Румен импулсивно размахваше ръце и като говореше леко се задъхваше:

– Представи си, че гледаш филм, но преди това си прочел книгата, по която той е направен. Когато се случи нещо трагично останалите ахкат и се притесняват.

– Това си е нещо естествено, – поклати глава Валентин, – нали си чел книгата и знаеш какво става по-нататък.

– Точно така …, – потри ръце Румен.

– И защо ми казваш това? – прекъсна го бързо Валентин.

– Защото Бог по същия начин гледа на живота ни, – разпери ръце Румен.

– Не разбирам за какво ми говориш, – Валентин тръсна глава.

– Господ не само е прочел твоята история, Той я е и написал.

– Да, но Неговата гледна точка може да бъде различна от нашата, – възпротиви се Валентин.

– Но целта му е ясна, – натърти Румен. – Когато изпаднеш в изпитания или пред теб се издигат големи препятствия, за предстоящата борба ти е необходимо да повярваш, че чрез този огън, през който преминаваш, ще станеш по-зрял и по-добър, като същевременно от теб се премахват някои от недостатъците ти.

– Е, съгласен съм, че трябва да се доверим в такива ситуации на Бога, колкото сложни и заплетени да изглеждат.

– А направим ли го, няма да се страхуваме от нищо, – възторжено запляска с ръце Румен.

Отново почнаха дъждовете, а това внасяше допълнително безпокойство и напрегнатост. Не стига, че цените растат, а заплатите и пенсиите не могат да ги догонят, но и времето не иска да се смили над нас.

Мирон седеше в селската кръчма, надигаше от време на време бутилката, пъшкаше и се потеше. Бая грижи го бяха налегнали.

По едно време в кръчмата влезе един от учителите в месното училище. Мирон веднага се закачи за него:

– Даскале, доскоро само слушах, че хората живеят на кредит. Питах се: Това нормално ли е? Но и това дойде на главата ми.

– От ипотеки и кредити, струва ми се, – учителят изяви своята компетентност, – има полза за обществото. Животът в дългове стимулира хората да работят!

– И какво излиза? – Мирон удари масата с юмрук. – Привличаш хората с реклами, а след това ги „стимулираш“ да работят двойно.

– Виж, – започна миролюбиво учителят, – ако човек имаше спестявания, може да прекара периоди без работа. Животът с дългове е много по-различен.

И той размаха ръце в потвърждение на думите си.

– Да бе ….., – намръщи се Мирон, – постоянно трябва да се трудиш. И кой печели от всичко това? …… А хората се суетят …. и продължават да работят „неуморно“.

– От гледна точка на инвеститора, кредитът за масите е благодат, защото увеличава общото благо, което обществото произвежда, – започна като по учебник учителят.

– Всичко може да изглежда полезно, – смигна Мирон, – особено ако си от другата страна на барикадата.

– Все пак не бива да забравяме, че заемът и ипотеката не само ни принуждават повече да работим, но отнемат и свободното ни време, – даскала опита някак да оправдае думите си преди това.

– С други думи ставаме роби на един невидим господар, – отсече Мирон и обърна гръб на „просветеният“ в работите на обществото.

Пак е понеделник. Страшимир слезе от автобуса и дълго след това седя на спирката.

Никак не му се отиваше на работа, а беше само на няколко минути от нея.

Сърцето му биеше учестено, защото се притесняваше за крайните срокове.

– За сроковете как да е ще се справя, но не и с темпераментния ми шеф, – въздишаше тежко Страшимир.

Както за мнозина така и за него бе трудно да започне една мрачна и подтискаща работна седмица.

– Как да бързам за работа, когато се чувствам претоварен? – питаше се Страшимир. – Кой оценява работата ми, а нервите, които хабя покрай нея?! Какво получавам за целия си труд и огромни усилия, които влагам в работата си? Цяла седмица само мъка и болка.

Може би ще предложите на Страшимир да си смени работата с по-малко стресираща или по-възнаграждаваща?

А защо да не промени гледната си точка?

Без значение колко е трудна и обемиста работата, той може да намери удовлетворение в нея с Божията помощ. Може би тогава Страшимир ще може да изяви и Божия характер.

Бог е с нас. Неговото присъствие и сила могат да озарят мрачните ни дни. С Негова помощ можем да бъдем благодарни за всеки работен ден.

Когато Самуил прие Исус Христос за свой Спасител, той реши да се ангажира във всяка възможна дейност, за да угоди на Бога.

Самуил използваше само собствените си сили във всяко начинание и скоро енергията му намаля.

Разочарова се и едва не се отказа.

Все пак това се оказа повратна точка в християнския му живот.

От тогава Самуил се научи да казва:

– Господи Исусе, не мога, Ти никога не си казвал, че мога, но Ти можеш и винаги си казвал, че ще го направиш. Това е всичко, което трябва да знам.

Днес, ако сме изкушени да кажем: „Не мога“, можем да се вслушаме в Божието: „Но Аз мога“.

Тогава ние също ще бъдем готови за живота, който Бог е отредил за нас.

Нека благодарим на Бога, не само за Спасението, но и за силата, която ни дава да живеем във всеки един момент.

Правите ли правилните неща или обратното на тях? Всеки от нас има такива моменти, когато отстъпва от истината.

Преди години Стойчо разбра, че жена му е забременяла.

– Сега не е време да отглеждаме деца, – разкрещя ѝ се той. – Изплащаме заеми за апартамента, колата и дължа пари на Петър.

– Но, мили, това е наше дете, по-късно може и да нямаме, – тя се опита да го умилостиви.

– Точка по въпроса, – Стойчо удари с юмрук по масата – правиш аборт и край.

Жена му се разплака.

Стойчо знаеше, че това не е Божията воля, но настояваше на своето.

По-късно като размисли, какво е направил, силно се притесни и получи язва. Започна да пуши.

Животът му щеше да завърши катастрофално, ако не беше Божията милост и благодат.

Когато мислим, че можем да надхитрим Бог, губим радостта и мира си.

Бог предлага Своята милост вместо Своя гняв.

Да предложиш милост вместо гняв е акт на благодат. Живеем в свят, пълен с неблагодатност. Трябва да сме вечно благодарни, че Той предлага Своята милост, отново и отново, вместо Своя гняв.