Гепардите са известни с огромната си скорост при бягане. Например, той бяга два пъти по-бързо от хрътката, въпреки  че и двете животни използват една и съща техника.

Изследователи от университета в Лондон се опитали да разберат експериментално причината чрез сравняване на физическите параметри на тичащ гепард и хрътка.

За да направят това, те са използвали видео камера, която снимла до 1000 кадъра в секунда, както и специални сензори, които били поставени в земята по протежение на маршрута на движението на животните.

Въпреки, че мускулите на гепардите и куче работят еднакво и животните имат един и същ стил, при гепардът трябва да бъдат взети предвид такива параметри като съотношението на честотата на крачка и дължината на скока. Т.е. при една и съща скорост той тича с малка честота на крачката в сравнение с кучето. Ако е необходимо гепарда може да увеличи тази скорост един път и половина.

Втората особеност на гепарда, която го прави най-добрия бегач, е умението му да разпределя теглото си по време на бягане. При голяма скорост 70 % от теглото на тялото на гепарда е поверено на задните крака, а при кучетата само 62 %. При по-големият пренос на теглото назад се предотвратява подхлъзване и възможност за преобръщане при впускане напред.

И накрая, при гепарда по време на бягане всеки крак се задържа по-дълго на земята, което снижава голямото натоварване на крайниците.

Зоолозите са забелязали, че затворените гепардите отстъпват по скорост на тези, които са на свобода. Това се дължи на факта, че тези животни нямат мотивация да ускорят максимално скоростта си.

Всички днес използваме смартфони, таблети, лаптопи и всякакъв вид подобна техника. Но за какво я употребяваме?

От електроните устройства човек получава бързо информация, но когато чете книга, трябва да осмисли прочетеното.

Когато четете даден текст си създавате образи, ставате съпричастни на героите, преминавате заедно с тях през различни житейски ситуации.

Книгата ви учи да чувствате и реагирате на истината и лъжата, доброто и злото, помага ви да се изградите като нравствена личност.

От всеки човек зависи умението му да мислят и чувстват, а тази способност се изгражда чрез четене.

За това четете и разсъждавайте! Това помага да усъвършенствате мозъка си и да запазите функциите му до дълбока старост.

Мнозина смятат, че жените са слаби и недалновидни, но това само така изглежда. Преди се е смятало, че жената е предимно домакиня, майка и нейното място е в кухнята.

А що се отнася до техника и електроника, това не са неща за нея. Никой не би могъл да предположи, че една жена може да създаде нещо „не женско“.

Но знаете ли, че жени са измислили много неща, които не са напълно „женски“?

През 1941 г. Хеди Ламар патентовала секретно средство за комуникация, което било способно динамически да изменя честотата на излъчванията. То било планирано за технология без смущения в радиопредаванията за борба с фашизма.

През 1962 г. това устройство е използвано в американските торпеда, а по-късно през 1991 г. залегнало в основата на обичайната за нас  Wi-Fi.

Колкото и да ви се струва невероятно, оказва се, че  Wi-Fi е измислена от жена.

За някои метални сплави, като нитинол (55% никел и 45% титан), или мед, никел и алуминий, е присъщ ефект наречен паметта на формата.

Той се състои в следното. При деформиране на изделие от такъв материал, след като се нагрее предмета, той възвръща първоначалната си форма.

Това се дължи на факта, че тези сплави имат специална вътрешната структура.

Нитинолът е изработен от съветските металурзи  Г. В. Курдюмов и Л. Г. Хандорсон през 1948 г. През 1980 г. това изобретение е признато за откритие и е станало известно като ефект на Курдюмов.

При деформация външния слой на материала се разтяга, а вътрешния се свива, средния остава без изменение. Тези продълговати структури – мартензитни плочи, не са необичайни за металните сплави. Необичайното в материала запомнящ формата си е, че той е термоеластичен.

При нагряване се проявява термоеластичността на мартензитните плочи, т.е. в тях възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в първоначалното ѝ състояние.

В края на 20 век ефектът за запомняне на формата бил забелязан  при повече от 20 сплави.

Прилага се в медицината, топлината сигнализация, кафеварките и при различна техника.

Основните продукти за храна при ацтеките били царевицата, бобът и тиквата.

Тези племена са създавали цели изкуствени острови, малки средно 6 на 10 метра и големи 100 на 200 метра, който били разположени върху сладководното езеро Тескоко. На тях отглеждали зърнени и градински култури.

Тази техника на отглеждане има свое собствено напояване от влагата филтрирана от езерото. А за тор са използвали калта и разложените в нея умрели растения и животни.

Това е интензивна и продуктивна форма на отглеждане. Тези изкуствени острови били много ефективни и давали до седем реколти на година.

Смята се, че изобилието на продукти за храна е в основата на величието на тази цивилизация.