Нина хвърли един поглед на новините във вестника, като се стараеше да избягва скандалните случаи. Страно, но със всеки изминал ден заемаха все по-голяма част от страниците на вестниците. Ако ги махне човек, какво ли щеше да остане за четене?

Стефан влезе бързо в стаята и хвърли един поглед към жена си. Като видя как е забола глава във вестника, смръщи вежди и коментира хладно:

– Тези имат някакъв маниакален интерес към човешките пороци и слабости, към човешките трагедии и баналните любовни истории на певци и артисти.

– Нима не е редно да се осъзнават недъзите на човешката психика? –  опит се да защити журналистите Нина. – Така или иначе, нали тези неща съществуват и са все пак станали?!.

– Но да ти е приято да ги четеш и да пишат за това, си е своеобразно доносничество от морална гледна точка, – изрази недоволството си Стефан.

– Чета ги, за да разбера, че не съм по-добра от другите, – добави примирено Нина.

Тя се усмихна, като забеляза заглавие изписано с едри букви, което гласеше: „Скандални разкрития за свещеник разтърсиха енорията“. Разбира се тя щеше да прочете статията, макар да съзнаваше, че зад нея се крие една човешка трагедия с много мъка и неприятности.

Нина премести стола си по-близо до прозореца, за да вижда по-добре и продължи да чете. Денят беше ясен. Слънчевите лъчи огряваха клоните на дърветата в градината, но в момента тя беше сляпа за тях,

Стефан махна с ръка и недоволно измърмори:

– Журналисти, има толкова хубави неща, които се случват окло нас, защо за тях не пишат? Страхуват се, че това няма да допадне на хората и ще изгубят читателите си, смешно.

Нина не му обърна внимание. тя съсредоточено попиваше „грозните“ новини, макар да знаеше, че някои от тях са малко преувеличени.

– Клюки! Ако вярвахме на всичко написано във вестниците или казаното по телевизията, отдавна да сме изчезнали от тази земя, – заключи нервно Стефан и трясна вратата зад гърба си.

В офиса компютъра нещо се развали. Обадиха се на специалист. Той дойде и всичко оправи.
Ето какво разказва служителят за всичко, което се е случило:
– Дойде програмистът, погледна компютъра, вдигна ръце към небето, нещо прошепна, обърна стола 10 пъти обратно на часовниковата стрелка, ритна компютъра по крака, отново нещо прошепна и излезе. Всичко заработи. Той е истински магьосник.
А ето и гледната точка на програмиста за всичко, което е станало:
– Обадиха ми се по телефона, нещо се случило с компютъра и не работел. Отидох. Изглежда сътрудникът е нервен и неспокоен. Постояно се върти на стола и ето шнурът се е навъртял около крака на стола и щепсела е излязъл от контакта. Аз се ядосвам тихичко, като развивам кабела от стола, наричайки този глупак с какви ли не имена. След това поставих компютъра по-далече, вмъкнах щепсела и си тръгнах. Бива ли за такава глупост да ме викат?

По-голямата част от американците не са уверени, че децата им ще имат по-добър живот. Според проучване на общественото мнение, проведено от NBC и Wall Street Journal, съмнения по този въпрос са изказали 76 % от анкетираните.
Социолози предложили на американците да изберат кое твърдение е по-близо до гледната им точка: че САЩ е страна, където всеки, независимо от произхода си, с упорита работа може да успее или че увеличаващата се пропаст между богатите и останалата част подкопава възможностите на всеки американец да си осигури по-добър живот. Парадоксално е, че в една страната на „равните възможности“ повече от половината – около 54 % – избрах второто твърдение, а в „американска мечта“ вярват само 44%.
Феноменът на песимизма в обществото бе повдигнат в неотдавнашна реч в Сиатъл от президентът Барак Обама. На фона на кризата в някои региони на света, по негово мнение, „много от тях са загрижени заради усещането, че старият ред е разрушен, но ние не сме достигнали желаната точка в смисъл на създаване на нов ред, основан на други принципи, хуманизъм и икономиката за благото на всички хора“.
Значителна част от избирателите не вярват в „американската мечта“, като реална възможност, въпреки че това е била идеятоа на която се е основавало обществото до скоро.
Авторите на изследването предполагат, че това може да бъде преходен период до момента, когато ще се създаде „нов ред“. „Въпреки това, несигурността оставя отворена врата, че идеята може да се разрастне и становището за по-добра Америка може да остане като минало в съзнанието на много хора“, – заключават те.

Такава самота за много изглежда най-лошото нещо, което може да им се случи в живота.
Кризата идва, когато децата пораснат и напуснат дома на родителите си.
Ако любовта между вас е преминала и не сте успели да установите приятелство по между си, тогава тази криза може да се окаже фатална за вашето семейство.
А ако между вас има все още топла и любяща връзка, то такава „самота“ е като втори меден месец.
Ако вече сте пенсионер, децата ви живеят самостоятелно, нямате никакви ангажименти пред себе си, то този период от живота ви може да стане по-добър, а не най-лошия в живота ви.
Сега вие можете да се занимавате с това, което желаете. Да отидете в друга страна на екскурзия или за по-дълго време……, да се наслаждавате на живота.
Ако самотата ви дразни, в такъв момен най-добрия начин да запазите семейството, е да намирате всякакви пресечни точки на желания, интереси,…
Често в този период събират внуци с баби и дядовци, които обичат малчуганите повече от собствените си деца.
Семейните кризи са неизбежни, има ги и при най-благополучните двойки.
Всичко може да се преодолее, ако разбереш, че семейното щастие до голяма степен зависи и от теб. Ако помислите добре, ще усетите, че имате сили да съхраните любовта, радостта и мира във вашето семейство до края на живота си. Но всичко това можете да разбиете и на половината път, за това внимавайте!

Всеки човек си има темперамент. Понякога ясно обусловените темпераменти се смесват в даден човек със своите характерни черти.
Как ще отличите един темперамент от друг?
Например по какво се отличава флегматика от холерика?

Е, погледнете малко от хумористична гледна точка, не бъдете толкова сериозни и мрачно задълбочени.
Флегматикът мисли, че 2+2=5 и е спокоен,

а холерикът е уверен, че 2+2=5, но нервничи.