Щерьо Присадашки вече десета година участваше в международния триатлон „Железният човек“.

На него се събират хора от цял свят. На това състезание трябва да преминат 200 километра. За 17 часа е необходимо да преплуват 3,86 км, да изминат с велосипед 180,25 км и да пробягат 42,2 км.

Въпреки голямата конкуренция състезанието не е само за професионални спортисти. В него може да участва всеки, който има смелост и воля да се подготви и да се яви.

Това състезание е съревнование, в което се проявява упорство, дисциплинираност и несломимост. Упоритостта и постоянството често са насърчавани чрез постъпките на Исус описани в Библията.

Неговото служение и жертвата Му на кръста са пример за съчетаване на милост и твърдост.

Христос знаеше какво го очаква, възседнал осле, пътувайки към Ерусалим. Той виждаше приветстващата Го тълпа, която не разбираше същността на идването Му, но в сърцето Му имаше болка, че тези заслепени хора, неосвободени от греха, погиваха в този свят.

Когато се изправим пред непреодолими препятствия на пръв поглед,нека насочим погледа си към Христос. Той знаеше какво е да поемеш по труден път, без да се предадеш.

Бог ще ни даде сили да издържим до край.

Примерът на Исус ще ни помогне да устоим на изпитанията, които ни предстоят. Само чрез Него ще имам смелост да се изправя срещу предизвикателствата.

Задавали ли сте си въпроса: Какво означава да бъдеш истински приятел? Да бъдеш приятен и щедър? Навярно истинската дружба е нещо повече от просто дружелюбие.

Всеки човек има своя собствена представа с кой можеш да станеш добър приятел. Но няма съмнение в това, че истинското приятелство трябва да има едно особено свойство – връзка между двамата.

Когато се срещнат двама истински приятели, те веднага усещат помежду си истинска връзка, като че ли душите им са се съединили.

Именно в това се заключава същността на еврейската дума „приятел“: хавер (חָבֵר). Както всички думи на иврит, този термин произхожда от прост трибуквен корен ХБР, означаващ „свързване“.

Базовото понятие съединяване на отделните същности е станало източник на десетки други думи: думата „дружба“ – хаверут (חֲבֵרוּת), думата „корпорация“ – хевра (חֶבְרָה), а думата „общителен“ – хеврути (חֶבְרוּתִי). Даже и глаголът „съчинявам“ – хибер, защото авторът обединява букви в думи, а думите в изречения.

Един от книжниците искрено искал да разбере коя е най-важната заповед. Те били много и понякога противоречали на практика.

Исус му казал, че цялата същност на закона е в любовта, любовта към Бога и към ближния.

На книжника допаднали думите на Исус.

Оставало само на практика не просто да изпълнява религиозни ритуали, но да се пребори със себе си, за да обича Бога и ближния.

За рождения си ден Стефан получи това, за което отдавна мечтаеше. След като си отидоха гостите, той с интерес разглеждаше новата си въдица. Решението бе взето веднага:

– Утре отивам на риболов, за да изпробвам новата си въдица.

Но Стефан имаше сериозен проблем. Той се гнусеше от червеите, за това реши на въдицата да сложи салама от сандвича си.

Утрото бе обещаващо. Слънцето радостно се изтърколи на небето с предчувствие за един прекрасен ден.

Стефан повика брат си Никифор. Двамата нарамиха въдиците си и рибарските чанти и тръгнаха към реката.

Пристигнаха, настаниха се удобно на брега и всеки от братята зачака, приведен над въдицата си.

Никифор започна много бързо да вади рибите една след друга от водата. Той поглеждаше към брат си изненадано от време на време.

– Странно , – каза Никифор, – защо при мен кълват, а при теб не? Ако искаш нека си разменим местата или по-добре ела по-наблизо….

Стефан само вадеше празната въдица, вдигаше рамене и се усмихваше.

Никифор хващаше риба след риба и ги почистваше.  Много скоро Стефан извади въдицата, махна салама и я пусна празна. Накрая реши да се откаже от риболова. По-лесно му бе да се преструва.

Изведнъж осъзна, че така прави и в духовния си живот. Извършваше нещата механично, без да вниква в същността. Привидно бе ентусиазиран, но сърцето му бе далече от това, което изпълняваше.

– Сега разбирам, – каза си Стефан. – Ако искам да служа на Бога и да споделям Благата вест, не мога да се преструвам. Служението на Бога изисква пълно посвещение – и той засрамено наведе глава.

Исус не иска ученици, които да се преструват, че вършат нещо.

Той ни призовава да вдигнем кръста си и да Го следваме.

Тъй както Господ влезе в човешката история, така Той трябва да влезе във всеки от нас. Позволихте ли да се превърна във „Витлеем“ за Божия Син?

Не можете да влезете в пределите на Божието Царство, ако не се новородите, т.е. родите отгоре, а това няма нищо общо със земното раждане.

Това не е заповед, а констатиране на факт.

Новорожедието се различава от нормалното раждане по това, че предаването ни на Бога е такова, че в нас „се изобразява“ Христос. А когато това стане, в нас започва да действа Неговата същност.

Бог се яви в плът. И ето какво е станало възможно и толкова реално за нас благодарение на Изкуплението.