Даниела хвърли бърз поглед на госта си. С Дора често си бяха говорели за Захари, преди приятелката ѝ да скъса със него.

„Изглежда Дора е била привлечена от него физически, – помисли си Даниела. – Тя обича високите мъже, а Захари беше точно такъв“.

Младежът имаше високи скули и тъмна коса, която беше много къса и стърчеше нагоре като четка. Беше леко мургав, но си беше истински българин.

„Какво повече би могла да иска Дора от него? – недоумяваше Даниела. – Та той пееше и свиреше прекрасно“.

Даниела и Захари си пиеха кафе, но все още никой не се решаваше, да наруши тишината.

Отговорът на въпросите, които Даниела си задаваше преди малко,  дойде неканен, като истина, която лъсва пред очите в неподходящ момент.

Захари беше прекалено добър. Изцяло се беше посветил на Дора. „Възможно е, да ѝ е угаждал прекалено много, а това е омръзнало на Дора, – продължаваше да расъждава Даниела“.

Хората рядко се чувстват привлечени от други, които са постоянно на тяхно разположение и им се отдават изцяло. Те се притесняват, защото при такова внимание, се чувстват неудобно.

„Ето къде се криеше проблема на Захари, – мислите на Даниела препускаха като в галоп, горката ѝ глава. – Ако Захари беше съумял да запази известна дистанция, това би поддържало интереса на Дора. Ето защо сега бе толкова щастлива с новия си приятел. Каквото и да казваше Дора,  Слави си бе хищник, човек не допускащ никого до себе си, подчиняващ останалите без да се интересува от това, как се чувстват другите“.

Изводът беше доста подтискащ.

– Ти беше много добър за нея, – измърмори Даниела някак на себе си.

Захари я погледна озадачено:

– Прекалено добър ли?

– Извинявай, мислех на глас, – трепна Даниела.

Двамата много пъти бяха обсъждали тази тема и Захари все още хранеше надежда, че ще може да си върне Дора, но сега изводът на Даниела, изтърван на глас, го изненада.

– Съжалявам, – каза бързо Даниела, – навярно не би искал да говорим пак за това?

– Напротив. Обичам да говоря и да слушам за нея.

– Ти все още я обичаше и мислеше постоянно за нея?!

Захари смутено наведе поглед и леко се изчерви.

– Също като мен, – продължи примирено Даниела. – И аз обичам един човек, но той тръгна с друга ….. Ама ние сме едни. Защо ни е всичко това?

Тази вечер пак щяха да свирят заедно, Захари беше донесъл нова партитура, а после всеки щеше бъде у дома си, насаме със своята болка.

Най-високата готическа катедрала в Холандия бяха записана на видео с помощта дрон.
Вълнуващите кадри на катедралата св. Мартин в Утрехт е направена с помощта на безпилотен летателен апарат, който се е издигнал над облаците, за да обхване красотата на купола на най-високата готическа катедрала в Холандия.
Това уникално видео преди няколко години би било безпрецедентен случай, но в нашия век с нарастващата популярност на квадрокоптерите, то е станало възможно, въпреки че това не намалява достойнствата му
Над филма са работили Jelte Keur и Reinout van Schie. Те са чакали благоприятни метеорологични условия в продължение на 10 месеца. Резултатите са невероятни! Наслаждавайте се!
Това са 700 години и 370 метра височина, но не това прави видеото грандиозно. Факт е, че безпилотните летателни апарати са запечатали всичко това на видео и са му предали нов просветяващ образ, свързан с тази тема.
Това е толкова красиво. Може би бъдещето на перспективната кинематография.

Отново се срещнаха двама стари приятели, едно време са учили заедно в един и същи клас. Поразходиха се и седнаха. Разговаряха за работите и за семействата си.
Оказа се, че и двамата са се развели и то съвсем скоро. Тази тема беше още свежа за тях и те се понесоха по нея.
Първият каза за развода си:
– От тази кал още не мога да се отърся. Караниците при развода бяха ужасни, особено при подялбата на имуществото. Жена ми откачи. Всеки ден списъкът от съвмесно придобитото преписваше, едва не включи и хлебарките вътре. Бяха я подучили, такова заявление да напише, че  съм я унижавал, пари не съм ѝ давал, за детето не съм се грижил и т.н. А приятелките и в съда всичко потвърдиха, още съм в шок.
Вторият се засмя и каза:
– При мен се случи точно обратното. Преди две години си купихме нов апартамент. Моята решила под наем да го дава. Така миналата година, аз му направих ремонт, снабдих го с хладилник, телевизор, климатик и т.н. През цялото време се чудех, защо слагаме скъпи тапети, мокети, нали ще го даваме под наем? Моята се опъна, сега се предлагали много жилища за квартири, всичко трябвало да бъде, както трябва. Техниката прилична, телевизор в кухнята и в стаята и балкона с изолация. А по това време тя подала заявление за развод. При нея всичко било готово, само да събере дрехите в торбата и чао.
Слушаш ги и си мислиш: „Хората имат различни съдби, а резултата, уви, един и същ…..

Учените са установили, че хората при вида на пари, се стараят да скрият емоциите си и се държат по-затворено и егоистично.
Изследователи от университета в Хонконг са провели серия от експерименти с две групи от хора на една, от които предварително са показали изображения на банкноти и монети. Резултатите показват, че участниците в тази група са по-склонни да скрият емоциите си и се държали затворено.
Учените отбелязват, че тези констатации съвпадат с резултатите от вече проведени експерименти по същата тема. Така, през 2006 г., професор Катлийн Вос от Университета на Минесота в работата си доказва, че мисълта за пари кара хората да се дистанцират от другите и ги правят по-малко склони да помагат на другите.

Арктическите ледници са почнали да се топят в края на 1990 г. и в началото на 2010 г. ще намалеят наполовина.
Членът на Изследователския институт за Арктика и Антарктика Хенри Алексеев твърди, че Арктика ще умре през 2030 г. През 15-те години, според учения, топенето на ледовете на Северния полюс, ще достигне такава скорост, че ледниците в Арктика ще изчезне напълно.
Заявлението за пълното изчезване на Арктика през 2030 г. Хенри Алексеев е направил на конференция на тема „Състоянието на моретата и територии в Арктика при изменението на климата“, който се е провел наскоро в Архангелск.
„Сега площта на арктическите ледници е 3370 хиляди кв. км,“ – казва Хенри Алексеев, коментирайки изчезването на Арктика през 2030 година.