Зарко и Катя имаха три деца, а тя беше бременна в осмия месец. Въпреки това нещата в семейството не вървяха.

Зарко постоянно закъсняваше и отсъстваше от къщи. Всичко бе на ръцете на Катя. Как успяваше, трудно можеше да се разбере. Една вечер Зарко се прибра по-рано и каза на Катя:

– Искам да поговорим.

За Катя такава промяна и желание за разговор бяха изненада, но тя се съгласи.

– Виж, Катя, ти отдавна си забелязала, че нещата между нас не вървят.

Катя го погледна с укор, но той отмести очи от нея и продължи:

– Аз имам приятелка. Срещаме се повече от пет години. Обичам я и искам да се оженя за нея….

Очите на Катя се насълзиха, но тя нищо не каза. Седна на дивана и се втренчи в безскрупулния си съпруг.
Зарко не издържа обвинителния ѝ поглед, тресна вратата и излезе.

Катя легна на дивана и се разрида, но това не продължи дълго:

– Толкова по-зле за него, – каза си тя. – Във всяка ситуация има изход. Трябва да се стегна имам три деца и чакам четвърто.

Катя скоро намери талони за храна. С тяхна помощ тя изхранваше децата си 6 месеца, а после си намери работа и стъпи на краката си.

Работеше на две места, за да поддържа децата си.

Макар и изморена тя не преставаше да се интересува от проектите и бъдещите планове на децата си.

В нея не се виждаше и грам униние, мъка или болка. Тя бе пример за децата си, показвайки им как човек трябва да постоянства и да не се отказва лесно, от това, което е решил да постигне.

Всички я съжаляваха, съседи и познати:

– Къде ще намери човек, който би свързал живота си със самотна майка с четири деца?

Но те скоро забелязаха млад мъж, който вървеше рамо до рамо с нея и се грижеше за децата ѝ, като за свои собствени.

А какво стана със егоиста Зарко ли?

Продължава да се жени и да търси идеалната жена за него. Вече три развода има зад гърба си.

За децата му друг се погрижи и ги отгледа с любов.

Така е, когато е налице всеотдайна и любяща майка. За това децата ѝ се гордеят с нея:

– Мама просто е героиня!

Навярно всеки от вас е чувал, че клиента винаги има право. В действителност, в конкурентна среда се води борба за всеки човек, по всевъзможен начин. Насърчават клиентите си и се  стремят да привличат нови такива. Но някои клиенти са прекалено нагли.

Милка беше на работа като продавачка в супермаркет. Тя учеше в университета и по време на ваканцията работеше на половин работен ден.

Веднъж в магазина влезе майка със седемгодишната си дъщеря. Жената беше облечена по последна мода. Косите ѝ бяха боядисани в ослепително бяло, на лицето ѝ се забелязваше обилен грим, а през рамо бе наметнала чанта от известна марка.

Жената избра необходимите стоки и ги натрупа на куп върху транспортната лента заедно с талони за отстъпка. След това каза на Милка пренебрежително:

– Оправете ги!

Въпреки грубото отношение, Милка ѝ се усмихна и я помоли:

– Моля ви разделете талоните с отстъпка върху закупените стоки, така по-бързо ще ви обслужа.

Жената махна с ръка на касиерката, изсумтя презрително и започна да говори по телефона си.

Милка провери талоните. Почти всички бяха от други магазини, а освен това се оказаха и с изтекъл срок.

– Не мога да ви направя отстъпка, – каза Милка на жената, – защото вашите талони са с изтекъл срок.

Когато чу това, жената не на шега се ядоса:

– Това са моите талони и според тях ми се пада отстъпка.

– Но те са със изтекъл срок….

– Извикай началника си, нямам време да слушам глупостите ти.

Милка извика началника си, а докато той дойде, жената се наклони към дъщеря си и със сладникав глас ѝ каза:

– Гледай, мила, за това трябва да постъпиш в колеж. Ако получиш образование, никога няма да бъдеш неудачница, като тази, която стои зад касата.

Това бе нечестно. Очите на Милка се напълниха със сълзи. Тя бе толкова смаяна от тази наглост, че не знаеше какво да отговори.

Най-накрая началникът дойде и попита:

– Какво става тук?

Жената размаха талоните с изтекъл срок и заяви:

– Полагат ми се отстъпки. Купувачът винаги е прав. Вашите работници трябва да се отнасят с уважение към мен, аз съм ваш купувач.

Началникът изгледа жената, а след това мълчаливо върна стоките обратно по транспортната лента.

– Какво правите? – развика се жената.

– Госпожо, не мога да ви позволя да обиждате работниците в този магазин, – каза бавно началникът като натъртваше на всяка дума. – Ние не желаем  да обслужваме такива клиенти, за това ви моля да напуснете магазина.

Жената се зачерви, очите ѝ щяха да изскочат от изненада. След това тя се разкрещя, като същевременно се насочи към вратата на магазина:

– Кракът ми повече няма да стъпи тук. Сега ще позвъня на моя шеф и той ще ви научи … Вие не знаете с кого си имате работа.

След като истерията заглъхна и жената изчезна, началникът се обърна към Милка и ѝ се усмихна:
– Може малко да си почините, докато се отърсите от шока …

За съжаление не всеки началник се отнася така към подчинените си.

В китайския град Шенян е открит магазин за премахване на стреса. Сега именно жителките на града, изпитващи силен стрес, могат да влязат за минути в новия магазин, за да „изпуснат малко пара“, като разбият или счупят някои машинарии с „удар“.
Магазин за облекчаване на стреса се намира в един от моловете в Шенянг. За да стигнат до него, купувачите трябва да получат специален талон, който се издава само за тези клиенти, които направят покупка в търговския център за определена сума.
На всеки посетител на магазина, дошъл да се освободите от стреса, се дава мотоциклетна каска и ръкавици, за да се осигури неговата безопасност.
В рамките на една минута му е позволено да удари и да унищожи всеки продукт в магазина, като по този начин премахне натрупаната агресия, гняв и стрес.
Ех, да можехме сега да сме в този магазин, нищо че е в Китай, за да се освободим от стреса натрупал се в нас!

Тя вървеше към женската консултация. Вървеше внимателно и бавно, гледайки в краката си, както подобава на една бремена жена.
Невероятно, но тя забеляза малко тъмно петно, което въпреки законите за привличането, стоеше вертикално на мокрия асфалт.
Учудването ѝ нямаше граница. В началото на декември, в центъра на града, при температура по-ниска от десет градуса на мокрия тротоар лежеше пеперуда.
Когато сложи крехкото насекомо върху дланта си, усети как лапичките му се захванаха здраво за кожата ѝ. Момичето надвеси глава над създанието и си помисли: “ Да вървим да се посгрееш, пък после ще видим“.
В женската консултация беше топло и задушно, както в повечето болнични заведения. Тя внимателно постави пеперудата върху паянтовата маса пред себе си и се загледа в голямата опашка пред кабинета. Никой не я забелязваше, всеки се беше в задълбочил в собствените си проблеми. Времето минаваше, а опашката едва-едва се влачеше. Някой не си взел талона от регистратурата, друг не заплатил нужната сума.., а всичко това нарушава строгия ред на приемането. Напрежението растеше.
Девойката седеше и разглеждаше рекламите за дрехи на бременни жени. Е, това е много по-добре от плакатите на отсрещната страна с развитието на зародиша в утробата.
Мислите се блъскаха в главата ѝ. Днес е майка, но ще я остържат и утре няма да бъде…. А дали трябва?
„После, – започна момичето да се уговаря в ума си, – когато се устроя, всичко ще бъде както трябва.“
– Вижте пеперуда! – изведнъж извика някой.
Всички повдигнаха глава и видяха пърхаща в светлината на лампата пеперуда.
Олекна ѝ, беше оживяла. Най-накрая я повикаха и нея. Влезе и кратко каза:
– Аборт!
Лекарят кимна:
– Паспорт, застраховка….. Ще трябва да преминете няколко теста, ще ви направят изследване и тогава отново ще дойдете при мен.
След кратка пауза, момичето набра смелост и попита:
– А него ще го боли ли?
– Кой?
– Детето…или там, както го наричате плод, зародиш.
Лекарят  само повдигна рамене.
Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влетя медицинската сестра, седна на един стол и тържествено съобщи:
– Идвам от залата и изведнъж виждам пеперуда. Не каква да е, а истинска красавица. И лети.
Лекарят неотделяйки очи от книжата си студено каза:
– Убийте я, за да не се мъчи, тя и без друго тук няма да оживее тук. – не променяйки тона си добави, – Тук имаме още един аборт. Запишете за направление и анализ.
На момичето му стана жал за пеперудата.
– Защо да я убиват? – неочаквано попита тя.
– Какво? – неразбирайки попита лекарят.
– Защо ще убивате пеперудата? – уточни момичето.
– Не мога да разбера, – с досада промърмори сестрата. – Пеперудата съжалява, а самата тя аборт е дошла да прави. Прищявка някаква.
Думите на тази жена бяха като шамар за девойката. Със странен поглед изгледа дървото надничащо през прозореца, побеляващата глава на лекаря и изведнъж разбра, че въпреки всичко, след няколко месеца тя ще стане майка.