Забележителният музикален талант на Жорж Бизе бил толкова ярко проявен в детството му, че бил приет в Парижката консерватория на девет години.
На 19 години младият Бизе бил завършил обучението си и вече се бил наложил като професионален композитор.
Един слаб композитор се изказал за преждевременен талант на Бизе с усмивка:
– Който рано е разцъфтял, трябва да дава и начални плодове.
Когато предали тези думи на Бизе, младият композитор се засмял и отговорил:
– Очевидно, той смята да разцъфти, след като навърши седемдесет.

Известният оперен певец от Перу Хуан Диего Флорес решил да внесе музика в живота на бедните деца.
Той основал благотворителен фонд „Симфония за Перу“, подържащ създаването на детски оркестри и хорове по цялата страна.
Перуанският тенор казва, че целта му е да насърчи децата към творчество, за да им се даде възможност да се развиват и в същото време да се промени обществото към по-добро чрез музиката.
Хуан Диего Флорес, тенор казва:
– Музиката винаги е с мен. В училище бях критикуван, че все нещо си свирукам или пея. Това е необичайно, но аз исках винаги да го правя. Знаете ли, когато децата имат възможност да слушат музика, разцъвтяват. Точно това им е нужно. Нашата система понякога е доста формална и не се вземат тези деца, които изглеждат по различно, но имат специален талант.
Скоро Флорес придружил деца, подкрепяни от фонда, на първата им публична поява в Националния Гранд театър в Лима. Концертът имал голям успех.
Родителите са забелязали, че чрез тези занимания, децата им наистина се променят. Майката на един от малките музиканти каза:
– Не очаквах, че това ще бъде толкова прекрасно. Дъщеря ми не знаеше как да пее, но сега пее чудесно.
Оркестърът „Симфония за Перу“ е съставена от деца на възраст 8-13 години. Фондът финансира 13 учебни центрове, които работят в различни райони на страната. Флорес също е открил работилница за деца, където те могат да правят свои собствени музикални инструменти.

„Създаването на илюстрации е моята страст и няма по добра награда от тази да знам, че моите картини предизвикват усмивки у хората“.
Елина живее и работи във Великобритания. Тя започва да рисува от момента, когато се е научила да държи молив.
Любовта към рисуването  много ѝ е помогнало в живота.
В училище е била любимка на децата, защото е рисувала забавни карикатури на учителите.
А учителите намерили в нейния талант предимство. Винаги имали художник под ръка за училищния вестник.
След дипломирането си младата художничка започва да рисува за вестници и списания. А сега илюстрира детски книжки и създава симпатични поздравителни картички.

Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Известно проучване в Харвард показало пряка връзка между дългосрочното мислене и успеха. Колкото повече хора се фокусират върху краткосрочни печалби, толкова по-вероятно е те да се провалят. Тези, които са съсредоточени върху това, което ги прави да „се чувства по-добре“ точно те са обречени да бъдат неуспешни.
За християните, това трябва да е лесно. Когато говорим за дългосрочно мислене, ние си мислим за вечността. Това не са мисли за 40 или 50 години напред в бъдещето, а за много повече.
Ако живееш с мисълта за вечността, това ще те направи по-успешен. Когато мислите в дългосрочен план, трябва да се справяте и с моментни проблеми, които се изпречват на пътя ви.
Един ден, ако сте последователи на Христос, ще бъдете възнаградени за това, което сте направили, използвайки най-доброто от себе си. Използвайте талантите си, времето, богатството и влиянието си за Божиите цели, и вие ще бъдете възнаградени за този избор.
Ние с нетърпение очакваме Небето. Това, което е в магазина бледнее пред това, което ни очаква там. Сегашната болка и проблеми са нищожни.
Не е лесно да си вярващ. Не е лесно да направиш това, което е правилно. Понякога не е лесно да кажеш на другите за Исус. Но резултата от следването на Исус и послушанието, ще  ни помогнат да надживеем болката.
Глупаво е да се съсредоточиш само върху краткосрочните резултати, мисли за това, което те очаква.
Ние сме изправени в конкретна борба, за да се променим, но това е нищо в сравнение на вечната перспектива.
Притесненията ни ще изглежда по-малко важни, ако си мислим за вечността.