Всички ние в една или друга степен повтаряме грешките на фарисеите. Критикуваме Божиите служители, защитаваме своите религиозни традиции, вместо да слушаме Божието Слово, грижим се за собственото си благополучие повече, отколкото това на околните.

Ние толкова много се увличаме по делата и разговорите за „правилното“, че нежната Божия любов охладнява в нас.

Това е така, защото в противен случай отдавна да сме сме станали свидетели на съживлението във всеки ъгъл.

Бог иска да излее Своя Свят Дух със свръхестествена сила и изобилие чрез Неговата Църква. Но състоянието на нашето сърце не му позволи да направи това.

Днес, ако искате изливането на Святия Дух в живота си и проявите на Неговата сила във вашата църква, провери състоянието на сърцето си.

Ако намерите в него някаква горчивина, покайте се и помолете Бог да ви промени.

Помолете Го да ви даде такова сърце, което ще Му позволи да действа чрез вас сред невярващите.

В един град живеел един търговец. Всеки път, когато продавал стока, мамел купувача, като му вземал повече пари. Така състоянието му се умножавало.

Но децата му боледували и той харчел много за доктори и лекарства. Колкото повече мамел купувачите си, толкова повече харчел за лечението на децата си.

Веднъж, когато търговецът седял в своя магазин и бил много разтревожен за децата си, сторило му се, че за миг небето се отворило. Той погледнал нагоре, за да види какво става там.

Видял ангели с огромни теглилки, отмерващи всичките блага, които Бог давал на хората.

Дошъл редът на семейството на търговеца. Когато ангелът взел да отмерва здравето на децата му, той сложил по-малко здраве, отколкото била тежестта на кантара.

Търговецът се ядосал и искал да се скара на ангелите, но един от тях се обърнал и му казал:

– Отмерването е правилно. Защо се сърдиш? Ние не даваме нужното количество здраве на децата ти, както и ти лъжеш клиентите си с по-малко стока от тази, която наистина са заплатили. Така ние вършим Божията правда.

Търговецът се обезпокоил, сякаш с меч го били пронизали. Той започнал да се покайва за измамата, която вършел спрямо купувачите си.

От тогава търговецът започнал не само правилно да отмерва, но понякога добавял и малко повече. А здравето на децата му се възстановило.

Когато един християнин отивал  при някой вярващ и видел, че домът му е непочистен и разхвърлян, си казвал:

„Блажен е този християнин, който е отложил грижата за всичко земно и е устремил своя ум нагоре,  за това не е намерил време да сложил в ред дома си“.

А когато отивал при друг вярващ и видел, че домът му е почистен, пометен и подреден си казвал:

„Както е чиста душата на този човек, така е чист и дома му, той съответства на състоянието на душата му“.

Той никога не казвал: „Този християнин е небрежен“ или „Този е тщеславен“. Така освобождавал доброто, което получавал всеки.

Кольо попита Марин:

– Кои са трите агрегатни състояния на човека?

– Ти се шегуваш, – засмя се Марин. – Водата има три агрегатни състояния: твърдо, течно и газообразно.

– И човека има, – настоя на своето Кольо.

– И кои са те? – шеговито попита Марин.

– Когато на човек всичко му е замразено и не може нищо да направи, когато му е кипнало и всичко му е дошло до гуша,  и когато всичко изтича и нищо не се задържа в джобовете му или дните му безвъзвратно са изтекли.

В болницата бе тихо и спокойно. Марин Илиев лежеше в леглото си, вперил замъглените си очи в тавана. По-голяма част от времето той прекарваше със затворени очи, вероятно спеше или … Кой знае какво се въртеше в главата на възрастният мъж.

Докараха го преди две седмици от старческия дом. Състоянието му бе много тежко, всеки момент го очакваха да приключи земния си път.

Една вечер медицинската сестра придружи един млад мъж до леглото му. Тя се надвеси над възрастния пациента и каза силно, очаквайки, че ще го чуе:

– Синът вие тук.

С огромно усилие Марин отвори премрежените си очи, премигна, а след това ги затвори.

Младия мъж хвана ръката на възрастния човек и така прекара с него цяла нощ. Той му говореше тихо и спокойно:

– Ти не си вече сам, аз съм с теб. Ще оздравееш и ще те отведа у дома. Бъди дръзновен и смел….

Така думите на утеха се изливаха като мощен поток към възрастния човек.

Призори Марин Илиев почина. Персоналът на болницата бързо се струпа в стаята на починалия, за да изключи машините и да махне иглите.

Една от медицинските сестри приближи до младия мъж и съчувствено му каза:

– Съжалявам …

Но той я прекъсна бързо:

– Кой беше този мъж? – попита младият мъж.

Сестрата бе поразена:

– Мислех, че това е баща ви!

– Не, това не е моя баща, – каза мъжът. – Никога не съм го виждал през живота си.

– Тогава защо не казахте нищо, когато ви заведох до леглото му?

– Разбрах, че той се нуждаеше от своя син, а той не беше тук, – обясни мъжът. – Той беше много болен. Едва ли щеше да разбере, че не съм сина му. Просто останах до него, защото му съчувствах и осъзнах, че той има нужда от мен.

Никой не трябва да умира сам. Ние сме създадени да извървим живота си ръка за ръка с някого.

Огледайте се , може би някой има нужда от вашата подкрепа, защото се чувства изоставен и самотен. Готови ли сте да му протегнете ръка?