Служители на Центъра за изследване на хората с увреждания в Хавайския университета раздават безплатни карти като подарък, за ученици на 11-13 години, за да участват в специална програма за сексуално образование.
Много родители били възмутени от такива методи „на възпитание“. На първо място, поради факта, че се включва изучаването на основите на нетрадиционни сексуални отношения.
Освен това, обществото е възмутен и от това, че повече от 52 хиляди долара от 5-те милиона безвъзмездна помощ от службата за подпомагане непълнолетни са използвани за закупуване на тези карти.
Депутатът републиканец Боб МакДермот, чийто 12-годишен син посещава държавното училище в Хавай е заявил, че заедно с другите възмутени родители ще се стреми за преразглеждане на учебните програми.

Да израстнеш в християнски дом е голямо благословение, но това не те прави християнин. Активното участие в младежка група, посещаването на християнско училище, старанието да бъдеш „много добър“, могат да спомогнат да станеш християнин, но това не е всичко.

Деси отново бе преживяла поредната раздяла с момче. тя не можеше да преодолее влечението си към момчетата и секса с тях, въпреки че ходеше на църква и участваше в мероприятията ѝ. След всяка приключила връзка тя се чувстваше излъгана и изоставена.

Вчера се опита да обясни на приятелката си какво се случва с нея. Докато разказваше за поредната раздяла, сълзите ѝ се стичаха по лицето. Явно болката беше много силна. Беше опитала всичко: четене на Библията, налагане на някакви граници при среща с момчета, …… и въпреки всичко се проваляше.

– Деси, – погледна я съчувствено приятелката ѝ и я докосна по рамото, – можеш ли да си представиш, някой да ръководи църква и да няма лична връзка с Бога? Предполагам, че случая при теб е от подобно естество.

Деси се разплака още по-силно. Сълзите ѝ се изливаха като истински потоп.

– Искаш ли да се помолим заедно, – предложи приятелката ѝ.

– Да. – смело каза Деси и избърса очите си.

Тя нямаше вече какво да губи.

И те се помолиха.

През годините различни хора бяха посявали семена в сърцето на Деси. но това беше момента на нейното спасение.

Сега, когато тя се довери на Христос и прехвърли контрола на живота си върху Него, Неговият Святи Дух ще ѝ даде сили да се пребори с изкушението и ще ѝ помогне да заживее богоугоден живот.

Изолда Извицкая разказвала, че по време на снимките на комедията „Към Черно море“, тя е осъзнала колко е важна физическата подготовка на актьора и че е важно да си в състояние да контролираш тялото си, за да бъдеш винаги във форма.
Филмът има такъв епизод, където Ирина-Извицкая закъснява за занятията в училище по шофиране.
Сцената трябвало да се снима два пъти. На първото снимане било установено, че актрисата не умее да бяга. Тя безнадеждно изостанала зад съпътстващата я колата с камерата.
Няколко седмици по-късно, при второ снимане, било установено, че скоростта, с която се движит операторът в колата е твърде малък за Извикцкая. Тя изпреварила превозното средство и била много по-напред от него.
За това ѝ помогнала усилената тренировка на стадиона.

Може да не вярвате, но има хора, които са доста възрастни и въпреки всичко са променили драстично живота си и са зашеметили околните с постиженията си.
Баба Мозес никога не е ходила на училище, нито в художествена академия, но станала една от най-известните художници в Америка.
Тя живеела в малка ферма. Още от детските си години работила много.
Започнала да рисува на 76 години. Нейните първи картини висели в местната аптека.
Минаващ през селото инженер, интересуващ се от живопис, на безценица купил няколко нейни картини и ги поставил в своята галерия.
Така баба Мозес стнала най-известната художничка в Америка. Нейни картини подарявали за рождените дни на президента на САЩ.
Тя починала на 101 година и създла повече от 1600 картини и рисунки.

Децата имат странен начин на поведение, при който не спестяват истината.
Представете си парк, пейка, а на нея седи момченце. Изглежда много малко, но чете, нещо за …. „комтютри“.
Приближава една жена. Тя изпадна в умиление и започна някак угоднически:
– О, какво момченце, а какво правим тук? На колко си години?
– На четири.
– А какво четеш?
Детето мълчаливо показа списанието.
– Навярно вече на училище ходиш?
Малкото момче с леден тон каза:
– Жено, казах ви на чист български език, аз съм на четири години!