В южната провинция Диарбекир са иззети последните 6 църкви и са били обявени за държавна собственост.

Администрацията на президента на Турция Реджеп Ердоган е завзела църковните имоти под предлог, че църковните сгради се нуждаят от реставрация след 10-те месеца гражданска война.

Били присвоени православни, католически и протестантски църкви, които са ценни културни, религиозни и исторически обекти. Възрастта на един от храмовете е от порядъка на 1700 години. Сега те са държавна собственост в страна, където 98 % от населението са мюсюлмани.

Решението за отчуждаването е издадено от Министерски съвет на страната на 25 март.

Трябва да се отбележи, че асирийски, арменски, халдейски и турските християни от тези църкви не са могли да присъстват на службите редовно през последните няколко години, поради сблъсъците на турските въоръжени сили с бунтовниците от Кюрдската работническа партия.

Решението на правителството за отчуждаване на тези имоти е предизвикало буря от възмущение в арменските, сирийски и халдейските общности, а редица църковни фондове се готвят да оспорят в съда действията на властите.

Правителството се оправдава и уверява, че не е имало религиозни мотиви, тъй като са били отчуждени и няколко джамии. Джамиите се финансират от държавата, а християнските църкви съществуват от частни дарение.

Ахмет Гувенер, пастор на протестантска църквата в Диарбекир, е уверен, че целта на отнемането на църква собственост, съвсем не е с цел опазването и възстановяването им. Той смята да подаде иск срещу действията на правителството от името на църквите. Ако турски съд отхвърли иска, той ще се обърне към Европейския съд по правата на човека.

Искът на църквите се подкрепя от асоциацията на адвокатите в Диарбекир, даже и от няколко местни служители.

Твърдят, че ходенето на токчета е уморително, но има толкова много жени, които не са се отказали да ходят с обувки, на които токовете съвсем не са малки.

Дали е въпрос само до свикване или има и нещо друго?

Увийте 2-я и 3-я пръст на двата си крака с пластир. Така по-добре ще се чувствате на токчета.

Краката ви ще са по-малко уморени, благодарение на правилното разпределение на натоварването.

Полезно е краката да се потопят в съд със зелен чай, след като цял ден са прекарали на токчета.

Така си почиват след голямото натоварване, кожата върху тях се тонизира и се облекчава подуването на вените.

Цитрусовите плодове като лимон, мандарина, портокал и грейпфрут имат наситен аромат и с тях човек може да експериментира цяла година.

Можете да посадите и отгледате такива цитрусови дръвчета много лесно.

Семките от тези плодове, които ще използвате за посев, трябва да са пресни.

Измивате семките и ги поставяте в овлажнена смес от градинска пръст, торф и речен пясък. Можете да използвате и готова почва за отглеждане на цитрусови плодове.

Хубаво е всяка семка да се постави в отделна саксия или съд.

Много е важно да осигурите на растението достатъчно светлина, но да го пазите от силното слънце и сухия въздух.

Освен това зимно време цитрусовото дръвче трябва да се държи при температура 12-16 градуса.

Такъв мед е балсам за черния дроб. Той се препоръчва при затлъстяване, заболявания на бъбреците и пикочния мехур.

Ето как можете да си направите такъв мед.

Отрежете дръжката на тиквата. Почистете я от семената, като я разделите на две части. Не забравяйте да оставите и малък отвор, от който ще изкарвате меда.

След това напълнете тиквата със захар. Сложете срязаните части една върху друга и ги поставете в купа, за да ви е по лесно по-късно да извадите меда. Дръжте купата на хладно място, докато кората стане мека.

Изчакайте всичката захар да се разтвори в тиквения сок. Така полученият мед изваждаме с лъжица в подходящ съд.

Върху кората на тиквата може да се появи малко плесен, но това не бива да ви притеснява. Просто я отделете. От захаросаните парчета на тиква можете да си направите каша или да ги изпечете.

Тиквеният мед се съхранява в хладилник. От него можете да се яде по всяко време, колкото си искате .

Ако искате да запазите меда за по-дълго време, можете да го преварите, докато се сгъсти, но  тогава ще загубите част от полезните вещества, които тиквата е предала на сока.

 – Защо Бог ме е създал, – с горчивина каза Тони. – Наистина, не виждам никаква полза в това, че съществувам.

– Може би в този момент наистина няма голяма полза от теб, – смръщи вежди Доротея, – но Той още не е свършил с теб. Бог и сега продължава да работи над теб, а ти спориш и недооценяваш методите Му.

Ако хората вярваха, че Бог непрекъснато твори и изгражда, за да се появят „нови създания“ изпод неговата ръка, то биха дали възможност на Творецът да постъпи с тях, както грънчаря се отнася към глината.

Биха се смирили под силната Му ръка и не биха попречили на грънчарското колело да върши своята работа.

Тогава човек би разбрал, че не само трябва да се покори, но и да приветства всеки натиск, въпреки че е много болезнен.

Опитните и силни ръце на Грънчарят много внимателно и грижовно се стремят да изпълнят плана на Майстора. Съда, който те ваят, е съобразен с образа на Неговия Син.