красиво. Всеки отпадък може може да загуби предишния си вид и да добие ново предназначение, качество или свойство.
Отпадъците от фолио, тоалетна хартия или плат са готови цилиндри, от които могат да се направят забавни играчки. Жаби, свине, зайци, катерички, тигри, хипопотами се получават без много усилия, тъй като основната форма, вече е налице. Само трябва да се изберат подходящи тръбички, изрязани по подходящ начин от наличните отпадъци, като се съобразяваме с необходимите размери. Например, за тяло на бъдещата играчка може да се избере по-голям цилиндър. Ако нашите животинчета ходят на задните си крака, се пригаждат тръбички, които се поставят вертикално, но ако скачат или пълзят закрепваме ги хоризонтално. Отделно слепваме главата, лапите, опашката, ушите….
Тук е нашата детска работилница за играчки. С тях може да се играе или възпроизведе пиеса.
Всяка тръбичка може да се превърне в телескоп или бинокъл. Ако изобретите такива, може да си направите околосветско пътешествие. За да ги направите по-красиви, просто ги облепете с разноцветни хартийки или ги оцветете с бои.
Тръбичките, които сте отделили от отпадъците може да превърнете в ракета, аероплан, маяк.
Барабан или тарамбука са по-широки тръбички покрити от двете страни с по-здрава хартия, пластмаса или плат. Маракаси също можете да си направите от подобни материали.
И така хващайте се за работа. Успех!