Баща буди сина си много рано сутринта:

– Ставай, сине! Отиваме в градината да копаем картофи.

– Татко, – сънено мърмори синът, – но сега е 4 часа сутринта.

– Ставай, синко, – настоява бащата. – трябва да копаем картофите.

– Татко, но ние нямаме градина.

– Това не означава, че не се нуждаем от картофи ….

По новините съобщиха, че бурята в източната част на страната е била опустошителна. Репортерите непрекъснато интервюираха хора, които не бяха успели да се приберат  по домовете си. Те все още не знаеха какви щети са понесли къщите им.

Единствено страх и ужас  се четеше по лицата им. Усещаше се, че те не знаят как да се справят с проблема свързан с разрушението на домове им.

– Страхът от бъдещето може да приеме всякакви форми , – каза си Невена. – Това може да бъде несигурност в работата, притеснение за здравето и живота на близките, финансови сътресение, ….., а сега и тази буря.

Невена си имаше свои страхове. Един от тях се наричаше“резултати от мамография“. Майка ѝ бе починала от рак на гърдата.

– При мен има повишен риск да се разболея от същото, – често се стряскаше Невена. – Но аз съм християнка, доверявам се на Бога, когато ме е страх. Защо след като направих изследването, се почувствах толкова слаба и в ума ми се въртяха какви ли не мисли? Те ме заливаха като море и имах чувството, че се давя.

Невена изключи телевизора и започна нервно да крачи из стаята. Страховете ѝ напираха, но …..

– Библията казва, че Бог е винаги до мен, – каза Невена. – Той ме закриля и придружава във всичко. ….. Не знам какво ме очаква, но се опитвам да не загубя вярата си. Знам, че мога да разчитам на Господа, каквото и да се случи.

Невена падна на колене и отправи към Бога гореща молитва:

– Татко мой, не искам да забравям, че си с мен във всички случаи и създали се ситуации. Освободи ме от страховете ми за бъдещето…..

Дядо Петър бе на 87 години. Той много обича да храни птиците и малките животни.

Един ден го посети синът му Младен. Старецът таман беше сложил храна на определените места, където идваха дивите животни, но вместо тях дойдоха десетина врани.

– С храната, която поставяш, събираш тези неприятни птици край дома си, – скара му се Младен.

Дядо Петър се усмихна топло и нежно:

– Дори и враните трябва да ядат,

В този ден Младен научи нещо важно. Той смутено наведе глава и се замисли сериозно.

– Това трябва да го прилагам, – каза си младият мъж, – когато помагам на хора, с които трудно се разбирам.

Баща му го погледна развълнувано и тихо каза:

– Лесно е да протегнеш ръка на тези, които обичаш, но знай, че всеки човек заслужава по добро отношение, любов и подкрепа.

– Да обичаш ближния си, – въздъхна Младен, – не винаги е лесно.

– Любовта ми към животните е като Божията любов към нас, – поклати глава старецът. – Тя е щедра и безусловна.

– Само Бог може да води сърцата ни така, че да отразяваме в живота си Неговата любов.

Баща и син стояха един до друг. Последните лъчи на следобедното слънце се отразяваше в грейналите им лица. Те вече не спореха, а се разбираха напълно.

– Благодаря ти, татко, за днешния урок, – каза Младен навел глава пред баща си. – Ти ми показа нагледно, какъв трябва да бъда, за да съм верен последовател на Исус. За напред ще проявявам по-голяма любов към всички хора, независимо дали са ми симпатични или не.

Нощта бе тиха. Не се виждаха звезди, защото облаците ги закриваха. Луната се показваше от време на време, а след това плътната тъмна маса на поредния облак отново я скриваше.

Температурата бе минусова, но не бе толкова студено. Студът бе толерантен и леко пощипваше само откритите части на хората, които се бяха престрашили да излязат по това време навън.

Меги се бе облегнала на перваза на прозореца, гледаше леко разклащащите се клони и разсъждаваше на глас:

– Когато бях по-малка лесно достигах до Бога. Открих Го в песните, които пееха в църквата, в детското неделно училище. Чувствах как вярата блика в мен докато се молех. А сега какво?

Меги вече бе пораснала и откри, колко лесно човек на такава възраст губи вярата си.

Припомни си историята за Тома и думите на Спасителят: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Тя откри много прилики между себе си и този Христов ученик.

– Въпреки всичко аз му съчувствам, – каза си Меги. – Ето и Исус разбра съмнението на Тома. Това ме окуражава.

Тя въздъхна дълбоко и притвори очи.

– След всичките тези години усещам, че съм се загубила., но намирам утеха само при Бога.

Спомни си как майка ѝ я съветваше:

– Гледай на своите съмнения и страхове не като на проблем, а като възможност да търсиш Исус. Погледни колко много знаци е поставил в живота ти, че е с теб.

Очите на Меги се напълниха със сълзи.

– Господи, Татко мой, знам, че ме обичаш и ми прощаваш, – прошепна тя. – Ти си с мен, за да ми покажеш раните Си и да изцелиш моите. Боже помогни ми да използвам съмненията си, като начин да търся Твоето Слово и да раста в любов и във вяра.

Облаците плавно се пръснаха и луната се усмихна окуражаващо…

Знаете ли, че далматински кученца се раждат без петна?!

Те имат петна по кожата в долната част, но тези петна не са видими на козината. Това продължава, докато кученца станат на две седмици.

Далматински петна често черни или кафяви, но може също така да бъдат и други цветове, като тъмно оранжево, лимонено жълто или сиво-синьо. Понякога при възрастните далматинци отсъстват петната.

Далматинците имат петна поради техните гени, които са като малки групи от инструкции във всяка клетка в тялото.

Тъй като повечето далматинци имат мама и татко с петна, за това при новородените далматинци петната се появяват на фона на гените на техните родители.

Преди да станат домашни любимци, някои далматинци са имали петна в дивата природа, за да се защитят и да бъдат в хармония със средата.