Веднъж в трамвая Айнщайн по навик четял. Когато кондукторът дошъл до него, той без да го погледне, извадил от джоба си предварително приготвените пари за билет и му ги подал.
– Не стигат, – казал кондукторът.
– Не може да бъде, – отговорил ученият без да откъсва поглед от книгата.
– Казвам ви, че не стигат, – спокойно казал кондукторът.
Айнщайн още веднъж поклатил глава, това не може да бъде.
Кондукторът се възмутил:
– Тогава бройте, тук са 15 пфенига. Те не стигат, трябват още пет.
Айнщайн бръкнал в джоба си и действително намерил нужната монета. Станало му неловко, но кондукторът се усмихнал и казал:
– Няма нищо, дядо, просто е нужно по-добре да научите аритметиката.

Често родителството се превръща в поредица от ежедневни битки с детето, което води до нервен срив на майката и капризничене на детето.
И защо е всичко това?
Защото ние виждаме света и събитията в него по съвсем различен начин. Ако отчетем това, става много по-лесно да си взаимодействаме с детето. Можем да намерим решение и в най-сложните ситуации и най-важното е, че се прекратява „войната“ между родители и деца.
Представете си следната ситуация.
Вечер. Дете увлечено играе с новото автомобилче. Майката приближава и му казва:
– Време е за сън.
И чува възмутения глас на сина си:
– Не!
Майката започва дълго обяснява:
– Късно е. По това време всички деца са вече в креватчетата си.
Но това в ушите на детето звучи по-скоро, като „мама нещо разказва“.
Но може да се постъпи и така.
– Хайде да играем с това автомобилче. О, но то вече иска да спи. Хайде да го приберем в гаража и да го сложим да спи.
След пет минути детето ще е по-склонно да ви чуе и да иде в кревата.
Времето за децата е това, което преживяват или изпитват.
Ако искате да приканите детето да спи, може да се опитате да му кажете, че утре ще бъде нов ден и вие нещо ще правите, но това за него е лишено от детайли и активното му участие.
Много по ефективно е ако се разкаже за „неговото утре“ в подробности. Например:
– Утре ще се возиш на трамвая. Ще видиш слон. Ще си играете с Петърчо.
Тогава детето с желание очаква „утре“ и веднага се приготвя да спи.

Син пита баща си:
– Татко, какво са това пари?
Бащата мечтателно започва да изброява:
– Парите, сине, това е кола, коняк, красиви жени.
– А когато няма пари? – продължава синът да любопитства.
– Трамвай, чай и твоята майка, – загубил предишният си ентусиазъм, отговаря бащата.

В зората на автомобилостроенето се водела борба между големите компании производители на автомобили. За известно време американските експерти били водещи в автомобилната индустрия.
Руснаците решили да се противостоят на пазара, като създадат автомобил, който по нищо да не отстъпва на американските.
В Брюксел на Международното автомобилно изложение руските специалисти представили нов продукт – лека кола „Волга“.
Медиите в Брюксел съобщили: „По улиците на Брюксел вървят руски танкове. Нима отново се надига война?“ Скоро била приключила Втората световна война.
Хората били много изненадани, когато разбрали, че „танка“ е руския автомобил „Волга“, предназначени за мирни цели.
Но защо ги нарекли танкове?
Както се изяснило, при тестването, автомобилът „Волга“ се сблъскал с трамвай. На колата нищо й нямало, но трамвая се преобърнал.

Тя гласи: „Живей, за да се забавляваш!“
Не бързайте. Не се притеснявайте! Вие посещавате този свят за кратко време, така че спрете се, за да вдишате от аромата на розите.
Американският психолог Уолтър Харен твърди, че една сбъдната мечта може да лекува рак.
В столицата на Белгия има един любопитен надпис. Окачен е в местните кафенета и барове. Надписът е необичаен: “ 11 заповед: живей, за да се забавляваш!“
Какво е това, хитър търговски ход ли, който кара посетителите да дават повече пари или е някакво важно напомняне, различно от 10-те забрани на Христос?
Преди да отговорите на този въпрос, чуйте един интересен научен факт.
Немски психолози работещи с деца, болни от рак в последен стадий, решили да проведат един необичаен експеримент. Решили да изпълнят най съкровените желания на децата и наблюдавали как това ще се отрази на самочувствието на малките пациенти. В експериментът участвали няколко тежко болни деца, обречени на смърт.
Четиригодишно момченце, живяло на село, пожелало да се вози на трамвай. 11-годишно момче поискало да язди кон. 13-годишно момиче искало да бъде принцеса, да има много слуги, които да й целуват ръка.
Психолозите наели трамвай и два часа разкарвали с него малкото момченце, пожелало си това. За по-голямото момче осигурили чифт коне. Най-трудно било да се изпълни желанието на момичето. Но те намерили начин. Наели стар замък и красиви дрехи подходящи за случая. Облекли придворните и момичето като принцеса. Малката принцеса се разхождала из залите, а слугите и придворните й целували ръка.
Желанията на останалите пациента също били изпълнени.
Резултата от експеримента бил невероятен. При едно от децата ракът изчезнал нацяло, а при останалите спрял да се развива.
Този експеримент потвърждава истината, която са знаели древните лекари. Нашите емоции имат много силно и непосредствено влияние върху нашето самочувствие и здраве. Положителните емоции и добрите мисли доставят не само радост и усещане за щастие, но могат да победят и най-страшната болест.
Ето защо фразата „живейте, за да се забавляваш“, не е шега, а много важна истина.