В италианския град Таранто, а в древността се е наричал Тарент, е дал името на танца тарантела и паякът тарантула.
През Средновековието местните хора вярвали, че този вид паяци са отровни и ухапването им причинява смъртоносна болест.
Единствения начин да се излекува човек от нея, те считали танц изпълнението, на който може да продължава няколко часа.
Движенията на тарантелата били възторжени и почти конвулсивни, символизиращи агонията след ухапването.

Религията не веднъж в историята на човечеството е променяла лицето на света. Водела е до възход и падение на империите. Но не винаги към всяка нова система от вярвания и практики са се прибавяли хиляди последователи.
Тридесет години след завоюването на империята на инките от испанците, избухнало огромно религиозно въстание против католиците.
Хората искали да се върнат към вярата в традиционните богове на Андите. Тази религия била наречена Таки Онкой или Болезнен танц, което идвало от екстатичния танц на неговите последователи.
Нова религия била подкрепяна от последният владетел на инките Тупак Амару, който вярвал, че по-рано християнския Бог е помогнал на завоевателите на инките, а сега е дошло времето, боговете на Андите да победят завоевателите.
Въпреки това, поради етнически и класовите различия, много местни жители са взели страната на испанците и религиозно движение е разпуснато след масова кампания, организирана от свещеника Кристобал де Алборнос.

Творчеството е отличен начин детето да се заеме с полезни неща и да насочи енергията си в по-спокойна и мирна насока. На децата им доставя огромно удоволствие, да правят нещо с ръцете си. Любовта към творчеството, независимо дали това е танц, музика или рисуване, спомага за формирането на хармонична и цялостна личност.
От най-ранна възраст децата желаят да творят. Погледни, как твоето дете рисува с пръсти в чинията с яденето за обяд или как му харесва да оставя отпечатъци от ръцете си върху мебелите в къщи.
Още в самото начало трябва да покажем на детето как да борави с един или друг предмет. По-нататък то ще узнава нещо интересно или ново и това ще му харесва. То ще чувства увереност и надежност в мама и татко, които ще му помагат. В зряла възрат тези качества ще помогнат да се формира един щастлив човек.
Ако вашето дете е проходило и иска да ви помогне, в замесването на тесто или в украсата на тортата, не му отказвайте. Покажете и помогнете му, няма значение, че ще изгубите повече време за това, всичко идва с опита.
Но след това ще имате добър помощник, който ще се радва да се включи в работата ви. Главната задача на родителите е да помагат, направляват и подкрепят, резултатът няма да закъснее.
Всеки от нас се ражда с таланти, просто трябва да им позволим да се изявят в живота.

От самото си зараждане най-противоречивия стил в архитектурата деконстуктивизъм, въпреки че са изминали 30 години от тогава,  все още предизвика множество спорове.
Ако прегледате световните шедьоври на тови вид деформация и разрушения в архитектурата, ще можете да разберете, как е изглеждало бъдещето през 80-те години на 20 век.
Днес ще ви представя само една сграда числяща се към този вид архитектура. Това е здание в Прага, наподобаващо танцуваща двойка, предназначено за офиси.
То се състои от две цилиндрични кули: нормална и деформирана. Танцуващият дом е архитектурна метафора на двойка, сляла се в красив танц.
Почти веднага след построяването на сгадата, тя придобила шеговитото име „Джинджер и Фред“ в чест на известната американска филмова двойка актьори Джинджър Роджърс и Фред Астер.

На плочите белееше нещо. Драгой бързо се наведе. Това беше кърпата на Деница. грабна я и я доближи до гърдите си. Стори му се, че държи най-скъпоценото нещо на света.

Сега той можеше да нарисува прекрасни неща.

Любовта променя света. Ражда вдъхновение. Създава песни, кара хората да си тананикат нещо нечуто до сега. Раздвижваха тялото и то танцуваше в неподражаем ритъм.

Драгой влезе в ателието си. Грабна четките и боите. Усети как някаква песен разцъвтяваше в сърцето му. Радостен копнеж преля в жилите му. Желание да сътвори нещо добро и хубаво преизпълни душата му.

Сред богатата и ярка игра на цветовете сини, розови, жълти, тъмносиви, златисти, червени, малинови, тъмносини, зелени……

Опиянен от танца на багрите, Драгой тихичко, почти нечуто си тананикаше някаква обикновенна, но ведра песен.

Рисунък, след рисунак …. Картината се изпълваше с образи щастливи и весели, озарени от светлина и доброта ……

За творецът няма по-голямо щастие, да вижда как делото му се превръща в това, което е мечтал.