През септември тази година делтата на река Иравади в Мианмар ще остане безлюдна, но и много оживена. Тук, на площ от 250 хектара, ще започне пробното засаждане на дървета със скорост 100 000 екземпляра на ден. При това цялата работа ще бъде извършена от роботи.

Британската компания BioCarbon Engineering съвместно с организацията Worldview International Foundation възнамерява да трансформира процеса на рекултивация на обезлесените гори на Мианмар.

През последните 5 години тук са засадени 2.5 милиона дървета, но тази цифра не може да се сравнява с това, което могат да направят дроните. Технологията вече е тествана и сега машините ще излизат постоянно на работа.

Първият ешелон на мултикоптери се занимава с разузнаване: събира данни за вида на почвата, влажността, проучва топологията на терена, карти. След това се разработва оптимален план за засяване, който има само една цел: да осигури оцеляването на максимален брой разсад.

И тогава армията на дроновете влиза в битката. Тяхната задача е да премине над земята и да изстреля от въздушни оръдия капсули със семена и торове.

Дрони се целят преди изстрела и не изстрелват капсулата в скала или блато. Всяка капсула пробива достатъчно дълбоко земята, за да предотврати издухването от вятъра.

След това екип от мултикоптери наблюдатели ще патрулира на терена и ще проследяват процеса на покълване на семена, като се използва принципите на машинното обучение.

Подобни технологии се разработват в НАСА за проекти относно подреждането на плантации в космоса и за усвояване на нови планети без човешко участие.

Автономните електрически лодки ще започнат да се движат в южната част на страната до края на 2018 г.

Над проектът работят химическия концерн  Yara и компанията Kongsberg Group. Перспективата за електрически безпилотен товарен кораб незабавно доведе Норвегия до лидерите на „умното“ корабостроене в света.

Според плановете на разработчиците, до края на 2018 г. първите автономни съдове с торове ще започнат да се движат между пристанищата на Пошгрюн и Бревик в южната част на страната.  Разстоянието все още е смешно: няколко десетки морски мили.

Но по този маршрут известните революционни разработки на Kongsberg ще установят най-новото си навигационно оборудване – радари, фарове, камери и сензори, които ще водят „интелигентен“ контейнерен кораб по водата, както по релси.

Очаква се първите кораби да струват три пъти повече от обичайното, но тяхното съдържание ще бъде десет пъти по-евтино.

Въздухът около него също ще бъде по-чист: един електроход Yara Birkeland ще замени 40 000 дизелови камиона годишно.

След 2020 г., когато оборудването ще бъде подложено на изчерпателно тестване и най-вече ще бъде разработена правната рамка за автономното корабоплаване, нищо няма да попречи на норвежките компании да обхванат цялото крайбрежие на страната, а защо не и цяла Европа.

Докато се механизира работата на почистващите отпадните води, събирането на нечистотиите от септичните ями се съпровождало с неприятна миризма.

Затова на тези хора им разрешили да работят само нощно време.

Поради използването на тези примеси като тор, фекалиите шеговито наричали „нощно злато“.

А работниците занимаващи с извличането му, нарекли златари.

Смелете коприва, събрана преди да образува семена. Сложете я в пластмасов или емайлиран съд и я залейте с вода. Оставете сместа на слънце.

Отгоре поставете мрежа и всеки ден разбърквайте.

След 1,5-2 седмици, когато масата потъмнее и престане да се пени, покрийте съда с капак, в който има отвор, за да има достъп на въздух.

Полученият тор е особено богат на азот и калий. Може да го използвате за всички култури с изключение на грах, боб, лук, чесън.

За поливане използвайте 1 част от настойката и 9 части вода, а за напръскване на листата – 1 част от настойката и 19 части вода.

Дъждовните червеи много обичат земя, полята с настойка от коприва.

През 1880 г в Австралия завъдили едър рогат добитък.

До средата на 20 век, голям проблем станали купищата тор по пасбищата, тъй като местния торен бръмбар, който действал при торбестите, които произвеждали малки и сухи изпражнения, не могъл да се справи с лайната на кравите.

Проблемът бил решен с въвеждане на торен бръмбар от друг континент. Изборът паднал на африканския Onthophagus gazella.

Давайки си сметка, че внасянето на такъв вид може да доведе до заплаха на околната среда, към самият процес на пренасяне се отнесли много внимателно, като стерилизирали яйцата на бръмбара, за да се избавят от паразитите.