Архив за етикет: аритметика

„Моралният пазар“ е в главите ни

unnamedВ главите ни съществува някакъв „морален пазар“ и представа за „справедлива цена“ за морално поведение, купуване и продаване на заслуги, престиж, позор, …

Ето ви един обикновен пример. Според правилата на „моралния пазар“ ние можем да отговорим на убийството с убийство, убиецът трябва да бъде убит. В случая се проявява динамика в желанията. Обиденият човек отразява желанието на този, който обижда и наранява. Противниците стават еднакви като близнаци.

В драките и побоищата няма права страна. Участниците в нея са абсолютно еднакви, трудно ще ги различиш. Това, което изглежда рационално, т.е. да „отговорим“ на нахалника, в действителност е ирационална игра на желанието с неговата мазохистична динамика.

Няма да имат край на  обидите, на конфликта, на насилието, докато не се стигне до пълно разрушение. Ние не можем да забележим това, защото сме заслепени от желанието да отмъщаваме.

Жалко е, но такъв е порядъкът в този свят.

Но ако „включим мозъка си“ лесно ще разберем, че трябва да се прекрати насилието и желанието за отмъщение. Един труп е ужасно нещо, но ако убием убиеца, получаваме два трупа.

Това е реалната аритметика, за разлика от тази на отмъщението, която се ръководи от илюзорни обиди, но никога от реални хора.

Дядо, научете по-добре аритметиката

imagesВеднъж в трамвая Айнщайн по навик четял. Когато кондукторът дошъл до него, той без да го погледне, извадил от джоба си предварително приготвените пари за билет и му ги подал.
– Не стигат, – казал кондукторът.
– Не може да бъде, – отговорил ученият без да откъсва поглед от книгата.
– Казвам ви, че не стигат, – спокойно казал кондукторът.
Айнщайн още веднъж поклатил глава, това не може да бъде.
Кондукторът се възмутил:
– Тогава бройте, тук са 15 пфенига. Те не стигат, трябват още пет.
Айнщайн бръкнал в джоба си и действително намерил нужната монета. Станало му неловко, но кондукторът се усмихнал и казал:
– Няма нищо, дядо, просто е нужно по-добре да научите аритметиката.

Как Единицата не искала да стане Десетица

В страната на цифрите живяла една Единица. Тя много се гордеела със себе си, защото била винаги първа и единствена, а също така била стройна и тънка. За това тя не желаела с никого да дружи и винаги се разхождала сама.
Но един ден и станало скучно да се оглежда в огледалото, да се възхищава от себе си и да си говори сама.
Тогава решила да се поразходи в двора, където всички цифри си играели задружно и се замеряли със снежни топки. Единицата помолила да я приемат в игрите си и те се съгласили, защото били весели и задружни.
И всички започнали да играят. Единицата се скрила зад едно дърво. Тя била толкова тънка, че дебелата Нула не я забелязала и се скрила зад същото дърво. Но дървото било вълшебно и събрало двете цифри заедно и те се превърнали в Десетица. Първоначално много се зарадвали, но когато се опитали да се разделят не могли.
Излезли из зад дървото, но им било трудно да ходят заедно, тъй като не били свикнали с това. Попитали останалите цифри какво да направят, за да се разделят отново. Те не знаели.
Тогава решили да отидат при мъдрата Аритметика. Тя ги погледнала и им казала:
– За вас имам едно решение. Идете в гората и ми съберете пръчки.
Всички цифри хукнали към гората и събрали голям куп пръчки.
Аритметиката останала доволна и казала:
– Браво, юнаци! А сега Десетицата нека се приближи към мен. Първо ще направим кръст от пръчките.
И тя го поставила между Единицата  и Нулата и ето какво се получило: 1+0 = 1.
Така двете цифри били разделени.
Но пръчките били толкова много, че останалите цифри се заиграли с тях и започнали да се превръщат една в друга. Но това е вече друга приказка…..