С аутистите се общува по особен начин. Те имат нужда от повече време да свикнат с обстановката и събеседника. Дайте им това време.

Не му се натрапвайте, предлагайте му малко по малко. Започнете просто с това, бъдете с него в една стая.

Детето аутист може да бъде агресивно, нервно или да крещи. Обикновено то постъпва така, защото не го разбират, а то не може да обясни точно желанията си. Оставете го малко на спокойствие, дайте му време да се вземе в ръце.

Такава реакция може да възникне и при физически дискомфорт. Аутистите имат повишена сензорна чувствителност. Звукът, светлината и усещанията, на които ние не обръщаме особено внимание, могат да бъдат нетърпими за тях. Всеки си има свой набор различни неприемливи усещания. Отнасяйте се по този въпрос с разбиране.

Понякога с аутистите се общува като се използват картинки, албуми, картички и таблети. Това се нарича алтернативно общение.

Любовта никога не търпи поражение. Нищо не работи без нея. За да сте сигурни в това, ви е нужна вяра.

Естественият ум не може да разбере това, защото човекът и неговият свят се управлява от егоизма.

Но когато с вяра вие отдавате любов и се отказвате да търсите своето, тогава позволявате на Отец да работи във вас. Когато живеете с любов, Той се грижи да успявате във всичко.

Любовта „агапе“ е нов вид сила. Тя ви прави господар във всяка ситуация. Нито едно оръжие насочено против вас, няма да успее.

Никой няма да може да нарани чувствата ви, защото вие не се ръководите от усещания, а от Божията любов. Вие обичате така, както Той обича.

Тази любов е революционна. Ако разберете, колко е по-добре да се живее в Божията любов, вие ще се съревновавате един с друг, стараейки се да обичате другите повече.

Без съмнение, всеки в тази надпревара ще излезе победител. Защото любовта е единственият истински секрет на нашия успех.

След напрегнатата и нервна работа цяла седмица приятели решиха да прекарат почивния ден в своя дом на колела.
За беда спокойствието им често се нарушаваше от доброжелателни, но неканени гости, които се пазполагаха близо до туристите.
Тогава приятелите измислиха оригинален начин, чрез който да се освободат от натрапниците.
Днес, когато се настаниха на избраното място, окачиха на вратата на фургона си следната обява:
„Застрахователен агент. Запознайте се с нашите изгодни условия за застраховка“.
Никой не посмя да се настани наблизо, защо ли?
Изглежда така наречената от Тери Прачет „за страх уловка“ или както ние си я знаем – застраховка, буди невероятни „чувства и усещания“ у хората.

Сутринта беше досадна и пълна с неприятности. Преди малко Иво се бе сблъскал с Мери и тя му се бе озъбила.

Телефонът забръмча, натрапчиво. Иво протегна мързеливо ръка и каза едно безизразно:

– Да.

– Е как се забавляваш, там? – гласът ѝ звучеше бодро, нея не можеше да я сбърка с никоя друга.

Ели, Ели и пак Ели, …..

Кой е измислил мобилните телефони? Такъв заслужава повече от похвала. Колко ли щяха да бъдат разрушените съдби, съсипаните семейства, нещастни хора,  ….ако го нямаше това гениално изобретение.

Всъщност Ели нямаше основание да се съмнява в чувствата на Иво, но често му се обаждаше. Не, че го контролираше и проверяваше, просто ѝ се искаше да го чуе, но той не мислеше така.

Е, понякога съблазните на света продължаваха да демонстрират надмощие над Иво и го поваляха. Но всички тези кратки любовни приключения на различни места, за него оставаха без последствия. Той не беше търсач на силни усещания, но не отказваше на радостите, които му поднасяше живота.

Какво ли щеше да се случи ако Ели знаеше за тази трайна страна на живота му. Тя все пак е твърде умна и интелектуално, и житейски. И като всяка жена е уязвима в тези неща. Независимо, че бяха много близки с Иво, понякога върху лицето ѝ падаше сянка на съмнение. Тя никога не изразяваше с думи терзанията си, но Иво усещаше това, като непреодолима стъклена преграда.

– Може би днес ще обядваме заедно, какво ще кажеш? – малко неочаквано дори и за самия себе си предложи Иво.

– Сериозно? – Ели се засмя. – Мислиш ли, че е добра идея?

Иво добре  я познаваше. Един въпрос и облачето на съмнението изчезваше.

– Хайде, поне да вечеряме! – каза Иво.

За Ели бе важно, че Иво искаше да я види. Той пробутваше този номер не за първи път. Какво щеше да прави, ако тя изведнъж реши да зареже всичко и дойдеше при него да го види ……

Удоволствието от ядене се формира от няколко компонента.
Наскоро учени са установили, че тактилни усещания също играят изненадващо голяма роля във възприятието на вкуса. Всеки от вас може да провери това, като повтори техния експеримент.
Експериментът е много прост. Доброволците са били със завързани очи и им дали да ядат геврек, като държат в другата си ръката също геврек. Понякога гевречетата били твърди, друг път пресни.
Оказало се, че когато хората ядат прясна кифла, а държат остаряла, им се струва, че ядат нещо средно. Почти всички по-нататъшни експерименти потвърждават, че представата за свежа храна се смесва, има разлика в това, което влиза в устата и това, което се докосва.
Очакванията значително повлияват на самия вкус. Можете да проверите това, като се опитате, например, да ядете банан, държейки ябълка. Или сложете си в устата картофи и дръжите в ръка морков.
Всеки път този феномен ще се разкрива пред вас по нов начин.