Всички ние в една или друга степен повтаряме грешките на фарисеите. Критикуваме Божиите служители, защитаваме своите религиозни традиции, вместо да слушаме Божието Слово, грижим се за собственото си благополучие повече, отколкото това на околните.

Ние толкова много се увличаме по делата и разговорите за „правилното“, че нежната Божия любов охладнява в нас.

Това е така, защото в противен случай отдавна да сме сме станали свидетели на съживлението във всеки ъгъл.

Бог иска да излее Своя Свят Дух със свръхестествена сила и изобилие чрез Неговата Църква. Но състоянието на нашето сърце не му позволи да направи това.

Днес, ако искате изливането на Святия Дух в живота си и проявите на Неговата сила във вашата църква, провери състоянието на сърцето си.

Ако намерите в него някаква горчивина, покайте се и помолете Бог да ви промени.

Помолете Го да ви даде такова сърце, което ще Му позволи да действа чрез вас сред невярващите.

По пътя за Рим Константин и Методий се отбиха във Венеция. Тук латинските и немските монаси нападнаха Константин, като врани на сокол. Те държаха да се проповядва само на три езика.

– Кажи ни, човече, – крещяха вкупом към Константин, – защо преведе на славянски свещените книги и ги учиш на своята азбука. Погледни, никой преди теб не го е правил, нито апостолите, нито папата, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, на които подобава да се прославя Бога: еврейски, гръцки и латински.

Константин ги погледна смело и отговори:

– Нима Бог не дава дъжд еднакво на всички или слънцето не свети за всички, или всяка твар не диша един и съши въздух? Как не ви е срам да си мислите, че само на три езика може да се слави Бога, а всички останали племена да останат слепи и глухи. Мислите ли, че Бог не е всемогъщ и за това не може да го направи, завистлив е и не иска да го върши?

Ние познаваме много народи, имащи свои книги, където всеки на своя език възхвалява Бога. Сред тях са арменци, перси, абхазците, Иберия (грузинци), Сугхд, готи, обри, турци, Козар, аравляни, египтяни, сирийци и много други.

Давид казва: „Пейте на Господа нова песен, пейте Господу, всички земи!“, а на друго място: „Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да, пейте хваления“ и още „Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена“.

В Евангелията се казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“. „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.

В Евангелието на Матея се казва: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века“.

Евангелист Марк също казва: „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят“.

Нека да кажа думи от Писанието и по отношение на вас, немски и латински свещеници: “ Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат“. „Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте“.

Апостол Павел казва на коринтяните: „Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате“ и още „и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“.

Такива и с много други думи Константин изобличаваше латинските и немските свещеници.

Господ възкреси Лазар. Всички, които видяха това чудо повярваха в Исус. Много от тях тръгнаха за Ерусалим, за да разкажат на другите за това чудо.

Ерусалим е само на три километра от Витания, затова много хора от Ерусалим тръгнаха към дома на Лазар, за да видят възкръсналия.

На следващия ден Господ каза на учениците си:

– Идете в селото, което е на среща ви и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал, отвържете го и го докарайте.

Те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя и го отвързаха.
Докато отвързваха ослето, стопанина на животното дойде и попита:

– Защо отвързвате ослето?

– На Господа трябва, – казаха те.

Докараха го при Исуса и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. Той седна на него и тръгна към Ерусалим.

За това узнаха мнозина и народът излезе да Го посрещне. В Ерусалим и около него имаше твърде много хора, които бяха дошли от цяла Юдея, Египет и други страни, за да празнуват Пасхата.

Доста от хората срещнаха Исус с възторг други, които не го познаваха питаха:

– Кой е този?

– Това е Исус, великият пророк от Назарет, който възкреси мъртвия Лазар, лежащ от четири дена в гроба, – отговаряха тези, които бяха вече научили за чудото.

Хората, които стояха по-близо, започнаха да постилат дрехите си пред краката на ослето. Други взеха да режат палмови клони и започнаха да застилат с тях пътя пред идещия Исус.

Тия, които вървяха отпред и тия, които идваха изподире викаха:

– Осанна! Благословен, Който иде в Господното име! Осанна във висините.

Множеството ученици започнаха да се радват и да славят Бога, за всичките великолепни дела, които бяха видели:

– Благословен Царят, Който иде в Господното име. Мир на небето, и слава във висините!

Някои от фарисей му рекоха:

– Смъмри ги.

– Ако тия млъкнат, камъните ще извикат, – отговори им Исус.

Всички хора мислеха, че Исус идва в Ерусалим, за да стане цар и да освободи евреите от римляните, но Той след като очисти храма, от търговците, които мислеха само за своите печалби, отиде със учениците Си във Витфагия и остана там да нощува.

Народът се разочарова. Те така и не разбраха, че Исус не е дошъл, за да стане Юдейски цар, а за да бъде Спасител на цялото човечество. Господ дойде, за да спаси хората от греха и царството на тъмнината.

Една вярваща жена се зарадвала, че нейн квартирант е човек, който твърдял, че вярва в Бога. Тя имала доста проблеми с предишните квартиранти.
Новият квартиран живял месец и не платил наема си, живял втори месец и пак не платил, третия месец се случило същото.
Отишла жената при него и какво да види?! Всички вещи били изчезнали, оказало се, че ги е продал ….
– Какво си направил? – попитала жената.
– Бог не ви ли е учил, че трябва да споделяте това, което имате с другите? – отговорил квартирантът.
– А ти даваш ли десятък в църквата?
– Исус ни учи да не даваме десятък.
– Покажи ми, къде е написано това!
Той отворил Библията и прочел: „.. горко вам, фарисеи, защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук …“ – и замълчал.
– А защо не четеш по-нататък? – попитала хазайката.
– Нататък не е нужно да се чете, вече всичко е казано …