Много мъже и жени избират лекарствата, за да се отървете от допълнителните килограми без  да полагат прекомерни усилия, свързани със спазването на строги диети и редовни посещения в спортната зала.

В действителност, според изследователи от университета в Сидни, много такива лекарства и хранителни добавки могат да бъдат смъртоносни, защото те съдържат хром.

Експертите твърдят, че след като влезе това вещество в човешкото тяло, то става канцерогенно и може да доведе до развитието на рак.

Отбелязва се, че особена опасност има при продължителна употреба на хрома или при използването му в големи количества.

Потенциалният канцерогенен ефект на хром е изучен и от специалисти от Япония, които потвърдили опасността, от употребата на това вещество.

Австрийският пилот Йохен Ринт стана световен шампион във Формула 1 посмъртно.

По време на италианското Grand Prix Rindt Ринт се разбил, но получените точки от него били достатъчни, за да изпревари съперниците си и да стане световен шампион.

Наградата получила съпругата на Ринт. Оказало е, че Йохен ѝ бил обещал да напусне спорта, след като стане шампион.

Причина за смъртта на пилота станал предпазния колан. При сблъсъка тялото на Ринт по инерция се приплъзнало под колана напред, а катарамата на колана разрязала гърлото на пилота.

Минато Мондел, 51-годишна жена от Индия, в продължение на няколко месеца усещала остра болка в стомаха си. Лекарите към които се обърнала мислели, че пациентката има киселинен рефлукс.

Но в действителност, причината за страданието на Минато са били 12 хиляди камъни в жлъчката ѝ!

През 1983 г. в Германия, бил опериран жлъчния мехур на мъж, от който били отстранени 3.1 хиляди камъка. До 2015 г. той е бил рекордьор, докато подобна операция не е била направена на индийката.

Махан Лал Саха, гастроинтестиналният хирург, останал в шок, когато видял такова „съкровище“ в тялото на пациентката си.

За един час лекарят чрез методите на лапароскопията, успял да премахне всичките 12 хиляди камъка от жлъчния мехур на жената.

Помощник-хирург трябвало да прекара 4 часа, за да преброите образуванията, максималният диаметър, на които били 5 мм.

Всеки радикализъм е формира от ограниченото мислене. Фанатизмът е религия без любов. Не случайно в Писанието на тази опасност е отделено много внимание.

В известното послание на апостол Павел до коринтяните се казва:

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува“.

Радикалните вярващи свеждат религията до голо учение без духовно съдържание. Те превръщат вярата във фанатично изпълнение на набор от правила и ритуали, изгубвайки истинският смисъл на християнството.

Именно това пробужда агресията. В борбата с това трябва да е мобилизират всички ресурси.

Денят беше хубав. Слънцето даряваше с топлина забързаните хора. Дърветата шумоляха тихо с листата си, а вятърът с невидимите си пръсти свиреше нежна, едва доловима песен.

Една жена се опитваше да влезе в метро станцията, опипвайки с бастун настилката пред себе си. Вратата многократно се отваряше и затваряше, но тя не смееше да премине. Явно бе, че не я вижда.

Милена се приближи и реших да ѝ помогна да влезе в метрото. Тя попита жената:

– В каква посока ще пътувате? Имате ли билет?

– Тук ме познават и ще ме пуснат без проблем, – отговори жената.

Двете слязоха бавно по стълбите.

– Аз съм само за една станция, после сама ще се оправи, – каза сляпата жена.
Гърдите ѝ хъркаха, като на стар акордеон.
– Едното ми око е с отлепена ретина, а с другото изобщо не виждам, – сподели жената. – Лошо е, моето момиче, да си без очи. Трудно е. Бутат те, присмиват ти се. А аз не виждам накъде отивам.

Жената се хвана за Милена и през цялото време до нейната спирка, все се усмихваше

– Благодаря на Господа, че изпраща добри хора, като теб, девойче,  да ми помагат.

Стигнаха до спирката. Милена реших, че не мога да я оставя така, за това слезе с нея и я придружи до дома ѝ. Жената знаеше всеки тротоар, къде е по-високо и къде по-ниско.

– Моля да ме извиниш, дете, за времето което ти отнех.

Милена я гледаше с умиление и усещаше каква прекрасна душа се крие зад вече повехналото ѝ тяло.

– Не се ли страхувате да излизате полусляпа в големия град, – попита я Милена.

– Днес, моето момиче, може да е последният ми ден, – отговори жената. – Затова реших да излязла и да се порадвам на слънцето.

Усмивката не слизаше от лицето ѝ .

– Аз сън на 97 години и всеки ден е подарък за мен.

Преди да се разделят жената помоли Милена:

– Наведете се към мен, за да види лицето ти и да го запомня. Едва ли ще се срещнем отново.
Разплака се, хвана ръцете на Милена и ги целуна. Момичето онемях, останах без думи, а жената продължи:
– Пази си здравето, моето  момиче. Научи се да обичаш. Бъди благодарна за всичко и за доброто, и за лошото в живота си.
Милена никога нямаше да забрави тази жена, макар и невиждащи тя бе изпълнена с живот.