Крум повдигна показалеца на дясната си ръка нагоре и каза:
– И все пак има разлика между подобрение и трансформация.
– Така е, – съгласи се приятеля му Станчо. – Подобрението променя това, което вече съществува, а трансформацията създава нещо съвсем ново.
Крум продължи да разсъждавана глас:
– Когато започнем да следваме Исус, ние получаваме ново начало и се превръщаме в ново творение.
– Това не означава, че веднага забравяме всичко, особено това какви сме били, – възрази Станчо.
– Добре де, – почеса се по главата Крум, – Дори като нови творения, ние все още се борим с греха, егоизма и моментите, за които съжаляваме.
– Самата борба всъщност е знак за растеж, – повдигна вежди Станчо. – Фактът, че тези неща още ни притесняват, е нещо добро.
– Това означава, че Светият Дух работи като ни оформя и ни помага да станем по-подобни на Христос, – допълни Крум.
– Мислиш ли, че разочароваме Бог, когато не успеем? – попита Станчо.
– Неговата любов към нас не се основава на това, дали се справяме добре, – усмихна се Крум. – Не можем да спечелим повече от нея, нито можем да я загубим защото Той ни е дал най-доброто – Себе Си.
– И сега върви с нас, като ни променя отвътре навън, – плесна радостно с ръце Станчо.
– Вината, срамът, несигурността и гордостта вече нямат последната дума, тя е на Исус, – усмихна се Крум.
В Христос ние не сме определяни от това, което сме направили или какво ни е било направено. Оценявани сме от Този, който даде всичко, за да ни върне обратно при Бога.
Трансформацията е реална, тя все още е в ход.