С нея можете да създадете триизмерни пластмасови модели, художествени изделия и много други. Пластмасата се втвърдява практически мигновено, което ни дава възможност да рисуваме пространствени фигури в реално време. Цветовата палитра на пластмасата реализира най-ярките творчески фантазии.
Тази писалка се използва много просто. В устройството е поставен специален нит от АВS-пластмаса, която се нагрява, когато се натисне бутон и през дюзата се екструдира сместа. Пластмасата се втвърдява мигновено и образува желаните пространствени форми.
Външно устройството прилича на дебел флумастер. Има малко тегло и ергономичен корпус. С негова помощ много лесно се създават шедьоври. За да го използваш не ти трябва специално обучение. Просто вземи писалката и твори! Нужни са ти само желание и пластмасата за 3D-моделиране.
Вие ще създавате обекти, като рисувате в пространството. За полета на вашата фантазия няма да има ограничения. Ако умеете да рисувате, можете да започнете по-сложни композиции, а ако не умеете, писалката ще ви научи на това.
Чрез 3D-писалката можете да изкарате пари, като моделирате забавни фигурки, авторски украшения, различни пластмасови детайли, макети, различни прототипи или всичко, за което хората са склони да платят. Важно е да има талант, художествени умения и търговски усет.
3D-писалката е отличен подарък дори за дете. Тя ще му достави много радост. С нейна помощ то ще „рисува“ реални вещи, които ще може да докосва с ръка.

До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.

Един баскетболист, очевидно неуспял в спорта, открил в себе си „литературен“ талант.
Своите творения той изпратил на Бернард Шоу за оценка.
Отговорът бил образен и убедителен:
„Когато прочетох съчиненията ви, разбрах, защо не сте станали добър баскетболист. Работата е там, че вие не умеете на време да хвърлите топката в коша“.

Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

За да се занимавате с изкуство, наречено “ mosaiculture „, трябва да имате истински талант за градинарство, заложби на скулптор и най-важното достатъчно голям парцел земя.
И най-доброто място, където можете да се насладите на творчеството на тези майстори е Ботаническа градина на Атлантите.
Представямви някои от най-забележителните творби на художници по „жива материя“, които приличат на извънземни от друг свят – свят на гигантите.