На проповед свещеник попитал дошлите:

– Готови ли сте да простите на своите врагове?

Всички вдигнали ръка, само една възрастна жена се въздържала.

– Майко, нима вие не сте готова да простиш на враговете си? – попитал я свещеникът.

– Аз нямам врагове, – отговорила старата жена.

– Това е невероятно! А на колко сте години?

– На деветдесет и три.

– Това е страхотно, моля ви, елате отпред и ни разкажете, как човек може да доживее до 93 години, без да има един врагове!

Дребната стара жена излязла отпред, въздъхнала и казала:

– Това е елементарно. Аз просто надживях тези същества!

Всяка година на плажа на крайбрежието на датския курортен град Сьондервинг се превръща в невероятно зрелище през периода, когато там се провежда фестивалът на пясъчните скулптори.

Тази година на участниците на фестивала, художници и скулптори, било предложено да създадат масивни произведения, които най-ярко да отразяват темата „Подводният живот“.

Голямо количество разнообразни морски животни, подводни цивилизации, фантастични същества и даже няколко популярни мултиперсонажи били представени пред посетителите на фестивала.

Учени са изследвали жилища на скорпиони. Техните обиталища са били построени по един и същи модел. Във всеки „апартамент“ членестоногите имали по две „стаи“.

Израелските експерти са установили, че скорпиони са добри архитекти.

Малък вертикален тунел водел към „предверието“ на дома им. По-близката до повърхността камера е добре загрята. Скорпионите се топлят тук, преди да излязат на нощен лов.

Ектотермичните същества осъществяват регулирането на телесната си температура с помощта на околната среда.

След камерата за затопляне следва още един коридор, който се спуска надолу, където има богата на влага и студ зона.

Тук скорпионите прекарват по време на горещия ден и си почиват.

Температурният режим, съхраняващ се в „спалнята“ защитава насекомите от загуба на вода и прегряване.

Това зониране е най-доброто за скорпионите и отговаря на техните физиологични нужди.

Дизайнерът е създал необичайни картини, които показва как животните биха изглеждали в цифрово измерение.

Дизайнерът и занимаващ се с ретуш Адитя Арянто от Джакарта преди да започне да създава нестандартни животни си задал въпроса: Как биха изглеждали цифровите същества, ако наистина съществуват на земята?

В резултат от въображението на дизайнера се е получила абсурдна  серия от ретуширани фотографии наречена Minecraft in Real Life.

Арянто взел няколко изображения и с помощта на Photoshop и няколко други програми, прилагайки филтър към познатите същества, ги показал в съвършенно друго измерение.

По такъв начин дизайнерът от Индонезия се опитал да визуализира някои от животните в различна форма, която се нарича Anicube или Cube животните.

Благодарение на това му се отдало да придаде на животните интересна кубична форма.

Сам дизайнерът е признал, че за него е било важно да узнае резултата от това си търсене. Много се притеснявал, че получената форма не била по-добра от оригиналната.

Резултатът се оказал смешен в сравнения с оригиналната форма. Много от творенията на автора се харесали на мнозина и той престъпил към преобразуване и на други изображения.

Беше 1976 г. Тогава семейство Кларк живееше в Мисури.
Бе ранно утро, а природата бушуваше.

Мери се събуди от силния шум зад прозореца на спалнята.

Звукът приличаше на движещ се товарен влак. Прозорецът се тресеше, а на Мери ѝ се струваше, че цялата къща се движи.

Робърт здраво спеше до Мери, а тя бе твърде уплашена. Не смееше да шавне или да събуди съпруга си.

Нищо друго не ѝ оставаше освен да се помоли.

– Господи, – започна тихо тя, – пощади моя дом и семейството ми. Зная, че ако не се намесиш, последствията  ще бъдат трагични.

В този момент Бог изпълни сърцето ѝ с мир. Мери бе изненадана. Нещо сякаш я караше да стане и да отиде до прозореца.

Тя се подчини и се добра до прозореца. Леко повдигна щората и погледна навън.

Заслепи я ярка светлина. В нея тя различи високи фигури. Те бяха широкоплещести същества облечени в дълги бели дрехи. Имаха силни ръце. Държаха се един за друг. Стояха с гръб към вятъра и с лице към Мери.

Тя не можеше добре да види лицата им, защото бяха много светли.

Изведнъж разбра.

– Ангели са заобиколили дома ни, – възкликна тя.

Мери седна отново на леглото. Тя се взираше потресена в прозореца известно време.

Изведнъж всичкият ѝ страх се изпари. Мери се чувстваше вече в безопасност. Сърцето ѝ бе изпълнени с радост и мир.

От този ден нататък, когато имаше буря, Мери бе сигурна, че силните Божиите ангели са близо до нея, за да защитят дома и семейството ѝ.