Веднъж в средата на петербугрските академици, в които се намирал тогава и Ломоносов, княз Михаил Курагин решил да се похвали, че и той е „голям“ човек.
– Моето родословно дърво датира от Владимир Червеното Слънце. Кой може да каже нещо подобно за себе си тук? Ето ти, Михаиле, син на Василий можеш ли да кажеш нещо за своите деди?
– За съжаление нищо не мога да кажа, – тъжно отвърнал Ломоносов. –  Работата е там, че всички записи на нашето семеиство са пропаднали по времето на потопа.

Скръбта, радостта и кафето имат еднакво въздействие върху клепачите. Александър Велики, който спял толкова дълбоко в навечерието на не знам коя си битка, надали през нощта след победата е можел да заспи.
Но защо да търсим сън и сънища, когато самата истина, или действителността, както казваме днес, е по-сладка от всеки сън?
Кой би могъл да си спомни без съжаление и вълнение за безсънната нощ, която е прекарал, след като е спечелил по-голяма сума пари, победа в надпревара или първата целувка от  любимата си?