Забелязала съм, че хора, които винаги си мислят за Небесното Царство, дори и в най мрачните си дни са спокойни и радостни.
Ако възприемаме небесната слава като реалност, а отделяме по-малко внимание на материалните неща, ако мислим за духовните и вечните неща, нас трудно ще ни разтревожи нещо.
Това не е бягство от реалността, както твърдят някои. Напротив, истинската вяра в бъдещото тържество, ще ни направи по-отговорни в живота.
Около нас има много хора, на които не би им дошло на ум за рая или вечността. Как те ще узнаят за тях, ако не им кажем?
Истинското бягство от реалността се заключава в нежеланието на човек да погледне към това, което Бог е приготвил за него.
В тези мрачни дни, пълни с объркване и несигурност, християнинът гледа с увереност в бъдещето, запазвайки спокойствие и изпитващ радост, знаейки че един прекрасен ден ще царува с Христос.

Много се обръщат към Бога в страх или по време на страдание, но когато минат трудните моменти, те отново се връщат към живот, който няма нищо общо с вярата. Живеят така, все едно няма Бог.
За някои вярата е синоним на „религия“. Те търсят тишината и спокойствието в храма. Много от тях още от детството си са участвали в религиозни ритуали, където всичко им се е струвало загадъчно и тайнствено. Но това е само повърхностно възприемане на нещата. „Религията“ може да осъществи някой прекрасни преживявания, но това не е същността на вярата.
Има хора, които смятат, че религията е полезна и необходима за нацията, обществото, семейството, за болните и умиращите, за да се поддържа морал, с други думи всичко се свежда до „ползата“.
Веднъж една жена ме посъветва как да изкореня злото от децата си със следните думи: „Кажете им, че Бог вижда всичко. Те ще се уплашат и повече няма да правят така“.
Но всичко това по-горе не може да се възприеме за вяра.
Вярата е осъществяване на очакваното, увереност в невидимото. Тя е стремеж, привличане към желаното, предчувствие за съвсем различно, отколкото е то, очакване за това, за което си струва да живееш.
Вярата в християнството не е резултат от разсъждения и проверка, нито мимолетно емоционално преживяване, но среща с най-голямото човешко очакване, което е невидимо за човека, но към което човек се стреми.
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат“.

Когато починал мултимилиардерът Джон П. Морган, в неговото завещание имало 10 хиляди думи и 37 точки. В тях се описвали разпореждания за множество сделки, за някои от които били отпуснати големи суми пари.
Но той съвсем ясно е посочил коя точка на волята му за него е най-важна: „Предавам душата си в ръцете на Спасителя, в пълна увереност, че Той ще я изкупи и умие със Своята безценна кръв, представяйки я безупречна пред моя Небесен Отец. Умолявам децата ми, през каквито и опасности да минават, на всяка цена, до лична саможертва, да съхранят и защитят блаженото учение за изкуплението на греховете, извършено само веднъж с пролятата кръв на Исус Христос“.
Богатството на Дж.П.Морган е било безсилно, да спаси душата му. Той, както и разбойникът, който е бил разпнат с Христос на Голгота, изцяло е бил зависим от Божията милост.
Няма значение кой си и какво си успял да направиш. Само Христос може да те спаси, защото само „… кръвта на Исус Христос … ни очиства от всеки грях“.

Страхът ни пречи да говорим за нашите убеждения и да слушаме мнението на други хора. Ние се страхуваме, че някой ще ни отхвърли, ще отправи предизвикателство към нашите възгледи, а може да разклати и вярата ни. Но ако това е така, би трябвало да се замислим, колко дълбоки са нашите убеждения.
Исус не е имал подобни страхове. Той не е имал причина да се изолира от хора с друго мислене Христос знаеше къде минава границата между милосърдие и компромис и в това трябва да го следваме.
Никой в ​​света не е имал такова отворено сърце, като Исус. Неговите убеждения бяха толкова твърди и непоклатими, че той не се страхува да говори с какви да е хора, уверен, че те не могат да Го съборят или да го разколебаят.
Никога не губи увереност в истинността на Евангелието! Но, подобно на Исус, се обръщай към всички с „истинска любов“.

По време на играта работят и двете полукълба на мозъка, така се развиват интелектуалните способности у човека. При игра на шах човешкият мозък едновременно обработва цветова, цифрова и визуална информация.
Добрите шахматисти умеят да предвиждат ходовете на противника си и прогнозират изхода на играта. Играчът се учи бързо да взема решения, а също да отчита и последствията. Това е много полезен навик.
Шахът е отлично упражнение за мозъка, което трябва да се прави ежедневно. Още от първият ден всеки играч се учи да разсъждава логически и да мисли по-добре. Изработва в себе си увереност и прави изводи.
Шахът формира характера, помага на човек да преодолее срамежливостта и го учи на почтенност. Съществува мнение, че шахматистите умеят да пресмятат няколко хода напред, за това много рядко  грешат в живота.
Учените са доказали, че най-добрите ръководители на държави, учени и специалисти израстват от хората, които редовно играят шах.