Това бе едно дълго проучване. То потвърди връзката между хората, които се доверяват на своето правителство и поглъщането на стърготини от боя.

Тези резултати идват точна време, когато повечето хора смятаха:

– Финансовите, политическите и социалните проблеми на страната могат да бъдат решени само от едно мощно централно правителство.

Доктор Всезнайко, които се стараеше да си предаде невъзмутим вид, заяви категорично:

– Не само хората, които ядат стърготини от боя, се довериха на своето правителство, но и такива, които обичат да дишат бензинови пари, да лижат крастави жаби и да чистят фурни.

Изследователската група се натъкна и на други вярвани на хората, които се довериха на правителството.

Те звучаха напълно показателно за състоянието им:

– Вярвам, че парите растат върху магически дървета, – твърдеше един от изследваните.

Друг заявяваше:

– Социализмът има много предимства.

А трети обясняваше:

– Полът е някакъв вид течност.

След като разгледаха резултатите от проучването, законодателите предложиха:

– Всички хора в страната да бъдат снабдяване с люспи от боя.

А това щяло да се финансира от магическите парични дървета.

Елена живееше сама с двете си дъщери. Тя работеше, но при тази криза и увеличаване на стоките едва свързваше двата края.

Магда знаеше за състоянието ѝ и веднъж, когато я срещна ѝ подаде една банкнота от двадесет лева.

Елена се смути, но бързо се съвзе и добави:

– Благодаря ви и Бог да ви благослови изобилно.

Няколко часа по-късно Магда видя как Елена купи на дъщерите си сладолед. Лицата на децата сияеха. Те се усмихваха и лакомо ближеха сладоледа.

Магда се възмути. Приближи Елена и гневно ѝ каза:

– Нямате какво да ядете, а си купила сладолед за децата си. Не очаквай повече помощ от мен. Ти си безразсъдна.

Очите на Елена се насълзиха:
– Вие не знаете колко ми е болно, че не мога да купя нещо, с което да зарадвам децата си. Работя, но …

Магда не я доизслуша, а гневно реагира:

– Първо хляба, храната и задълженията, а след това всичко останало.

И си тръгна.

Малко след това, когато гневът на Магда бе попреминал, тя започна да разсъждава:

– Елена е майка и иска най-доброто за децата си. Тя желае да ги зарадва, но не може. А аз какво ѝ наговорих….

Магда се разплака:

– Господи, колко пъти и аз не съм постъпвала по най-добрия начин с благата, които ми даваш. Угаждала съм си без да осъзнавам, че неправилно прахосвам даденото ми от Теб. Прости ми и ми помогни, да помагам на такива като Елена, без да ги осъждам.

Тази вечер Зарко бе неочаквано мил. Той предложи на Вероника:

– Искаш ли да сготвя сега вместо теб.

Кой би отказал на такова предложение?

И Вероника отговори кратко:

– Да.

Скоро нещо забълбука в тенджерата. Малко след това Зарко приближи до жена си с лъжица в ръка и предложи:

– Опитай. Добре ли е станало?

Вероника едва не се изправи на нокти, когато сръбна съвсем малко. Зарко бе прекалил с лютивото, бе сложил прекалено много чили.

Когато видя гримасата на съпругата си, той се сепна:

– Слагах от лютивата подправка, но не усещах лютивина и прибавих още няколко пъти така.

Вкусовите рецептори на Зарко явно не работеха. Той се бе разболял.

Така и грехът спира информацията за света около нас.

Заразени от греха, пропускаме отровата му и добрите неща за нас стават скучни, а лошите добри.

Ако не направим нещо по въпроса, ще си останем в същото състояние, което не е добро за нас.

Защо не подадете на Бога лъжицата, за да сте сигурни, че това, което опитвате в света, е добро за вас?

Тогава Господ наистина ще ви води, освобождава и изцелява.

Камен седеше отвън и се радваше на пекналото слънце. Е, то не беше като лятното, но като го гледаше сякаш те стопляше.

Камен обичаше често да седи и да разсъждава на глас:

– Не е срамно да си беден, но нима това е голяма чест? Какво толкова ужасно ще стане ако имах малко състояние? Ако бях богат, щях ли да разваля Божия вечен план?

Добромир, неговият съсед го чу и му отговори:

– Ако имаш прекалено много, това ще те направи горд. На практика ще се превърнеш в атеист и ще отречеш характера на Бога.

– Но ако обеднея, няма ли да опозоря Божието име като крада от другите? – засмя се Камен.

– Бог е единственият ни снабдител. Той задоволява напълно ежедневните ни нужди.

– Ха-ха снабдител, – плесна с ръце Камен. – Глупости.

– Всичко е от Него ….

– Дали винаги ни дава достатъчно? – усъмни се Камен. – Безплатното сиренце е само в капана.

– Дори повече от достатъчно, но понякога сме слепи да го забележим.

Добромир само поклати глава като видя подигравателната усмивка на лицето на Камен.

Имаше ли смисъл да говори на човек, който изобщо не искаше да го слуша?!

Зимата закъсня, а това се оказа добър предлог за беседи на открито.

Ема, Тони, Ива, Стоян и Лило се възползваха от хладното, но не достатъчно студено време и се събраха в близкия парк.

– Знаете ли какво е казал Сенека? – Лило зададе поредния си от многобройните си въпроси.

– За какво? – в един глас попитаха Ема и Ива.

– За парите, – отговори Лило и малко се сконфузи, защото сам не се досети да даде допълнително пояснение.

Но после се окопити и добави:

– „Парите никога не са направили никого богат“.

– Глупаво е, да се смята, че човек е стабилен и здрав, само защото има много пари, – Тони реагира веднага.

– Освен това парите не носят трайно удовлетворение, – заяви Стоян, – особено за неща, които наистина имат значение.

– Има много неща, които не могат да се купят с никакви пари, – отбеляза Ива.

И групата започнаха да изброяват какво може и не може да се купи с пари:

– С пари могат да се купят лекарства, но не и здраве, – пръв бе Тони.

– Парите могат да купят храна, но не и апетит, – след него се обади Ема.

– С пари може да се купи легло, но не и сън, – важно подчерта Стоян.

– Ей, сънльо ти все за кревата си мислиш, – присмя му се Ива.

Лило въздъхна и каза тържествено:

– Парите могат да купят добър живот, но не и вечен.

А Тони наблегна:

– Само Бог е в състояние да ни снабди с „всичко в изобилие за наслада“.

С това бяха съгласни и петимата.