Това е установено от изследователи в Университета на Вирджиния. С откритието си учените обясняват, защо няма сериозни заболявания, свързани с вкус, подобни на слуха, зрението или осезанието.
Някои лекарства могат да повлияят на чувствителността на вкуса, но тя обикновено се възстановява в рамките на няколко дни.
Вкусът е сложна комбинация от самия вкус, мирис и текстура. Мирис играе много важна роля. Съществуват десетки рецептори, които изпращат сигнали до мозъка за кисело, сладко, солено или горчиво.
Мозъчните клетки обикновено не могат да се възстановят. Поради това, възниква заболяване като деменция. Рецептори на обонянието (сензорни неврони) се актуализират постоянно.
Учените смятат, че по-нататъшните изследвания на обонянието ще помогнат да се разбере, как да се възстановят невроните в мозъка.

Учени от Токийския университет са представили гъвкаво преносимо устройство, което сигнализира при повишаване на температурата на болния.
Гъвкавите органични компоненти, разработени специално за това устройство, са подходящи за пренасяне Те непрекъснато следят жизнените показатели като температура и сърцебиене.
Устройството съчетава в себе си гъвкави панели от аморфен силиций, пиезоелектричен високоговорител, сензор за температура и всичко това е затворено в един удобен за носене пакет.
Тази технология може да бъде адаптирана, за да се осигури звукова обратна връзка за регистрация на влажност, налягане или сърдечната честота.

Математици, които проучвали картините на Ван Гог, стигнали до заключението, че завихрянията на някои негови платна, точно описват невидимите за човешкото око турболентни потоци от въздух.
Това се изразява в следното, че по-голяма или по-малка яркост на точките на картините е пропорционална на скоростта точките на потока в съответните координати при математическо моделиране на турбуленция.
Учените отбелязват също така, че тези картини, включително прочутата „Звездна нощ“, са нарисувани от Ван Гог в периодите, когато художникът е бил психически нестабилен.

Броненосците, ленивците и мравоядите са от групата на непълнозъбите.
Съществуват много наблюдения, които описват лошото им зрение.
Например биещите самци ленивци могат да опитат челно да ударят противника си, намиращ се на метър от него.
Оказало се, че у непълнозъбите не функционира ген, отговарящ за конусите в очите – един от двата вида фоторецептори. За това те виждат света черно бял и лошо се ориентират при ярка светлина.
Учените предполагат, че тези видове водят началото си от други представители на животинския свят, които са водили живот под земята и за това не са се нуждаели от такъв ген.

Учени от университета в Портсмут са установили, че най-силният биологичен материал са зъбите на мида.
Мидите използват език, покрит с малки зъби. С тях те изстъргват храната от скалите и ги преместват в устата си. Заедно с храната мидите поглъщат и каменен прах.
Зъбите на мидите се състоят от минерално протеинов композит. Този композиционен материал е устойчив и силен не само между всички природни материали, но и от повечето изкуствено създадените от човека.
Зъбите са съставени от малки влакна от желязна руда, преминаващи през протеинова основа по специфичен начин, съединявайки се помежду си.
Според учените, това откритие ще помогне за подобряване на изкуствените материали, използвани при строителството на самолети, коли, кораби и дори при производството на уплътнения.
За да определят здравината на зъбите, учените им придали форма на на пясъчен часовник. Прикрепили краищата му към лостовете на атомен часовник и започнали да ги „разтягат“, докато зъбите не се счупили  на най-тънкото място. Централната част на пробата е 100 пъти по-тънки от човешки косъм.
Експериментът показал, че силата на материала е около 5 гигапаскала, това е много повече, отколкото при различните видове коприна, които до сега са държали рекорда за якост сред естествените материали.
Трябва да припомня, че  канадски учени скоро бяха изобретили чаша, която се деформира при падане, но не се чупи. Изобретателите, за да направят това, са били вдъхновени от морските миди. Изследвайте структурата на черупките им, учените са успели да увеличат здравината на стъкло 200 пъти.