Рано или късно небето се забулва от облаци, както и неблагоприятните случай помрачават живота ни. Но ако сме съпричастни на Божията благодат, ние не трябва да се отчайваме.
Също като изралтяните ние преминаваме през пустинята, за да отидем в обещаната земя.
Възможно е сега някой от нас да вървят в духовна пустиня. Това може да бъде разрушен брак, финансова загуба, силно разочарование или неизлечима болест. А може това да е пустинята на греха и съмненията.
Но Бог е винаги до нас, даже и когато сме в пустинята. Той върви пред нас, ръководи и ни вдъхновява.
Бог приведе изралтяните през пустинята, това означава, че и нас ще ни приведе, в каквито и затруднения да сме попаднали. Нужно е само да Му се доверим.
Нека винаги да помним: „…. Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край“.

Един от методите за борба с кариеса е практиката да се флуорира водaта. Това е почнало преди десетилетие. В повече от шейсет страни по целия свят, над четири милиона души пият флуорирана вода. Тази мярка е намалила честотата на зъбния кариес при децата с около 50 %.
В Израел флуорирането на питейната вода е започнало през 1980 г. Тя се е превърнала в задължителна мярка в населени места, където живеят над пет хиляди човека.
Въпреки това, ползата от флуорирането на водата многократно е подлагано на съмнение през последните десетилетия. Поради тези разногласия министър на здравеопазването на Израел, Яел Герман е искала да се премахне задължителното флуорирането на водата, оставяйки въпроса за преценка на местните власти.
Но преди няколко дни, г-жа Герман е подписала декларация, че напълно забранява флуорирането на вода, подавана към центровете за населението в Израел.
Това решение е предизвикало протестна кампания, на която са присъствали израелски експерти в областта на академичното и общественото здравeопазване, и стоматология.
Предложение за отмяна на забраната за флуорирането на водата са подписали кметовете на много от градове в Израел, като Ейлат, Димона, Беер Шева, Ашдод, Ашкелон, Бат-ма, Ерусалим, Кирят Шмона, Модиина, Хайфа, Тел Авив, Ришон ле-Циона и Кирят Гата.
До днес Министерството на здравеопазването не е имало официален коментар по отношение на тази ситуация.

Западните медии започват да изразяват съмнения, относно палестинските претенции за броя на загиналите в операцията „Нерушима скала“, на цивилни в Газа.
Британската радиотелевизионна компания Би Би Си и вестник «The New York Times» съобщават на 9 август: Структура на Хамас в ивицата Газа настояват, че израелската армия стреля безразборно, но убитите мъжете са няколко пъти повече от жените.
Това доказва, че Армията за отбрана на Израел е унищожила по време на операцията „Нерушимта скала“ няколко стотин терористите от Хамас. Mъртвите терористите са били откарани до болниците в Газа, облечени в цивилни дрехи, а не в традиционните камуфлажни за Хамас.
Нека си спомним, че след операцията „Оловно лято“ в края на 2008 и началото на 2009 г. от Хамас са казали, че са загубили само 50-60 бойци, но след това се е изяснило, че теротистичното движение е загубило 500-600 човека.

Още ли стоите между здравия разум и това, което ви разказват? Нима ви терзаят съмнения? Като е дар защо не е в дворец с много хора наоколо? Къде е грандиозното шествие, празненството, музиката, усмихнатите лица и множество, което се весели. Къде са суетящите се пред стаята на родилката?
Няма ги, дори и легло за раждащата няма. Родилката е опряла глава на самара…. Това става дори не и в някакъв дом, а под навес със сено и слама, задрямало магаре, наръч дърва и прашен глинен съд с вода. Няколко овце подръпват от сламата и от време на време повдигат глава.
Изведнъж се чува детски вик….
Да, така дойде Спасителят. Бебето, което се роди в яслите на един обор. Далече от дворци, палати, царедворци и тълпа съпроводена от пияни възгласи.
Но То не остана само.
Бог изпрати ангелите да донесат радостната вест, овчарите и мъдреците с дарове, за да Му се поклонят, на Него Божия Син.

Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..