Науката винаги е била двигател на прогреса.

Желанието на човека да излезе извън пределите на Земята е предизвикало пробив не само в космическите технологии, но и в сферата на бита.

По този начин, много обикновени предмети са се появили благодарение на полетите в космоса.

Компютърната мишка е създадена за първи път от инженери на НАСА, за обслужване на бордовите компютри в условия на безтегловност.

Тези инженери са измислили концепцията и за първата флаш памет.

Румен мина с бързи крачки между симетричните купове от компютърна памет и някъде в средата мярна тази, която му трябваше. Носеше сини дънки и памучна зелена риза.

Високата му фигура се открояваше между три компютърни екрана с формата и големината на огледала. Обстановката приличаше на пробна в универсален магазин.

Румен бе истински гений. От дванадесетгодишен  проектираше и разработваше компютри.

В желанието си да намери най-ефективен интерфейс, бе преправял тази системата безброй пъти. Използваше множество клавиатури, гласово активиране, виртуална реалност и говорящи холограми.

Всичко край него се променяше. Само Румен оставаше единствената константа на постоянно променящото се уравнение.

Радко почука на вратата, но Румен не го чу, затова бутна вратата и влезе.

В това време Румен се стрелкаше покрай стъклените екрани, на които просветваха данни. Той жестикулираше, докосваше и преместваше неща от един екран на друг.

Някакво странно приспособление за глава покриваше едното ухо на Румен и прибавяше  към дясното му око допълнителен миниатюрен екран, дълъг, колкото човешки пръст.

– Някой ден ще вляза тук и ще те намеря вграден в хардуера, – засмя се Радко.

Тъй като Румен не бе забелязал влизането на приятеля си, се стресна от гласа му.

– Можеше поне да почукаш, – недоволно реагира Румен.

– Как може при всичката тази неразбория от технологии, да не си сложиш звънец? – скастри го на шега Радко. – По-добре си вземи куче.

Лицето на Румен се сгърчи от негодувание.

– Имам си куче, но го оставих в къщи, защото пикае навсякъде и ми изгриза сумати кабели.

Изведнъж двамата приятели избухнаха в смях, който освободи напрежението създало се между двамата. След това Румен се ти, защо бе дошъл Радко.

В града им гостуваше специална научна изследователска експозиция и двамата беха взели решение, имено днес да я посетят, но както винаги Румен бе забравил.

Той забравяше дори и да яде, като застане между компютрите. Та какво да кажем за другите неща, просто нямам думи…..

Сътрудници на японска компания са разработили технология, които в бъдеще ще помогне в пластичната хирургия. По-специално, те са измислили как да създадат изкуствено човешко лице.

Сега се правят точни копия на лица от силикон, но много скоро ще започне производство с по-безопасни материали.

На този етап с помощта на специален скенер се създава макет на лицето, на което се виждат даже кръвоносните съдове. След това на 3D-принтере се прави заготовка, на основата на която се създават и силиконовите копия на лицето.

За производството на такава „маска“ е необходимо време от две седмици до два месеца, а самата услуга струва на клиента 2400 долара.

Инженери от университета в Айова са разработили „пипала“, които могат здраво и внимателно да хванат микроскопични обекти, например, като мравка.
Един от създателите на новата технолигия казва, че повечето роботи използват два пръста, за да вземат предмет и да го преместят. Но тези пипала се увиват около обекта много внимателно.
Според изобретателите, тази техника на хващане са идеални ръцете и пръстите за малки роботи, предназначени за безопасно боравене с деликатни предмети.
Инженерите са изработили спираловидните микропипала от микротръби, с дължина 8 милиметра и по-малко от една стотна от инча широки. Те са изработени от прозрачен еластомер.
Атмосферното налягане вътре в тръбите и асиметричната дебелина на стените създават кръгови извивки. Ако на тези пипала се подава въздух, изследователите могат да контролират силата на обхвата около предмета.