Един ден Сашо бе се замислил. Нещо го глождеше.

Той отиде в кухнята и попита майка си:

– Мамо, от къде знаеш, че можеш да се довериш на татко?

Тя се усмихна. Отговорът бе очевиден за нея, но ѝ трябваше малко време, за да го облече в думи:

– Наблюдавала съм го как спазва обещанията си през двадесет годишния ни брак. Виждах как характерът му бе изпитван. Той никога не ме е разочаровал.

Така работи доверието в взаимоотношенията.

То расте чрез споделени преживявания, изпитана лоялност и вярност, доказана във времето.

Нашата връзка с Бога следва подобен модел.

Молитвата се превръща в разговор, четенето на Библията става лична кореспонденция, а житейските предизвикателства са възможности да изпитаме Божията вярност от първа ръка.

Доверието се развива чрез личен опит по следния начин. Започва с малки действия като спазване на обещания, появяване, когато е нужна помощ, проява на грижа при трудности.

Нашите взаимоотношения с Бога следват подобен модел.

Той не изисква сляпа вяра, а предлага безброй възможности да изпитаме Неговата вярност в малки неща, преди да Му се доверим в по-големи. Всяка отговорена молитва, всяко снабдяване, всяка утеха в скръбта добавя още малко към нашето доверие в Неговия характер.

Бог никога не се проваля в тези изпитания.

Той никога не е нарушил обещание, не е действал противно на природата Си, не се е оказал неверен на онези, които Го търсят.

Всичко това изгражда непоклатима увереност в Неговия характер.

Михаела седеше на една пейка в парка с баща си и задаваше въпрос след въпрос:

– Какво означава да действаш нормално? Правя различни неща и си мисля, че постъпвам добре, но … другите реагират остро.

– Нормалното ли? – леко се усмихна бащата. – Това е поведение, което е типично и очаквано, стандарт определен от обществото.

– Но всеки разбира нормалното по свой начин, – махна с ръка Михаела. – Хората са толкова различни.

Бащата замълча, а после добави:

– Нормалното за дадена култура, може да изглежда неприемливо в друга. Нашите представи за нормално ни объркват спрямо другите, които са различни от нас и често не знаем как да реагираме.

– Случвало ми се е да бъда озадачена от нещата, които стават и да питам: „Кога всичко отново ще стане нормално“? – сподели Михаела.

– А понякога не се ли съгласяваш преждевременно и си казваш: „Предполагам, че новото е нормално“, – попита бащата.

– Какво толкова, – повдигна рамене Михаела. – Обикновено знаем какво да очакваме и намираме комфорт, дори това да не е добро и здравословно.

– Такава утеха не винаги е здравословна, – бащата погледна с укор дъщеря си.

– Какво ще стане ако живея живот по-добър от приетия за нормален? – Михаела предизвикателно скръсти ръце пред гърдите си.

Бащата въздъхна тежко:

– Като последователи на Христос, ние сме призовани да живеем различно. Светът ни казва, че трябва да следваме сърцето си, но ние знаем, че сърцето е измамливо. Рекламите ни предизвикват, че трябва да имаме перфектно тяло, но основната ни цел трябва да бъде благочестието. Често ни казват, че трябва да поставим себе си на първо място, но ние трябва да живеем живот, в който да даваме на другите нужното, а такъв живот е възнаграждаващ.

Петър дойде до приятеля си Юлий и сподели:

– Вече не вярвам в Бога.

Юлий вместо да се впусне да му доказва, че се е заблудил, само го попита:

– Ти с кого спиш?

Петър трепна и призна греха си.

Така започна пътя на Петър обратно към Бога.

Отстъпничеството не се случва за една нощ.

Това е постепенно отклонение. Често то е водено от фината примамка на идолите, независимо дали са пари, слава или нещо друго, което отвлича вниманието от всеотдайната преданост на Христос.

За това бъдете нащрек!

Нека молим Бога, да пази сърцето ни от бавното отклонение, което ни отдалечава от Него.

Да ни научи да разпознаваме фините компромиси, които ни затлачват в по-маловажните неща.

Господ е по-ценен от пари, успех или утеха, нека не забравяме това.

Когато Тодор беше малък и го питаха:

– Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Искам да бъда като Димитър.

Това бе по-големият му брат. Той бе атлетичен, общителен и винаги имаше добри оценки в училище.

Колкото и да се стараеше Тодор бе тромав, плах и се бореше със затруднения в учението.

Той винаги бе искал да има близки отношения с по-големия си брат, но бе отхвърлен с думите:

– Много си скучен.

Тодор прекара доста години от живота си, преследвайки напразно любовта на Димитър.

Но един ден Исус срещна Тодор и той се научи да почива в любовта на своя Спасител.

Когато изпитваме отхвърляне, нека намерим утеха и почиваме в любовта на Бог, който компенсира това, което ни липсва.

Николай не пиеше, но бе седнал с приятеля си Радко на една маса, който не се разделяше с бутилката.

– Когато виното се превърне в нещо много съществено, то става почти сексуално по своята съблазън, – подхвърли Николай.

– Виж, – заклати пръст Радко, – питието е утеха, с него човек намира облекчение.

– И колкото повече пиеш, ставаш зависим и безпомощен да се откажеш от алкохола.

Радко заклати главата си:

– Нищо не разбираш. Да престана да пия никак не е лесно….

– Опитвал ли си изобщо?- попита Николай.

– Пробвах, но да ти кажа, това отказване може да отнеме цял живот и накрая да не даде резултат.

– Има разрешение за твоя проблем, – каза Николай.

– И какъв е той?

– Вместо да се опиваш с вино, изпълвай се с Духа, – отговори Николай.

– Какво означава да се изпълвам с Духа?

– Това е да бъдеш в присъствието а Христос. Тогава изпитваш радост, която може да те освободи от робството на алкохола.

– А, това не е за мен, – махна с ръка Радко. – Не вярвам в Бога.

– Никога не е късно, за да повярваш. Имаш нужда от Него.

– Не, не.

И Радко стана олюлявайки се да си върви.