Габърите се срещат в Азия, Северна Америка и Европа. В България естествено разпространени са два вида.
У нас обикновеният габър цъфти през късната пролет. Растението образува плодове в края на лятото. Те са с яйцевидна форма и са разположени в основата на триделна плодна люспа. Плодовете узряват през есента и при узряването им плодната люспа става жълта на цвят и чуплива. Основно се среща като примесен вид в буковите и дъбовите гори на надморска височина докъм 1500 м. Най-разпространен е в районите с надморска височина от 500 докъм 1000 метра, където се среща заедно с видовете дъб и липа.
Листа на габър са богати на дъбилни вещества, алдехиди, кофеинова киселини, кумарини, биофлавоноиди и други. Намерени са още етерични масла и аскорбинова киселина. Габъровите семена съдържат значително количество растителни мазнини.
За медицински цели се събират листата, кората и цветовете на габър. Листата се събират в късното лято. Пречистват се от случайно попаднали примеси и се сушат под стряха с добра вентилация или в сушилня, при температура до 40 градуса. Семената на габъра узряват между септември и ноември, след което започват да се разпръсват. След като се изсушат на слънце, те могат да се съхраняват и замразени в продължение на две години.
Екстрактът от листата на габъра действа противомикробно. Някои проведени изследвания показват, че габърът предотвратява образуването на атеросклеротични плаки в мозъчните съдове.
Опитни руски билкари използват настойките и отварите от цветовете на габър в борбата с мозъчните тумори, а също така за профилактика и лечение на нарушения на мозъчното кръвообращение. Издънките от габър пък се използват в някои страни, като средство против безплодие при жените или при опасност от аборт. Габърът се оказва ефективен и при диария.
Габърът е дърво с неизменна икономическа важност, от него се произвеждат така ценните дървени въглища. В миналото от габъра са се правели колела, бижута и други. Тъй като габърът е устойчив на износване, от него се произвеждат фурнири, паркети, музикални инструменти и дръжки на селскостопански инвентар. Запалено, това дърво гори с бездимен пламък, затова в миналото се е употребявал и в пекарните.
Сокът от габър има лечебни свойства. Той е по-беден на захари и те практически не се усещат. В него се съдържат различни други растителни киселини, както и вещества, които предотвратяват гъбичните инфекции. Като консистенция и прозрачност сокът от габър прилича на вода. На вкус, разбира се, се отличава с лека дървесна нотка.
Периодът, в който сокът може да бъде събиран, е около 2-3 седмици, в края на март – началото на април. При нараняване на кората от габъра изтича значително количество сок, който го предпазва. За да се събере сок, се маха малък участък от кората и в него се пробива дупка, като в долната ѝ част се поставя издялкана клечка, която да събира сока и да го насочва към подложен съд.
Руската народна медицина препоръчва настойката от цветовете на габър като средство, което прочиства кръвоносните съдове в мозъка от вредни вещества и подпомага мозъчното кръвообращение. Освен това настойката подхранва мозъка и помага дори при мозъчни тумори.
За да приготвите настойка от габър, залейте една супена лъжица цветове с 200 мл вряща вода. Оставете настойката така 1 час и я прецедете. Приемайте по 1/2 чаена чаша от течността 3 пъти на ден в продължение на 40 дни.
Като повечето билки и габърът не бива да се прилага без лекарско знание, тъй като при предозиране може да причини смущения в дейността на стомашно – чревния тракт и бъбреците.

Плесен може да се появява, но не и върху сиренето, което консумирате.

Ако не сте любител на сирене с плесен, особено ако такава плесен се е появилаведнага след закупуването му, можете да използвате следния съвет.

За да защитите сиренето от плесен, завийте го в тъкан напоена с оцет и го съхранявайте в херметически затворен съд или кутия в хладилника.

Репеят помага при бъбречни камъни, подагра, гастрит, язва на стомаха, диабет, подагра, ревматизъм, артрити, болести на ставите и устната кухина.
Корените на лечебното растение се препоръчват от билкарите и при малария, газове, бронхит.
Отвара от семената се пие срещу световъртеж.
Растението се използва при контузии и наранявания, изкълчвания, разширени вени, при изпъкнала кост на палеца на крака, а също и за налагане при ревматизъм, натъртване, подагра.
Накиснати корените на растението в терпентин в съотношение,  1:10. Получената настойка се използва за мазане при ревматизъм и шипове. Сварените листа се препоръчват за налагане на лапи при ревматизъм, подути лимфни възли, рани от изгаряния и хемороиди. Приготвя се и отвара за укрепване на косата при косопад. Помага при прекалено мазна кожа и при акне.
Репеят цъфти през юли и август. Расте по влажни и необработени места в цялата страна. Най-лесно ще го намерите в предпланинските и полски райони, из храсталаците, горите, мочурливите и влажни места.
За лечебна цел се използват главно корените на едногодишните растения, вадени през октомври-ноември или през март. Корените на двугодишните са кухи и негодни за лечебни цели. Ще разпознаете едногодишните растения по това, че нямат стъбло, а само листа.
Коренът внимателно се изважда от земята, измива се добре и се пуска за няколко минути в гореща вода. След това се нарязва на ситно и се суши на сянка. Съхранява се в добре затворен съд, защото много лесно се овлажнява.
Корените на репея са богати на инулин, пребиотик, който подпомага развитието на Bifidus бактериите в храносмилателния тракт.
Корените на репея съдържат протеини, етерично масло, гликозиди, фитосттерин, танини, мазнини, органични киселини, микроелементи, горчиви вещества, дъбилни вещества, слузни вещества и други.

Отдавна при борба с насекомите се използват обичайните ароматни билки като градински чай, бял равнец или ароматни масла.
Сто грама камфор и валериан, изпарени над горелката, избавят от мухи и комари, дори много големи стаи.
Ситно нарязани свежи листа от черемуха или рябина натрийте върху кожата си и няма да имате проблеми с досадни насекоми.
Навлажнете памук в масло от карамфил, босилек, анасон, евкалипт  и го постави на перваза на прозореца. Резултата е поразителен.
Свежи клони от бъз поставени в стаята, изгонват комарите от стаята така, както и миризмата на доматените листа.
Ако сте решили да подишате чист въздух сред природата, но ви притесняват комари и други насекоми, хвърлете в огъня хвойнови клони.
Миризмата на масло от кедър отблъсква не само комарите, но и мухи, и хлебарки.
Никое насекомо няма да се докосне до лицето ви, ако го измиете с отвара от корените на пелин. За да направите такава отвара направете следното. Една шепа нарязани коренина на пелин изсипете в 1,5 литра вода, оставете  да заври. Отдръпнете от огъня и оставете така да престои 20-30 минути.
Ако ви свърши течността в електрическия фумигатор, не бързайте към магазина за да смените блока. Напълнете празният съд със 100% екстрат от евкалипт и комарите ще забравят пътя към вашия дом.

Земята ще бъде по-приятно място за живеене, ако се решат всички човешки нужди със строго ограничен набор от универсални средства. За сега такива съществуват само в приказките: кашата в приказките на братя Грим, която не спира да излиза от мелничката, златната рибка, която изпълнява три желания ….. Една приказка може да стане реалност, ако от малко по-друг ъгъл се погледнат някои банални предмета от бита.
Ако знате как да използвате содата бикарбонат, тя ще ви покаже чудеса на приложение. Не вярвате ли? Тогава, четете!
Смесете шест супени лъжици в една трета от чаша с топла вода и нанесете сместа на петно преди да хвърлите дрехата в пералнята за пране. И следа не остава след него.
Ако вместо паста за зъби използвате хлябна сода зъбите се избелват.
Смесете сода със паста за зъби и запълнете нежеланите дупки. Преди да пробвата какво е станало, изчакайте, докато пълнежът изсъхне напълно.
Искате ли да освежите и премахнете неприятната миризма от обувките си? Тогава сложете сода в тях, докато стоят в коридора.
Ако вместо обичайния си шампоан две седмица използвате разтвор на сода, проблемът с гъбата, отговорна за появата на пърхот, е решен във ваша полза.
Част от сода и царевица на прах дават добър заместител на обичайният дезодорант. Разтрийте състава под мишниците си и за нищо не се вълнувайте. Ако сте любител на твърд дезодорант, можете да направите следното. В съд смесете кокосово масло, сода и царевица на прах. Варете на слаб огън. Получената смес налейте в празен флакон от дезодорант.
Ако сте се наранили със стъкло, така че то е влязло много навътре в кожата, направете от сода и вода каша и я нанесете върху пострадалия участък, отгоре бинтовайте. Един ден по-късно кожата се е подула, което прави процедурата за отстраняване на стъкълцата по-малко проблематична.