Цветът на Victoria amazonica живее около 48 часа. за това време мени не само цвета си, но и пола си.

Първата вечер големият бял цвят има женски пол. Той привлича насекомите да го опрашат чрез силен аромат на ананас, а след това се затварят за деня.

На втората вечер цветът е вече пурпурен. Той има мъжки пол и няма миризма. Отново нацяло се разтваря, за да освободи насекомите със цветния прашец, които се отправят да търсят друг екземпляр на Victoria amazonica.

След това цветът се затваря и отива под водата. Неговата мисия е приключена.

В колекцията на „Аптекарската градина“ на Московския държавен университет се намират пет екземпляра от Victoria amazonica.

За първи път в Москва Victoria amazonica се отглежда и разцъфтява преди 108 години.

През 1908 г. тя е била в Ботаническата градина на Московския държавен университет. От тогава в Московската ботаническа градина се отглеждали такива цветя всяка година и то с не малък успех, но само до 1915 г., когато Victoria amazonica е прекратила съществуването си поради липса на топливо, следствие от суровите условия на войната.

След десетгодишно прекъсване Victoria amazonica отново е разцъфтяла през 1924 г. и така до 1960 г, когато поради затруднения и постепенно съкращение на финансите за градината, тя отново изчезнала.

За производството на екзотично вина от манго са експериментирали винопроизводители в Индия, както и персоналът на Централния институт на субтропично градинарство в Индия от град Лакнау.

За производството на виното се използват три сорта манго от индийския щат Утар Прадеш.

В близко бъдеще Индия планира да постигне същия успех в производството на вино от манго, като например Франция, Италия, Чили, Аржентина и Австралия в производството на вина.

Виното от всеки сорт манго има свой уникален вкус и аромат, а съдържанието на алкохол не надвишава 9%.

Единствената сложност при производството на това вино, с което се сблъскват винопроизводителите, е изключителния вискозитет на манговия сок.

Фантазията на индийските винопроизводители не се ограничава само до манго, те използват къпини и ябълки, като произвеждат финни и леки вина.

В разработката на робота са взели участие Диего Фелипе Гранадос, работещ в Япония, а също и неговите колеги от Университет Тохоку.

Роботът е висок 1,8 м и се премества с помощта на колела.

Горната част на машината имитира човешко тяло. Андроидът може да се движи, като обикновен партньор.

Роботът за да анализира движенията на своя партньор използва видеосистеми, датчици за налягане и лазерен далекомер.

Машината  може да променя изражението на „лицето“ си в зависимост от успеха на партньора си.

В Китай за първи път в историята са успели да получат „запалим лед“ – съединение на вода и природен газ, от дъното на Южнокитайското море.

Според министъра на земя и ресурси на Китай Цзян Дамин това е важен пробив, който може да доведе до енергийна революция в света.

Дамин е добавил, че това е първият успех на Китай в производството на „запалим лед“, след близо 20 години изследвания.

В международната научна общност „запалим лед“ е обявен за най-добрият заместител на петрола и природния газ.

По-рано бе съобщено, че „Газпром“ и Китайската национална петролна корпорация CNPC са подписали договор за предварително проучване, за създаване на подземно съоръжение за съхраняване на газа в Китай.

Денят обещаваше да е топъл, но кой го знае,  при днешните резки климатични промени, човек всичко може да очаква.

Въпреки това Гена реши да излезе и да се поразходи. Срещна приятелката си Запряна и двете отидоха до близкото кафене.

Гена започна нетърпеливо:

– Вчера сутринта, докато поливах цветята на балкона, забелязах, че едно от любимите ми цветя е повехнало. В лейката ми бе останало малко вода, но аз я излях на цветето и тръгнах с намерения, да налея още вода и да до полея, но Васко искаше нещо да му намеря и аз забравих….

– И какво стана с цветето ти, увехна ли? – попита загрижено Запряна.

Тя много обичаше цветята и полагаше големи грижи за тези, които си бе насадила.

– Тази сутрин цветето ми бе в прекрасна форма, – усмихна се възторжено Гена. – То се бе съживило. Представяш ли си, само няколко капки са му били достатъчни, за да си възвърне красотата?!

– Хубаво, че е станало така, – въздъхна облекчено Запряна.

– Мисля си, – каза Гена, – че и в християнският живот се случва така.

– Какво имаш предвид? – – попита учудено Запряна.

– Обикновено смятаме, че ако не вършим велики дела, не помагаме на никого.

– Е, да, – съгласи се Запряна, – но една мила дума казана на място, може да доведе до неочаквани резултати.

– Трябва да сме по-внимателни с малките неща и да не ги пропускаме, – каза сериозно Гена, – те могат да променят нечий живот.

Явно и двете бяха решили, че щом голямото е недостижимо за тях, по-добре да свършат малкото. Но нали хубавите неща започват от нещо съвсем малко – насърчаваща усмивка, прегръдка с пожелание за успех, някоя добра дума след провал,….