Китай се явява родината на „киселото зеле“. Смята се, че с накиснато зеле във вино са хранели работниците, които са изграждали Великата китайска страна.

Формата на зелето романеско  прилича на фрактал. Всяка пъпка се състои от серия малки пъпки, които са оформени като  логаритмична спирала. Тази структура се повтаря няколко пъти и спира на по-ниско ниво.

Броя на спиралите в съцветието на романеско се приближава към Числата на Фибоначи.

Киселото зеле е много популярно в немската кухня. Именно с немско си име киселото зеле се е разпространило в Англия и САЩ.

Още по времето на Втората световна война потребителите започнали да се отнасят крайно негативно към всичко немско, което накарало американските търговци да преименуват продукта на „Зелето на свободата“.

Съществува и декоративно зеле. То не се отглежда за храна, а за  украса.

От белият равнец се използва съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август.
Билката съдържа етерично масло, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и други.
Основно действие на белия равнец е кръвоспиращо, доказано е експериментално и противовъзпалително. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект.
Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и други. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки – язва, гастрит, при колит, газове.
В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести, както и като успокояващо – при неврастения и хистерия.
Рецепта за външно прилагане на белия равнец:
Цветът се кисне 40 дни в зехтин  в пропорция 1:10 и се използва  за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи.  Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и други.
За вътрешно приемане се прави следната запарка: 2 супени лъжици, се заливат с 500 мл вряла вода, така кисне 1 час. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти на ден или 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.

Цветовете на царевицата са еднополови. Мъжките са събрани във връхни метличести съцветия, а женските в кочани, разположени по стъблото.
Царевичната коса представлява дълги нишковидни близалца на женските съцветия.
Тя съдържа етерично масло, смолисти вещества, танини, сапонини, инозит, ситостерол, сродни на витамин К3 вещества, аскорбинова киселина, тлъсто масло и др.
Царевичната коса действа кръвоспиращо, жлъчегонно, пикочогонно и успокояващо.
Употребява при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, захарен диабет, атеросклероза, отоци, за отслабване, при болести на простатата, възпаление, цистит, чернодробни и жлъчни заболявания, хронична сърдечна слабост, тения.

Анчарът е от семейството на черницата. Това са еднодомни или по друг начин казано с еднополови цветове, дървета и храсти.
Цветовете на Анчара са невзрачни, мъжки с плоски чадъроцветни съцветия, а женските са единични.
В природата съществуват 5-6 вида Анчар. Те се срещат в тропическа Азия, Африка и на остров Мадагаскар.
Анчарът има силно отровен сок. Той съдържа гликозиди, антиарин и антиозидин. Използвал се е за напояване на върховете на стрелите.
На това дърво А.С.Пушкин е посветил стихотворението си „Анчар“.

Анчар

А. С. Пушкин

В пустинята, сред прах горещ,
в пръстта от зноя разкалена,
Анчарът — часовой зловещ —
стои, сам в цялата Вселена.

Сред жадна степ във гневен ден
Природата го бе родила,
и корен, ствол, и клон зелен
с отровна сила напоила.

Отрова капе през кората
и стине в гъст, прозрачен клей,
след обедния пек, когато
вечерна хладина повей.

Не идва птица тук, ни звяр.
Едничък вихърът сурово
връхлита страшния Анчар
и литва, напоен с отрова.

И ако облак в своя път
се заблуди и дъжд пророни,
във пясъка горчива смърт
ще капе от отровни клони.

Но в ден на зло човекът там
човек изпрати с властно слово
и в път покорно тръгна сам,
и върна се в зори с отрова.

И вейка с клюмнали листа
в едно донесе с яден клей.
По бледното чело потта
на тънки струи леденей.

Под шатровия свод, в дъга
извит, издъхна у нозете
отровен бедният слуга
на всемогъщия владетел.

А царят смърт от тях сторѝ —
стрели с отрова напоени —
и на съседните страни
изпрати гибел, разорение.