В света има много разкошни плажове. Всички те обещават райски отдих, но там можем да бъдем застрашени от различни опасности, като акули, медузи, опасни течения и дори местните жители.

Един от плажовете, от които е по-добре да стоим настрана е Плайя Сиполите.

Ще се изненадате, когато разберете, че това е едно красиво място, наречено „плажа на мъртъвците“.

Причината за тава страшно име са огромните вълни и опасни течения, погубили не малко хора.

През последните години броят на произшествията е намалял драстично, защото там дежурят голям екип от висококвалифицирани спасители.

Пътуването в самолета се оказа много приятно. Тъй като не бе спал почти цяло денонощие Григоров дремеше и пропусна да види много места, над които прелетяха.

Изведнъж прозвуча гласът на  пилота на самолета:

– Уважаеми, дами и господа, ще кацнем след 15 минути. В дясно можете да видите река Конго, която в долното си течение минава през Демократична република Конго. Това е най- пълноводната река в Африка, която влива в Атлантически океан 15 хиляди кубика вода за секунда.

Григоров погледна през прозореца и сърцето му подскочи. Ето я Конго, река свързана с толкова много легенди.

Блестящата лента на реката, подобно на змия, си пробиваше път през джунглата и криволичейки се вливаше в океана.

Каква величествена гледка! Дори от 7 хиляди метра височина вдъхваше респект. Река Конго олицетворяваше суровата сила. Тя бе непобедима и дива.

Григоров бе на прага на едно приключение, което можеше напълно да промени живота му.

– Ето я там, – каза съседа му. – Реката, която поглъща всички реки. Гробът на белия човек. Така са я нарекли, когато са я открили. Знаете ли, че целият район е изследван по-късно, защото по Конго не можело да се плава?

Григоров поклати глава и се приготви да чуе нещо интересно.

– Цялото долно течение се състои, –  продължи обясненията си съседа му, . – от около 300 водовъртежи, бързеи, водопади и течения, а това са били непреодолими пречки за придвижването по реката. Само няколко упорити мисионери и изследователи са успели да проникнат във вътрешността. Но забележете, това са направили ходейки пеша, въпреки че и там са ги очаквали безброй опасности. Малцина са успели да се измъкнат невредими.

– Дори и днес Конго ни изненадва със коварните си сюрпризи, – обади се от предната седалка един чернокож мъж. – Въпреки това ние си обичаме реката. Тя е главната артерия на континента. Поддържа живота в целия район. Без нея нищо не би съществувало.

Съседа на Григор го погледна с любопитство.

– А вас какво ви води насам? Не ми казвайте, че сте турист. В Конго не идват туристи.

– Аз съм от една биологична изследователска експедиция, – каза Григоров.

– Не ми се вярва, – човекът внимателно се вгледа в Григоров.

– Това е голям проект за проучване на броя на слоновете, – опита се да разсее недоверието на съседа си Григоров. – Имаме подкрепата на страната и правителството.

Съседа му вдигна рамене и каза:

– В последно време за какви ли не глупости пръскат пари. Изследвания……ще броят слоновете …… – и недоволно се обърна към прозореца.

Викингите са били майстори корабостроители, но те били моряци и гениални навигатори  по рождение.

Те могли да се облягат на движенията на теченията и облаците, ветровете и вълните,  а също така и температурата на водата.

Викингите изучавали миграцията на рибите и птиците.

През нощта плавали, като се ориентирали по звездите. През деня използвали слънчев компас. Той бил подобен на циферблат с диск, в центъра на който бил поставен  ствол, който се вдигал и смъквал, за да измерва наклона на слънцето, чрез издълбаните на повърхността линии.

Измерената от викингите географска ширина била удивително точна. Не се е случвало техен кораб да се изгуби безследно.

Майсторството им в морето било безспорно и никога не било излагано на предизвикателствата.

Биолозите са открили, че гъбите създават около себе си въздушни течения, които помагат за разпространение на спорите им. Ето защо, гъбите са в състояние да се разселят дори и в тихо време.
Смята се, че разпространението на гъбични спори е само пасивен процес, в който гъбата разчита единствено на външната среда. Изследователите показват, че това не е така. Учените са ги снимали с високоскоростна камера, а кадрите са анализирани чрез използване на математически алгоритми.
Оказа се, че гъбите създават около себе си въздушни потоци, изпарявайки влагата от повърхността си. Водната пара охлажда околното пространство, предизвиква падане на налягането и възниква лек вятър. Експериментите са показали, че при спокойно време, благодарение на този механизъм, спорите могат да бъдат подхванати от „гъбения вятър“ и издигнати на височина 1 сантиметра.
Изследователите смятат, че вятърът могат да създават всички гъби, които имат плодни тела, включително и тези видове, които паразитират върху растения и животни.

Топлите морски течения, атакуват дъното на ледения шелф. Именно те са причината Антерктида да загуби част от леда си.
Ние можем да загубим много ледена маса, даже ако лятната температура на въздуха не бъде висока.
От къде са се взели тези топли течения?
Измененията при ветровете в Антарктида, водят до промяна на климата. Това влияе на силата и посоката на теченията. В резултат на това се е получило натрупване на топла вода под плаващите ледове.
Различен модел се наблюдава в Антарктическия полуостров, насочени към Южна Америка. Изтъняването на шелфовия лед на полуостров се обяснява с топлия вятър, които предизвиква топенето на снега на повърхността на ледника.
За да се изгради карта на промени на дебелината на почти всички плаващи  ледове около Антарктида, учените били взели в  предвид резултатите от 4.5 милиона измервания на ICESat от октомври 2003 г. до октомври 2008 г. Компютърно моделиране е необходимо, за да не се намесват промени в дебелината на леда, които възникват в резултат на естествено натрупване на сняг и приливните вълни.
Предишни разработки използвали радарни измервания, а в този случай, се прибягват до лазерни, които са много по-точни при промените на дебелината на леда. Това е особено вярно в крайбрежните райони. Радарни висотомери с ниска разделителна, не се справят добре със стръмни склонове, където леден шелф се среща със земята.
ICESat е първият спътник, специално предназначени за проучване на полярните райони на Земята с помощта на лазерни висотомери. Той е работил от 2003 г. до 2009 г. Неговият наследник, ICESat-2 ще бъде пусната едва през 2016 г.