Малин се бе окумил. Седеше и мъдруваше:

– Колко е прекрасно усещането, когато се изпълни това, което толкова дълго време си очаквал! Сърцето започна да тупти по-бързо. Усещаш повече сила и енергия. Животът изглежда много по-красив.

Беше време, когато си казваше:

– Ех, нямам търпение ….. Кога ще стане?

Имаше период, когато плановете рязко се промениха. Нещата, за които Малин толкова се надяваше, не ставаха. И всичко загуби смисъл.

– Нямаше желание да прави каквото и да е.

Само седеше и се съжаляваше, а сърцето му плачеше.

В това състояние го завари приятеля му Николай.

– Ей, докога ще седиш в локвата от сълзи, – каза му той.

– А какво друго мога да правя? – попита раздразнено Малин.

– Чуй, – Николай го потупа по рамото приятелски, – дори когато всичко се разпада, има Някой, Чиито планове винаги работят за твое добро. Бог знае точно как се чувстваш, в тези ситуации можеш да Го попиташ, какво Той би искал да правиш сега. Само трябва да Му се довериш. Той знае кое е най-доброто за теб.

Борис бе доста възрастен. Отдавна се бе пенсионирал. По здравословни причини трябваше да се откаже от шофирането.

Живееше сам.

– Въпреки всичко, се нуждая от помощ, – споделяше той с приятели. – Трябва да взема покупките си, да купя от аптеката лекарства, а в неделя някой трябва да ме закара на църква.

Борис обичаше дните в дома си.

– Наслаждавам се на безплатна музика за поклонение онлайн и библейско преподаване по телевизията през целия ден.

Той прекарваше дните си заобиколен от Писанието, молитва и хваление.

Навиците, които поддържаше, бяха резултата от това, къде бе засадено сърцето му.

Намерил благоволение в Бога, Борис се наслаждаваше на Неговата истина. Често размишляваше върху нея, за това не следваше бунтовния модел на този свят.

Трудности има всеки, но живот установен в пътищата на Господа “ е като дърво, посадено край водни потоци. . . чийто лист не повяхва“.

В зависимост от сезона на живота ни не винаги сме в състояние да прекарваме повече часове на ден в изучаване на Библията.

Въпреки това, Исус засища всеки, който е жаден, който дойде при Него, а Светият Дух изпълва Неговите последователи като река.

Можем да натопим сърцата си в живата вода чрез хваление и разсъждение върху Писанието, а също и чрез грижа за другите, говорене с Бог, докато работим или молим за прошка, когато сбъркаме.

Следвайки Божията мъдрост, ние поставяме сърцата си в плодородна почва. Този живот се нарича праведен и Бог бди над него.

Еуфорията на посрещане на Новата година отмина и Венелин си легна.

Събуди се към четири сутринта, обзет от ужас.

– Болестите в семейството ми ме измориха, – въздъхна Венелин. – Изглежда мислите за бъдещето ме карат да се страхувам, а това се отразява на съня ми.

Той седна на леглото и се замисли.

– Ще се случат ли лоши неща през Новата година? – изпъшка Венелин.

По време на катаклизъм човек забравя какво е това смелост.

В главата на Венелин изплуваха думите на Христос:“Аз победих света!“

Внезапно той се изправи. Усмивка озари лицето му.

– Смъртта и възкресението на Христос доказаха Неговата власт над живота и смъртта. Той има крайната победа, – възкликна Венелин. – Въпреки че греховното състояние на света прави страданието сигурно, ние можем да почиваме в истината. Всички неща са подчинени на авторитета на нашия мъдър и любящ Бог.

Нека Божието обещание, че Той контролира всичко и укрепва сърцата ни, помогне по-пълно да Му се доверим през тази Нова година и да бъдем смели, дори когато не знаем какво ще донесе бъдещето.

Мая бе объркана:

– Нима от мен като жена в днешния век се очаква да жонглирам с много задачи, а в резултат на това да бъда стресирана, изтощена, постоянно заангажирана, ….?

Тя добре разбираше колко е претоварена една съпруга в съвременния свят, особено много, когато има и деца.

– Когато съм натоварена прекалено много, трудно определям колко време и енергия трябва да употребя за всяка област от живота си, – призна си Мая. – Изпадна ли в такова състояние не вземам качествени решения, трудно ми е да водя смислен разговор.

От гърдите ѝ се изтръгна вопъл:

– Кога ще се наслаждавам на живота, който ми е даден?

Тя имаше враг, който се възползваше от уязвимостта ѝ. Неговата цел бе да я докара до състояние на изтощение и умора всеки ден от живота ѝ.

Ако успееше да я разсее, той открадваше „изобилието“ от живота ѝ. Лишаваше я от радостта и надеждата, разрушаваше мира ѝ.

Той не можеше да промени утрешния ден, но днешния успяваше да обърка с голямо удоволствие.

Мая се усмихна:

– Дяволът е майстор лъжата и разсейването. Той не ме изкушава с нещо очевидно, като компромис. Тактиката му на съблазняване е да предлага неща, които изглеждат добри, за да ме отвърне от Божието вечно най-добро за живота ми.

Тя плесна възторжено с ръце и продължи монолога си:

– Не съм създадена да се тревожа и да пропилявам живота си в постоянна заангажираност? Бог ме е създал за радост, мир и вечно въздействие, а не за временни разсейвания.

Мая поклати глава:

– Може би е време да направя някои промени в живота си.

Знаете ли, че Бог има противоотрова за изтощението?

Той предписва тайната на „пребъдването“ в Него, за да излекува уморената ти и изтощена душа.

Силата винаги идва от почивката , а не от ненужната и непрестанна дейност.

Когато постоянстваш в присъствието на Христос и Му позволиш да нашепва в ухото ти Своя чудесен план за всеки ден, час и дори за конкретните моменти от деня ти, тогава Неговите славни плодове ще бъдат красиви и вкусни в добре напоения ти живот.

Трябва да намерим тихи моменти в шумния си живот, за да започнем да чуваме тихия глас на Отец.

Сара че чувстваше прекалено претоварена. Днес сърцето ѝ се колебаеше между парализиращата неудовлетвореност и стимулиращото въздействие на множество вълнения.

Непрекъснатият порой от изисквания, дисциплина, задължения, навици, пороци и ангажименти създаваха огромно тресавище в живота ѝ.

Тя бе вдигнала ръце, а устата ѝ мълвеше:

– Това е непреодолимо за мен. Какво да правя?

Една от най-разрушителните грешки, която всеки от нас прави в моменти на непреодолимо препятствие, е да бъдем водени от емоциите си.

Гневът и нетърпението нанасят щети на взаимоотношенията, които трудно могат да бъдат поправени по-късно.

Майка ѝ не веднъж я бе съветвала, когато я видеше в такова състояние:

– Когато се чувстваш претоварена, не се съсредоточавай върху това, което предизвиква раздразнение или досада. Отклони погледа си от обстоятелствата. Вместо това насочи погледа си и ума си към единствения, Който е в състояние да ти помогне!

Обикновено тя само се усмихваше на тези думи, но когато се включеше баба ѝ се получаваше пълен синхрон срещу Сара:

– Няма по-сигурно и по-спокойно място от това да пребъдваме в Бог и с Бог, – клатеше глава баба ѝ. – Когато стоя в Неговото присъствие, непреодолимите неща „странно избледняват“. Неговата близост засенчва всичко, което крещи името ми и аз има мир.

– Да, – каза си Сара, – това е животът, който Бог дарява на една отчаяна жена като мен. Колко съм копняла и мечтала за такъв живот.

Може би следващия път, когато ти или аз се окажем пред непреодолими обстоятелства, трябва да се обърнем към Бог.

Решете да се откъснете от този луд свят и насочете сърцето си към Господа.