Архив за етикет: ум

Достатъчно светлина за следващата стъпка

imagesВсеки от нас има нужда от светлина, за да можете да видите около себе си, за да се избегнат бъдещите препятствия.
Бог иска да осигури светлина за ума ни. Разбирането на думи и обстоятелства носи светлина за умовете на обикновените хора.
Бог иска да даде светлина на всеки един човек. Той иска да освети съзнанието ни с истината за това кой е той и коя е следващата стъпка за живота ни.
Ако се фокусираме върху Словото на Бога това ще ни донесе светлина в живота. Чрез Бога ще видите живота от различна гледна точка. Божието Слово ни дава посока в живота, То ни показва пътя, който Бог иска от нас да извървим.
Ако държите фенерче и искате повече светлина, за да виждате вашия път, вие трябва да предприеме следващата стъпка. Много пъти съм искала светлина, за да видя целия си път, но Бог ни дава достатъчно светлина само за следващата стъпка.
Един от най-добрите начини, да включите светлината на Божието Слово е да се молите. Искаш ли да видиш прекрасни неща от Божието Слово? Помолете Бог да отвори очите си за това, което той иска да направи през живота ти.
Той е готов да включи тази светлината.

Трябва да храните душата си

images Забелязали ли сте, че ако останете без храна за един промеждутък от време, започвате да се чувствате малко по-слаби? Ако това стане малко по-дълго, умът ви започва да се замайва. След още по-дълък период ставате раздразнителни. Ако продължавате да не се храните започнете да се чувствате сънливи.
Същото се отнася и за Божието Слово – храната за душата ви. В Библията се казва: „Човек не може да живее само с хляб, но и с всяко слово, което идва от устата на Бога“. Божието Слово е необходимо за душата така, както храна за тялото. Ако не храните душата си от Библията, започвате да се чувствате сънливи.
Може да се кажете: „Но аз ходя на църква всяка седмица.“ Ако единствената духовна храна можете да получите само в неделя, нищо чудно, че сте слаби, замаяни и раздразнителни!
С каквото нахраните умът си това ще излезе от него.  Ако сложите боклук в ума си – това е, което ще дойде в живота ви. Можете да сложите безсмислени неща, които изпълват времето ви или отрова, като насилие, порнография и всякакви зли неща, но можете да поставите и Словото на Бога.
Вярвате ли във всичко, което гледате по телевизията или чуете по радио? Вярвате ли всичко, което четете във вестниците и списанията? А вярвате ли във всичко, което казва Библията? Така че защо прекарвате повече време в слушане и четене на това, което не вярвате?
Знаете ли, че неделното издание на „New York Times“ съдържа повече думи, отколкото има в целия Нов Завет? И все пак, има хора, които сядат с „Ню Йорк Таймс“ в неделя сутринта и го прочитат от кора до кора, но те никога не съм чели през живота си Новия завет.
Какви са резултатите от запълването на ума със Словото на Бога? Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ Ако сте изпълнени с Божието Слово, вие ще изпитате свобода в сърцето си и ще докаже на света, че сте ученик на Исус Христос.
С какво искате да запълните ума си най-много? Телевизия? Книги? Интернет?
Какво искате да се проявява чрез вашите думи и действия? Как вашето хранене на душата допринася за това?
Какви практическите стъпки бихте предприели, за да запълните ума си повече с Божието Слово и по-малко с боклука на света?

Бог е необхватен

imagesВ Сицилия властвал цар Хиерон. Той имал в двореца си мъдреци, сред които изпъквал Симонид.
Веднъж Хиерон се обърнал към Симонид:
– Използвай цялата си мъдрост и ми обясни, какво е това Бог?
– Труден въпрос, господарю, – казал мъдрецът. – Разрешете ми да помисля ден-два върху него.
– Добре, – съгласил се владетелят.
Минали два дена. Симонид дошъл при царя и вместо да му отговори на въпроса, го помолил за още четири дни да си помисли.
Минали и четирите дни и Симонид помолил за нова отсрочка:
– Дайте ми още осем дена, господарю!
Хиерон се намръщил:
– Ти шегуваш ли се с мен, Симониде? След това ще дойдеш и ще поискаш още 16 дена за размисъл, а после 32. Кога най-накрая ще ми дадеш окончателен отговор?
– Вие познахте, господарю. – казал спокойно Симонид. – След като свършеха 8-те дни щях да поискам още 16, а след това 32 и така всеки път щях да удвоявам срока. Що се отнася до въпроса, аз ви дадох вече отговор.
– Как така си ми дал! – удивил се Хиерон. – Ти още нищо не си ми казал за Бога, а все искаш нова и нова отсрочка, за да помислиш.
– Ето, това е и моя отговор, – казал мъдрецът. – Вашият въпрос, господарю, не е по силите на никого. Колкото повече мислиш над него, толкова по-малко знаеш и трябва да искаш още дни за размисъл. Този въпрос е като планина. От далече ти изглежда голяма, а колкото повече я приближаваш, тя повече се извисява над теб и ти се чувстваш малък, жалък и нищожен пред нея. Ако не можеш да обхванеш планината с поглед, да я обгърнеш с ръка, как можете, господарю мой, да обхванете с ума си Този, който е създал планината и човека?
Разбрал владетелят думите на мъдреца. Вдигнал благоговейно глава към небето и прошепнал:
– Да, Бог е необхватен!

Този свят си е изгубил ума

Илюстрациите на Павел Кучински потвърждават, че „светът си е загубил има“.1669620x

994620x

 

 

 

 

 

Този талантлив художник е известен със своите сатирични илюстрации за съвременното общество

4159620xsatiricalartpawelkuczynski6620x

 

 

 

Всяка негова рисунка е внимателно обмислена. Той се старае да внесе с четката си, колкото се може повече смисъл и да накара хората да се замислят, накъде са тръгнали.

393121_400888443273074_63734520_n620x2270620x

Ние се влюбихме…

10341648_1427822357484985_2501285448869899523_n – Е, – обобщи умът, – ние се влюбихме. Това е прекрасно, но на кого да благодаря за това?
– На нас, разбира се, – казаха очите, – ние първи я видяхме!
– Ха, – казаха ушите, – според вас ако беше сляп, нямаще да се влюби? Не, чрез нас той чу нежния ѝ глас!
– Глупаци, всичко е във феромоните или както там ги наричат! – засмял се носът. – Съвремената химия е доказала, че именно чрез обонянието ….
– Да, но ния първи я докоснахме! – прекъснаха го ръцете.
– Ако ни нямаше нас, той нямаше да може да отиде до нея, – важно заключиха краката.
– А ти какво правеше през цялото време? – обърнал се умът към сърцето.
То почервеня:
– И аз …. няма значение…. толкова много се смутих …
Умът само леко се усмихна…