Ли Цзясин от Китай се увличала от екстремни спортове от 2008 г насам. Наскоро след смъртта на съпруга си, тя решила да приеме ново предизвикателство. За да забрави мъката си, решила да покори небето.

Парапланеризмът с двигателя станал новата страст за 70-годишната жена, но тя не можела веднага да си позволи това не евтино удоволствие.

Веднъж Ли намерила парапланер втора ръка, който се продавал с голяма отстъпка и осъзнала, че това съвсем не е случайно.

Възрастната жена изразходвала всичките си спестявания за тази покупка, но тя не съжалява за това.

Вярно е, че тя е нямала пари за застраховка, за това Ли се занимава с парапланеризъм само при безвредно ясно време, когато е максимално най-безопасно.

Мнозина, които са я наблюдавали, са кръстили смелата жена „летящата баба“, но тя е много доволна от прякора си, както и от интересния живот, който води.

Идолопоклонството е строго забранено в Библията. Една от десетте заповеди казва: „Не си прави кумир ….. да не им се кланяш нито да им служиш …“

Но кумир и идол може да стане почти всичко, което ние почитаме и му служим вместо на Бог. Това може да бъде успех, удоволствие, собственост, пари и всичко друго, което може да завладее живота ни.

Всички тези неща не са непременно лоши сами по себе си, но когато те станат нещо много важно за нас, те стават идоли.

Библията забранява поклонението на идолите по две причини.

Първо, те са фалшиви богове. И не могат да ни спасят или да променят живота ни към по-добро.

На второ място, идолите ни откъсват от Бога. Те заемат Неговото място в сърцето ни. В резултат на това се отвръщаме от Него и вече не можем да Го признаем и да Го обичаме, както трябва.

Покланяш ли се на един от тези идоли? Не допускай такова нещо в живота си.

Бог ни е заповядал: „Да нямаш други богове освен Мене“.

Швейцарският стартъп организирал продажбата на чист въздух в резервоари. Целевата аудитория била хора, живеещи в градове с лоши екологични условия.

Бизнесмените възнамерявали да продават въздуха, по-специално в Индия и Китай, както и в други части на света.

Съобщава се, че въздухът, събран от различни места близо до швейцарските Алпи, се съхранява в специална аерозолна кутия и се продава заедно с кислородна маска.

Обемът на бутилката е 7 литра. Това удоволствие ще струва малко повече от 20 долара и е достатъчно за 120 вдишвания.

Директорът на стартъпа Дани Уър е признал, че за хората в Швейцария концепцията за „бутилирания въздух“ изглежда странна, защото “ да дишат чистия въздух, това е ежедневния въздух, който дишат“. Ето защо, аерозолите не са предназначени за швейцарски.

Например, Китай вече купува „бутилиран въздух“ от Канада и Австралия, така че швейцарските продукти ще бъдат много търсени от тях.

Китайците вече са изкупили първата партида „лечебни аерозоли“.

Въпреки техническия прогрес, настъпват тежки времена, които се характеризират с растене на греха, пълно духовно и морално разложение.

В последните дни хората ще обичат себе си, парите и удоволствията.

В обществото от неблагодарни, недружелюбни, надути, високомерни, изискани и претенциозни хора няма да се намери капка любов, разбиране и съчувствие.

Много от църквите или християнските общности ще се преструват на благочестиви, но ще водят двоен живот.  В такива моменти Божиите хора трябва да живеят като пред Бога, очаквайки Неговата милост, защита и правда.

Тези, които се отдават на плътта си и са привързани към физически страсти, са развратени отвътре. Сякаш постоянно се учат,  но не могат да достигнат до познаване на истината.

Водейки един разпуснат живот, те се съпротивляват на истината, опитвайки се да я опорочат. Не могат да успеят и всичкото им безумие се разкрива пред останалите. Участта на всички, които се противят на Бога е страшна.

Обичайте истината и постъпвайте според нея!

Ставри имаше откровение:

– Господ три пъти  ще ти извести за предстоящата смърт.

Той се зарадва на това и започна да живее доставяйки си множество удоволствия, без да мисли за смъртта.

Минаха много години. Краката му отслабнаха. Гърбът му се приведе. И след всичко това той можеше да се придвижва само с патерици.

Малко след това загуби зрение, а после и слуха си.

Изгърбен, сляп и глух, той продължаваше да живее толкова безгрижно и безумно, както и от отнапред.

Един ден му се яви ангелът на смъртта, за да го отведе от този свят.

– О, Господи, ти обеща, че ще ме предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде внезапно, – извика недоволно Ставри.

– Как внезапно? – каза ангелът на смъртта. – Нима Господ не ти извести , че съм вече наблизо?

– Не, – възмутено реагира Ставри, – абсолютно нищо не ми е казал.

– Виж, – каза ангелът на смъртта, – Той те изгърби и лиши колените ти от стабилност, след което ти започна да ходиш с патерица. След това пак ти напомни за мен, като сложи пръста Си в очите ти и зрението ти се влоши. Накрая се докосна до ушите ти и ти загуби слуха си.

– Но аз мислех, …..

– Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговото откровение. Сега е време да дойдеш с мен.

Господ по един или друг начин предупреждава всички за наближаващата смърт, но много хора остават безразлични към тези предизвестия. Такива хора обикновено си казват:

– Има време, сега ще се забавлявам.

– Смъртта никого не подминава. Колкото повече живее човек, толкова тя е по-близо до него, – беше го предупредил приятелят му Пламен, когато Ставри се похвали с откровението, което имаше от Господа. – Смъртта взима млади и стари, готови и неподготвени, праведни и грешни.

– Това е страшно, – възкликна Ставри.

– От тук започва вечността, – продължи да разяснява на Пламен. – След смъртта се оттегляме към вечно блаженство, изпълнено с радост и веселие или непрестанно мъчение, където има само плач и „скърцане със зъби“.

– Това е страшно, – повтори Ставри, – но аз още не съм готов.

– Какво си правил до сега през целия си живот? – смъмри го Пламен. – Няма връщане назад. или ще царуваш с Христос и неговите светии, или ще страдаш вечно със сатана и падналите ангели.

„Ех да имах още малко време, – помисли си със съжаление Ставри“.

Но времето му бе изтекло между безотговорност, разхайтеност и незачитане на Бога.
Жалко, ….