Отдавна много отдавна било създадено магическо огледало, в което се отразявал целия свят. Когато човек погледнел в него виждал, че е добър, познат на всички и свързан здраво с тях. Огледалото дълго време се съхранявало на земята и помагало на хората да стават по-чисти, по-добри и по-щастливи. Единственото, което трябвало да помнят, че са част от едно цяло.
Нямало тогава войни, нито раздори, нямало противоречия. Нима такива хора могат да застанат един срещу друг?
Всички живеели като приятели, защото отразявали огледалото. Чувало се само „здравей“, „благодаря“, „бъди здрав“. „всичко добро“….
Но веднъж огледалото се разбило. Никой не помни как точно е станало. Просто се пръснало на милиони малки частици по целия свят. Всяко едно от тях отразявало само част от цялото.
И хората се пръснали. Станали по-мнителни. Започнали да се смятат за по-добри от другите. Карали се и се противопоставяли един на друг. Подбуждали войни, за да заемат повече място под слънцето.
Една малка част от тях се обявили за богове, а останалите обявили за нисши и недостойни. Пожелавали си зло един на друг.
Те не разбирали, че огледалото се е разбило, но закона на отражението действа по същия начин. А той казва, че каквото кажеш на някого то се връща върху теб и ти влияе.
Хубавото е, че тези думи не се сбъдвали буквално, в противен случай човечеството за една седмица щяло да изчезне. Но те съдържали смъртоносна отрова и от тях добро не се очаквало. Отровните стрели летели на всички страни и поразявали всеки, попаднал под тях.
Тогава какво да правим?
Вместо да допускате отровата да попива във вас, помислете си нещо хубаво, а на този, който вие нагрубил или обидил, пожелайте успех.

Томаш Урaнович решил да се ожени за принадлежащата му картина. На нея, според неговите думи, е изобразено момичето на мечтите му.
Тридесет и седем годишният поляк е решил да се ожени за нарисуваното момиче, защото не е успял да намери „оригинала“ т. е. момичето, което  е позирало за нарисуване на картината през 1955г,
За първи път Томаш видял картината с момиче, носеща кошница с пране през 2001г. в галерия и я купил. През последните десет години издирвал модела на художника.
Влюбеният мъж казал, че искал само да пообщува с обекта на своето обожание, да изпие с нея чаша кафе и да узнае как живее.
Търсенето му не се увенчало с успех и сега той е решил да се ожени за картината.
Томаш не знае дали това ще може да стане в Полша, но твърдо е решил да го направи където и да е. Дали преди е бил женен за реална жена не се знае.

Не е тайна, че успеха не търси този, който лениво е скръстил ръце и чака да се случи нещо. Той обича тези, които са отворени за нови знания и умения и се стремят към развитие.
Целта не е само да придобиеш знание, но да умееш да го приложиш на практика. Когато тренираш дадено умение и го превърнеш в навик, ти наистина ставаш успешен.
Говорим за знания, но не такива придобити в университет или други образователни институции не, че не са важни, но често са недостатъчни. Те не ни помагат да изградим ефективни взаимоотношения в семейството, на работата или в бизнеса.
През целия си живот ние се сблъскваме с трудности, търсим решение за всяка създала се ситуация. Така придобиваме безценен опит. Понякога този опит ни струва доста скъпо.
В съвременния забързан ритъм на живот, при постоянен недостиг на време, дистанционното обучение е отличен начин да придобиеш нови знания. Преимущество е, че без да се отделяш от дома и работа можеш да усвоиш нещо ново, да се развиеш в някоя друга област.
В Японие бе разрешено на студенти да следят по мобилните си телефони лекциите без да се отделят от работа.
Дали ще придобиеш определен вид знание или уникално умение е вече въпрос на предпочитание. Човек никога не е стоял на едно място, а е вървял напред. Желанието да изследва, да открива не са му давали нито минута покой. Не става дума само за наука, а и за всяка сфера от човешкия живот.
Успеха среща само търсещите, но не слава, почести и пари, а нещо много по-просто, неудволетвореността от постигнатото.

През 1871г. журналистът Хенри Стенли тръгнал към централна Африка, за да търси Дейвид Ливинкстън, известен пътешественик пребродил почти цяла Африка, от когото нямало вест дълго време. Журналистът очаквал да срещне различни племена, чийто език не знаел, но се надявал да се разберат чрез жестове. За да няма конфликти с местните племена, той заповядал на хората си да не грабят, да не обиждат жените им, да не нарушават дадените обещания и да се отнасят любезно с тях, с други думи казано да не им навреждат по никакъв начин.
Веднъж бил на място, където живеело едно от най-дивите племена. Стенли очаквал да ги нападнат, както правели другите племена, но те ги посрещнали любезно и добре се отнесли с него и хората му. Когато ги попитал, защо са постъпили така спрямо тях, те му отговорили: „Ние пуснахме по реката лодка добре натоварена с провизии, в която имаше жена с дете. Следяхме ви и очаквахме да видим какво ще направите, когато забележите лодката. Ако бяхте лоши хора, щяхте да ограбите лодката и жената да пострада, но тъй като не направихте това, ние решихме да не ви нападаме и унищожаваме, затова си оставихме копията на острова.
Стенли бил трогнат. Неговата увереност, че тези диваци познавали „езика на съвестта“, получила потвърждение. Както той се отнесъл към тях, така и те се отнесли към него.
Нищо не укротява човека така, както добротата.  Тя побеждава всички, а самата тя е непобедима. Добротата украсява живота и разрешава противоречията.  С нейна помощ нещата без изход намират своя път, трудното става леко, мрачното – весело. Добротата за душата е като здравето за тялото. Тя е незабележима, но когато я владеем дава успех във всяка работа. Притежава език, на който немите могат да говорят, а глухите да чуват. Без нея човек е едно суетно, жалко същество.
Колкото човек е по-добър, толкова повече живот му принадлежи.